Някои жени изобщо не откликват на коитуса, „защото е само мигновено нещо и аз не получавам нищо от него“ — се оплакваше една жена. По такъв начин всяка нежност на мъжа може да загуби възбуждащото си въздействие и в зависимост от обстоятелствата да не се възстанови даже и тогава, когато той е в състояние да удължи коитуса. Други жени обвиняват мъжа, че го интересува само собственото му задоволяване, че не полага никакви усилия и че те се чувствували използувани за сексуален обект. Обективно този упрек е несправедлив, защото преждевременната еякулация настъпва против волята и желанието.
Много мъже търсят изход от това положение за себе си и за жена си, като (подобно на мъжете с недостатъчна ерекция) вършат с ръка или с уста онова, което не им се е удало с члена. Жените с клиторна реакция са по-способни и по-склонни да постигнат по този начин пълно задоволяване. При много от тях обаче след изпразването на мъжа интересът към по-нататъшния контакт угасва; те мислят, че той ги е милвал само за да предизвика полова реакция, а не защото това му се е харесвало. Колкото прелюдията е по-интензивна, толкова по-бързо настъпва изпразването. С течение на времето на жената започва да й липсва по-дългото съвокупление и двамата имат усещането, че актът е незавършен — дори когато оргазъмът бъде достигнат по някакъв начин.
Бързата еякулация е особено потискаща, когато е съчетана със слабост на ерекцията. Това се случва често. Докато в нормалния случай спермата се изхвърля с три-четири тласъка, в този случай тя често пъти просто изтича. Тогава половото сношение е съвсем невъзможно. Причините за това са по-комплексни, лечението — по-трудно и по-дълготрайно, защото и двете функции са слаби и никоя не поддържа и не компенсира другата, макар и временно.
Съвсем необоснована е загрижеността на някои мъже, които се оплакват възбудено от „тежка импотентност“ и запитани за причината, отговарят, че не могли да изтраят по-дълго от 5–10 минути. Наистина е трудно и едва ли е целесъобразно да се поставя някаква норма, в рамките на която времетраенето на коитуса да се счита за нормално. Още по-трудно е точно да се установи дълготрайността на коитуса (която между другото е променлива). В горните случаи обаче задоволяването при любовния акт очевидно е осуетявано в по-малка степен от бързото изпразване на мъжа, отколкото от забавената реакция на жената.
МЪЖЪТ ЛИ РЕАГИРА МНОГО БЪРЗО ИЛИ ЖЕНАТА — МНОГО БАВНО?
Въпросът показва относителността на преждевременната еякулация. Ако не настъпва извънредно бързо и ако не протича без удовлетворение на мъжа, тя става проблем само ако предшествува оргазъма на жената.
От таблица 9 се вижда, че 63% от анкетираните жени са били на мнение, че мъжът достига по-бързо до оргазъм. Мъжете също така преценяват неблагоприятно способността си: 64% от тях са посочили, че партньорката им достига по-бавно и само 10%, че те достигат по-бавно до оргазъм. За мъжа проблемът е: Как мога да забавя еякулацията? За жената: Как да достигна по-бързо до оргазъм? Онези мъже, които от самолюбие се борят за оргазъма на жената, издигат на много по-висок пиедестал проблема, отколкото го правят някои жени, чието ощастливяване те често пъти осуетяват тъкмо с прекомерно осъзнатата, понякога несръчна тактика на забавянето.
Никой мъж не се оплаква, че жената реагира с оргазъм много бързо. Съществуват жени, които за секунда стигат кулминационната точка, а при по-дълго сношение — дори два или няколко пъти. Това бива възхвалявано, срещу него няма възражения от страна на мъжа, защото сношението може да продължи, докато и той стигне до оргазъм. Много рядко нему е потребно толкова дълго време, че на нея да й омръзне (ако, разбира се, тя по начало не намира коитуса неинтересен). Неговото изпразване, напротив, принуждава партньорката да завърши акта; изключение правят много малко млади мъже, които са в състояние да продължат без почивка. Така жената не достига до оргазъм. Изключение правят случаите, когато тя се остави да бъде задоволена по друг начин.
Бързите реакции никъде в животинския свят не се считат за малоценни или болестни; такива са по- скоро бавните, проточените, закъснелите. Според Форд и Бийч мъжките на много от бозайниците еякулират много бързо (шимпанзетата — за 10–20 сек., лъвовете и котараците — за 5–10 сек., слоновете — за 30 сек. след началото на съвокуплението).
Нямаме намерение да извиняваме затрудненията на мъжа, като посочваме за пример поведението на маймуните и на другите животни. Сексуалността на човека не може да бъде сравнявана с половия нагон у животните. Обаче тя съдържа физиологични съставки, които показват — както показва и биологията на зачатието — очевидни прилики с начина на реагиране у някои висши бозайници. Дикинсън е анкетирал 362 брачни двойки относно времетраенето на коитуса; 40% от тях са посочили времетраене под 5 минути, 26% — над 15 минути. Нашата анкета на 1500 мъже и жени показа подобни резултати (фиг. 23).
Това са субективни преценки на времетраенето. Реални данни за него изобщо не могат да се получат чрез анкета. Наблюдава се обаче следната закономерност: след обстойна индивидуална беседа по-голяма част от анкетираните намалиха на по-малко от половината първоначално посочената от тях средна продължителност на коитуса, след като я сравниха с броя на фрикциите (от 30 до 100 в минута) или с други процеси, например просвирването на една песен — около 2 минути. Според Кинси оргазъмът настъпва при три четвърти от мъжете две минути след започване на половото сношение, а според съобщенията на американски лекари всеки девети американец еякулира веднага след започване на сношението и всеки шести американец не може да забави оргазъма повече от две минути.
За повечето мъже настъпващата еякулация скоро след започване на сношението е също така, ако не и по-сладостна, от нарочно забавената. Те са недоволни само от това, че жената не достига до оргазъм едновременно с тях. Ако тя би могла това, всичко щеше да е наред.
Може ли диагнозата „преждевременна еякулация“ да зависи от това, колко бързо реагира жената и да бъде поставяна само защото жената не може да бъде задоволена по-бързо? Правилно ли е да се залепи на мъжа етикета на болестта, защото партньорката му много бавно, колебливо или изобщо не достига до оргазъм, докато при него процесите протичат съвсем нормално и биха били напълно достатъчни на някоя друга, по-бързо откликваща жена? Вярно е, че като любящ съпруг той трябва да положи усилия за ощастливяването на жена си.
Но, ако това не му се удаде, би било наистина несправедливо да бъде обременен с упрека за полово смущение, от каквото в същност страда тя. Защото, както видяхме в глава 5, повечето полово здрави жени при благоприятните условия на продължителната подготовка чрез нежности, средно взето, могат да реагират с оргазъм също толкова бързо, колкото и мъжът.
Както бе вече споменато, за сексуалността трудно могат да бъдат създадени норми за продължителност. Но според възгледите на повечето специалисти, ако даден мъж може да извършва фрикции в продължение на около една минута, преди да настъпи оргазъмът, той не страда от преждевременна еякулация. Васильченко и др. свалят границата на 25 фрикции. Гебхард е доказал, че половите сношения с
