За двамата братя с неверните жени
Грузинска приказка
Дали е било, дали не е било — живели трима братя. И тримата били ловци. Всеки ден ходят на лов, с това се прехранват.
Дошло време — оженили се и тримата и си живеят.
Ама двете по-големи булки си намерили приятелчета-змейове. Отидат братята на лов, а жените пуснат змейовете при себе си и се веселят. Само най-младата булка седи сама в ъгъла, плаче.
Когато братята трябва да се приберат от лов, змейовете си отиват, а неверните жени посрещат мъжете си, целуват ги, милват ги. Само най-младата булка стои тъжна и не милва мъжа си.
Гледал, гледал жена си най-малкият брат и казва:
— Защо стоиш като сърдита кукумявка и не изричаш ласкава дума? Виж как моите були обичат и милват мъжете си. Защо си толкова тъжна, каква е тази скръб у теб?
Жената отвръща:
— Утре, като тръгнеш на лов, измисли нещо, изостани от братята си и се върни в къщи, ще научиш каква ми е скръбта.
На другия ден, като тръгнали братята на лов и изминали половината път, най-малкият изостанал, обърнал се и поел към къщи.
Влиза, по-големите булки седнали, прегръщат се със змейовете, целуват се, а младата седи сама в ъгъла и плаче.
На врага ти да не се случва това, което станало с най-малкия брат. Сякаш стреляли с пушка срещу него. Хвърлил се навън и избягал. Неверните жени се уплашили, крещят, скубят си косите.
— Вървете — казват на змейовете, — убийте го, иначе всички ни ще погуби.
Змейовете тръгнали.
А в тази страна живеела една стара магьосница. Отишли змейовете при нея и казват:
— Да знаеш, бабо, не сториш ли нещо на еди-кой си ловец и не ни ли избавиш от него — или ти ще умреш, или ние!
Бабичката имала една каца. Щом се пъхне в кацата — където й заповяда, веднага я понася.
Влязла магьосницата в кацата си, заповядала:
— Хайде, кацо, носи ме при царя!
Царят вече седем месеца боледувал, хиляди баячи и доктори го лекуват. Всякакви лекарства му надавали и все не могат да го излекуват. Долетяла бабичката с кацата си и вика:
— Заведете ме при царя, зная лекарство, което ще го излекува.
Съобщили на царя.
— Доведете я — наредил той.
Довели бабичката. Тя се поклонила на царя, изправила се. Царят пита:
— Казвай как ще ме излекуваш, когато вече седем месеца всички доктори ме лекуват и все не могат да ме излекуват.
— Велики царю! — казва бабичката. — В нашето село живее един ловец. Заколи този ловец, кръвта му ще те излекува.
Подарили на бабичката цяла торба злато и я пуснали.
Царят заповядал да доведат ловеца и да го затворят в конюшнята. След три дни трябвало да го убият, а той не знае, горкият, защо са го довели тук и какво го чака.
На третата нощ той спи и му се счува, че някой го вика: „Клетнико, защо спиш, събуди се!“
Скочил ловецът, оглежда се, чуди се какъв е този глас. А в конюшнята няма никого, само конете стърчат до яслите.
Легнал той, а гласът пак го вика:
— Стани, клетнико, ти не знаеш каква беда виси над теб.
Ловецът се уплашил. Станал, запалил свещ, търси да разбере кой говори. Претършувал всички ъгли — нищо. Тръгнал да търси между краката на конете, мисли: може някой да се е скрил там.
А сред конете било завързано едно постало жребче, което му проговаря:
— Не бой се, аз те виках.
— Защо ме викаше? — пита ловецът.
— Защото днес трябва да те убият. Слушай какво, когато те въведат при царя, кажи му: „Не ме убивайте, кръвта ми няма да ти помогне. Аз сам ще ви излекувам. Наредете да налеят в една делва девет казана вода, да я сложат на огън и да я варят, докато не остане повече от един казан вода. И ми дайте един калъп от вашия пъстър сапун.“ Като направят всичко, разклади врялата вода, натопи царя в нея, насапунисай го с пъстрия сапун и го окъпи с водата — царят ще оздравее. Гледай само, като излиза от делвата, да не ти счупи ръка или крак, защото ще стане много силен.
Сутринта завели ловеца при царя. Той казва:
— Велики царю, кръвта ми няма да ти помогне. Врагове искат да ме погубят, а ако позволиш, аз сам ще те излекувам.
— Само ме излекувай — казва царят. — Половин царство ще ти дам.
Ловецът рекъл:
— Наредете да налеят в една делва девет казана вода и да я варят, докато остане не повече от един казан.
Направили всичко, както искал: налели в делвата девет казана вода, изпарили осем, снели я от огъня, разхладили я. Ловецът казал на царя:
— Заповядайте сега да се окъпете. Кажете само да ми донесат един калъп от вашия пъстър сапун.
Влязъл царят в делвата, измил се с пъстрия сапун. На края ловецът го облял с вода. Царят изскочил като птица.
На двора имало един голям камък. Когато бил здрав, царят винаги го хвърлял: изпитвал си силата.
И сега царят хванал камъка и го хвърлил с такава сила, че отчупил ъгъла на двореца. Похвърлял царят камъка, позабавлявал се, обърнал се към ловеца, прегърнал го, целунал го, но така силно го стиснал, че му навехнал ръката. Ловецът се намръщил.
— Заболя ли те? — пита царят.
— Не, просто така се намръщих — отвръща ловецът.
— С какво да те наградя, дето ме излекува? — пита отново царят.
— Дайте ми посталото конче, което е в конюшнята ви, и един калъп от вашия пъстър сапун.
Царят се учудил, че ловецът иска толкова малко. Накарал веднага да изведат кончето. Оседлали го, а то едва стои на крака, аха — ще се потърколи. Кончето казало на ловеца:
— Заведи ме на реката и ме окъпи в нея, ала ме насапунисай с пъстрия сапун и знай, като ме окъпеш, по-скоро ми туряй юздата и ме яхвай, иначе ще отлетя, няма да ме удържиш.
Момъкът завел кончето на реката, насапунисал го хубавичко с пъстрия сапун, окъпал го. Едва успял да стегне трите колана и кончето литнало и понесло момъка. Долетели у тях.
Булките видели ловеца, разтревожили се, казват на змейовете:
— Ако не го премахнете — всички ще загинем.
Змейовете отишли при магьосницата:
— Той се върна цял и невредим, погуби го!
Бабичката се пъхнала в кацата си, понесла се към царя. Въвели я.
— Ето че си оздравял, велики царю — казва магьосницата, — сега, ако се ожениш за дъщерята на царя на горските духове, каджите, по-щастлив човек на света няма да има.
— Хубаво би било — казва царят, — ала кой ще ми я доведе?
— Ами че оня, който те излекува, той ще ти я доведе — отвръща бабичката.
Царят повикал ловеца:
— Доведи ми дъщерята на царя на каджите!
Ловецът отишъл при коня си:
— Царят заповяда да му доведа дъщерята на царя на каджите, какво да правя?
— Какво да правиш ли? Иди вземи от царя пари за път, яхвай ме и да тръгваме — казва конят.
Ловецът отишъл, взел от царя пари за път, яхнал коня си и тръгнал. Конят му рекъл:
