Вече трети ден Йосиф бен Малахия следваше тайно каруцата на Клиострат и Язон. Малкият назорей искаше да разбере какво двамата възнамеряват да направят с трупа на Иуда Искариотски. Бяха го оставили вързан до крепостната стена, но той успя да прегризе със зъби кожената връв около китките си. После тръгна за Александрия.
Каруцата на Клиострат бе спряла в един от проходите на планината Моав, защото имаше свлачище и падналите камъни бяха преградили пътя. Каруцата стоеше без надзор. Клиострат и роба му се мъчеха да разчистят пътя.
Йосиф безшумно се промъкна до каруцата. Искаше да задигне чувала с тялото на Иуда и да го погребе. Тъкмо се готвеше да изпълни плана си, видя огромна скала, надвиснала над Клиострат и Язон. Всеки момент скалата щеше да се откъсне и да падне. А двамата дори не я забелязваха.
Не разбра защо го направи — та те го бяха оставили вързан…
— Пазете се! — изкрещя Йосиф и побягна към тях.
Клиострат и Язон извърнаха глави, в този миг скалата се откъсна и полетя към урвата.
Йосиф се хвърли напред и блъсна Клиострат. Хирургът отскочи назад и падна по гръб върху камъните. Чу се страшен тътен — скалата се бе сгромолясала и под огромния каменен къс лежеше премазаното тяло на Йосиф.
Клиострат се надигна и приближи неуверено. Не можеше да повярва — момчето го бе спасило от смъртта. Същото онова момче, което те оставиха с вързани ръце пред Махерон.
Обезобразеното тяло на Йосиф трепереше и агонизираше под скалата. Очите му се прибелваха, клепачите мигаха спазматично. Разкривената му уста отрони:
— Нали ви казах, че ще възкръсне на третия ден от мъртвите…
И тогава Клиострат видя как върху голата глава на момчето се появи отпечатък от човешка длан.
Мама Фани влезе в детската стая. Тони го нямаше. На леглото му имаше голям шарен кашон с надпис „Акелдама“ и полиетиленов скафандър. Ципът беше отворен и вътрешността на скафандъра беше празна. „Може да се е скрил под леглото…“ — помисли си тя и надникна, но и там го нямаше. Реши да провери в кашона. Отвори капака. На вътрешната му страна пишеше:
ТЪРСЕТЕ! ТЪРСЕТЕ!
Новата електронна игра
с виртуална реалност
АКЕЛДАМА — СОБСТВЕН ИИСУС
Играта, в която главният герой си ти!
Играта, в която действието се определя от ТВОЯТА мисъл!
Играта, в която всеки ход избираш ти!
КУПИ Я ВЕДНАГА!
„Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници, затова и доднес тази нива се нарича кръвна нива (Акелдама)…“
Озадачена, мама Фани излезе в коридора.
— Тони? — извика тя. — Тон-и-и?
Но празната къща мълчеше.
Информация за текста
© Ивайло Шонов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/388)
Последна редакция: 2006-08-10 20:38:29
1
Секта отшелници юдаисти — бел.ред.
