козела:
— Хей, козльо, заколи се, одери се, опечи се, свари се, приготви три вида ядене и го поднеси на гостите.
Козелът й обърнал задницата си и подигравателно заврещял. Жената се ядосала на козела и казва:
— Ама че проклетник, аз ти казвам: приготви ядене, донеси го и го сложи на гостите!
Козелът пак се обърнал заднишком и подигравателно заврещял.
Жената грабнала една тояга, тупнала го между рогата, тоягата залепнала за рогата, а жената — за тоягата. Попът казва:
— Какво направи, жено? Така ние ще се опозорим с теб!
Станал попът, за да я откъсне от тоягата и сам залепнал за нея.
— Отче, какво стана с теб? — уплашил се кметът.
— Ох, чадо, освободи ме.
Кметът станал, за да ги раздели, и сам залепнал за попа.
Случило се така, че по това време в селото умрял един човек. Втурнали се да търсят попа — никъде не могат да го намерят. Казали на епитропа, че попът е в еди-кой си дом. Епитропът отишъл там и го намерил.
— Отче — казва той, — викат те при покойник, а ти си се заседял на гости. Какво ще кажат хората?
— Ох, чадо, не зная какво стана с мен, освободи ме и ще идем при покойника.
Епитропът се приближил, за да откъсне попа от жената, и сам залепнал за него. В това време в селото пристигнал околийският пристав и подирил кмета. Втурнали се да търсят кмета — никъде го няма. Казали им, че е в еди-кой си дом.
Изпратили разсилния за него.
Разсилният иде и вижда — всички залепнали един за друг.
— Кмете — казва той, — пристигна околийският пристав, търси те. Защо се бавиш тук?
— Какво да правя, синко, изпаднах в беда, освободи ме, ако можеш.
Разсилният отишъл да откъсне кмета от другите и сам залепнал за него.
Стоят залепнали един за друг, накъдето се засуче козелът, натам се засукват и те. Така стояли до мръкнало. Вечерта братята се върнали от работа. Влизат, гледат — къщата пълна с хора. Най-младата булка в стаята си, средната пече хляб. Питат я:
— Кой повика тези хора?
— Най-голямата етърва ги повика — отговаря тя.
Попитали най-младата булка, и тя казва същото:
— Най-голямата ги повика.
Тогава най-големият брат попитал разсилния:
— Ти защо дойде тук?
— Пристигна околийският пристав, потърси кмета. Казаха, че е у вас, дойдох за него, гледам — залепнали един за друг. Исках да откъсна кмета от тях и сам залепнах.
— Козльо — казва най-големият брат, — пусни разсилния.
Козелът освободил разсилния.
— Е, махай се — казва най-големия брат.
След това се обърнал към епитропа:
— А ти защо дойде тук?
— Дойдох за отчето — казва той, — да го повикам при един покойник, гледам — отчето залепнало за жената. Помоли ме: „Чадо, избави ме!“ Исках да го отърва и сам залепнах за него.
— Хайде, козльо, пусни епитропа.
Козелът го пуснал.
— А ти, кмете, защо дойде тук?
Кметът стои, не знае какво да отговори.
— Козльо, пусни кмета.
Козелът пуснал кмета. Братята го пипнали и здравата го натупали с тояги. Сетне го изблъскали през вратата.
Върнали се и питат отчето:
— Духовни наш татко, а ти защо дойде?
Попът не намерил какво да каже.
— Е, хайде, козльо, освободи свещеника.
Козелът пуснал попа. Тримата братя хванали тоягите и го заудряли колкото сила имат. Попът отнесъл двойно повече от кмета. Сетне го пипнали за врата и го изхвърлили през вратата.
Най-големият брат попитал жена си защо е повикала тези хора. Виновницата не могла да изрече дума.
— Е, козльо — казва най-големият брат, — пусни тази жена, пусни също и тоягата.
По-малките братя се дръпнали настрана, най-големият пък грабнал тоягата и здравата напердашил жена си.
— Е, братя, вижте какво — казал той, — не искам повече да ям хляб в този дом, оставям ви всичко — и къща, и имот, ще ида, където ми видят очите.
Казал и заминал.
След ден средният брат казва:
— И аз не ща вече да ям хляб в този дом, бате замина, ще тръгна и аз подире му.
На третия ден и най-малкият брат отишъл при жена си и казал:
— Жено, и аз отивам да странствувам, чакай ме точно седем години, ако се върна — ще бъдем пак мъж и жена, а не се ли върна, прави каквото знаеш.
Поел и настигнал братята си. По пътя те се уговорили да се заселят заедно и да се хванат на работа.
Дълго ли вървели, кратко ли — никой не знае, стигнали до едно пустинно място и тук ги заварила нощта. Въртят се, озъртат се — никъде нито селце, нито къща. Изведнъж гледат: в планината нещо свети.
Най-големият брат казва:
— Братлета, хайде да тръгнем към светлината, може там да има някакво селце или къща.
Тръгнали към светлината, стигнали, гледат — къща. Влезли, а вътре седнала една бабичка и до нея три моми. Поздравили. Бабичката казва:
— Добре дошли, влезте, седнете.
Поседели малко, починали си и бабичката им дума:
— Май сте се уморили от пътя, ще ви постеля, лягайте да спите.
Постлала до двете стени на стаята: от едната страна легнали братята, от другата — дъщерите й.
На най-малкия брат не му се спи, лежи и мисли: „Не току-тъй тази бабичка ни сложи срещу дъщерите си“.
Изведнъж в полунощ чува някакъв шум. Тихичко надниква през вратата. Вижда бабичката точи зъбите си ту на един камък, ту на една дъска. „Не е чиста тази работа — мисли той. — Тя иска да ни погуби“. Блъска братята си.
— Ставайте — казва, — заплашва ни опасност.
Братята се събуждат, питат:
— Какво има?
— Ставайте, ви казвам.
Най-малкият брат завел братята си при спящите девойки и ги накарал да ги пренесат в постелите си. Така и сторили. След това наложили калпаците си на девойките и легнали на местата им. По-големите братя заспали, а на най-малкия пак не му се спи.
Много ли, малко ли време минало, вижда: дошла бабичката, хвърлила се към мястото, където преди това лежали братята, вкопчила се с нокти в девойките, удушила ги. След това отишла да спи.
Най-малкият брат разбудил по-големите.
— Ставайте — рекъл, — докато не е късно, да бягаме оттук.
