— Смътно. — Лъжеше. Помнеше всяка дума.
— Каза ми: „Искам това, което не ми бе позволено да имам. Искам да остарея, преди да умра.“
— Хм. Да.
— Не беше лесно. Кости от прах. Плът от въздух. И остаряващо, смъртно човешко тяло.
— Аха, възкресение от мъртвите. Май на друг не се е случвало.
— Дойдох да те попитам дали си заслужаваше.
— Това ли е въпросът? И целта на твоето посещение?
Вече наближаваха къщата. Вестоносецът спря в сянката на дърветата, сякаш се опасяваше, че Карен може да го види. В дълбоката сянка той бе почти невидим, като истински призрак, леко поклащащ се на вятъра.
— И аз съм се родил като обикновен човек — заговори той. — Но не съм бил обикновен човек още от времето, когато звездите бяха съвсем млади. Ти направи нещо, което аз не можах. Ти остаря. Ти
Гилфорд не знаеше какво да отвърне. Не обичаше да се самовъзхвалява. Имаше неща, които е по- добре да оставиш на другите — като да съчиняват твоя некролог например. Но той се замисли за живота след Оковаването, както в общ план, така и за отделните събития — сближаването им с Лили, сватбата с Карен и домът, който си построиха, изгубените приятели. „Родил съм се през 1898-а — помисли си той. — Преди повече от век.“
Това едва ли означаваше, че е бог, но все пак му се стори впечатляващо.
Прост въпрос, прост отговор.
— Разбира се, че си заслужаваше.
Той се обърна да погледне вестоносеца, но призракът бе изчезнал, сякаш под дърветата не бе имало нищо друго, освен светлина и сянка.
Карен заплака, когато й съобщи новината от лекарите, но преди вечеря изтри сълзите си и се съвзе. В края на краищата, рече тя, нали още не е умрял. Говореше сякаш смъртта е някакъв дълг, който може да бъде отложен във времето, поне докато пристигне чиновникът, който го прибира.
Гилфорд харесваше твърдостта на характера й — като твърдата обвивка на прясна ябълка. Тази вечер тя извади бутилка с отлежало териториално уиски — наричаше я сватбено-погребалната бутилка — и изпи солидна порция, преди да се дотътри до леглото. За пореден път Гилфорд си даде сметка, че я обича безумно. Че никога не я е обичал повече.
Но не можа да заспи.
Остана сам на верандата, загледан в звездите.
Дали тази точица на хоризонта беше Марс? Никога не се беше оправял добре със звездната карта. Астрономията бе едно от любимите занимания на доктор Съливан. Той би могъл да му покаже Марс, без да се замисли.
Червената планета, където назряваше криза. Снимките от пратената миналата зима сонда говореха недвусмислено за това. На Марс псионите се бяха измъкнали от своите кладенци и поробваха местните — кротка, почти хуманоидна раса, както Гилфорд знаеше, макар да не разбираше откъде има тази информация. Те се нуждаеха от помощ. Нови битки, преди да настъпи краят на света, а все още никой не знаеше как точно ще стане това. Дори боговете не бяха сигурни.
Марсианците се нуждаеха от подкрепа, но Гилфорд не бе в състояние да им я окаже. Тази битка щеше да се състои без него.
Освен ако болката в гърдите не е някакъв призив на бойна тръба. Ако умре, сигурно ще се срещне с Ник, Каролайн и Аби (стига да разговарят помежду си), ще намери и Том Комптън… ще измине онзи дълъг път от Белууд до звездите. Ще се превърне в божество, а боговете ще бъдат призовани на бой, което означава…
Той въздъхна и се заслуша в жуженето на насекомите. Няколко едри бръмбара се въртяха около светлината на лампата, същества, чийто живот бе кратък колкото един ден, поколение след поколение, създадено да се стрелка в мрака. Еклисиаст: „Всички реки текат в морето, но морето се не препълня…“16
„Морето — помисли си Гилфорд — е пълно с живот.“
И няма време да скърби, след като го чака още толкова много работа. Само миг, колкото да си отдъхне, да затвори очи и да заспи.
Информация за текста
© 1998 Робърт Чарлз Уилсън
© 2009 Юлиян Стойнов, превод от английски
Robert Charles Wilson
Darwinia, 1998
Сканиране: Mandor, 2010
Разпознаване и редакция: ultimat, 2010
Издание:
Робърт Чарлз Уилсън. Дарвиния
ИК „Бард“, София, 2009
Редактор: Мария Василева
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 978–954–655–056–9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15669]
Последна редакция: 2010-03-24 17:00:00
1
Ли де Форест — (1873–1961), американски изобретател, създател на електронната лампа. — Б.пр.
2
Според Библията жената на Лот (племенник на Авраам, единствения праведник в Содом), не послушала съвета му и се обърнала да погледне загиващия град, заради което била превърната в солен стълб. — Б.пр.
3
