Рейт се заслуша в песента.
— Съдете ме сурово всички — вайкаше се певецът, — защото деяние страшно извърших, поддал се на мъка нетърпима.
— Струва ми се малко странно — заговори Рейт — да обсъждам изгодата, която бих могъл да извлека от лорд Чизанте, с неговия първи помощник.
— Ах, не е задължително изгодата ти да е неизгодна за лорда — изтъкна Хелсе. — В случая с Дордолио, естествено, нещата стоят различно.
— Лорд Чизанте не беше особено любезен с мен — произнесе замислено Рейт. — Не горя от желание да му правя услуги. От друга страна, не бих искал да помагам и на Дордолио, който ме нарича суеверен варварин.
— Лорд Чизанте вероятно е бил шокиран от вестта, която донесе — отбеляза Хелсе. — Колкото до обвиненията на Дордолио, те очевидно са безпочвени и не бива да бъдат вземани предвид.
Рейт се засмя.
— Дордолио ме познава от месец, смяташ ли, че е достатъчно, за да бъде обективен в преценката си?
— За мен е по-важна моята преценка — отвърна невъзмутимо младежът. — А аз рядко греша.
— Да предположим, че изкажа поредица от скандализиращи идеи: че Тчай е плосък, че основателите на „култа“ са били прави, че хората могат да живеят под водата — какво тогава ще бъде мнението ти?
Хелсе се замисли със сериозен вид.
— Всяко твърдение е различно. Ако ми кажеш, че Тчай е плосък, със сигурност ще променя представата си за теб. Ако защитаваш „култа“, готов съм да отложа преценката си и да изслушам доводите ти, защото това е въпрос на мнение и не съществуват никакви факти в подкрепа на едната или другата теза, поне доколкото на мен ми е известно. Ако настояваш, че хората могат да живеят под вода, готов съм да го приема поне като работна хипотеза. В края на краищата пнумите обитават дълбините, а също и уонките, защо да не го правят и хората с помощта на специално снаряжение?
— Тчай не е плосък — успокои го Рейт. — Хората могат да пребивават под водата известно време с помощта на изкуствени хриле. Не зная нищо за този ваш „култ“ и неговата доктрина.
Хелсе отпи от чашата с резливата напитка. Певецът си бе тръгнал, на сцената се появи танцова трупа: мъже с черни гамаши и дълги ръкави, голи от коленете до гърдите. Рейт втренчи изненадан поглед, сетне отмести очи.
— Традиционен танц — обясни засмяно Хелсе, — посветен на Трогателното причастие. Този се казва „Пристъпване на свещенослужителя към изкупителя“.
— Под „свещенослужител“ да разбирам палача, нали?
— Това са хората, които осигуряват възможност за пълно изкупление. Мнозина от тях са популярни герои заради ревностния си подход — Хелсе се надигна. — Последвай ме. Виждам, че проявяваш известен интерес към „култа“. По някаква случайност ми е известно мястото, където те се срещат, и то не е далече оттук. Ако искаш, мога да те заведа.
— Стига посещението да не е в разрез с катайските закони.
— Не се страхувай. В Кат няма закони, само обичаи, което напълно удовлетворява яосите.
— Странно — поклати глава Рейт. — Убийствата не са ли забранени?
— При определени обстоятелства и когато са в разрез с обичаите. Но професионалните убийци от гилдията и обслужващата компания работят без обществено порицание. Като цяло хората в Кат правят каквото смятат за необходимо и може би затова често стават жертва на собственото си унижение. Така че посещението ти при „култа“ може да предизвика нечии обиди и хули, в най-лошия случай ругатни и клевети.
Рейт се надигна решително.
— Чудесно, да вървим.
Те се отправиха към Овала и поеха по една тъмна виеща се алея. Ексцентричните силуети на къщите от двете страни се очертаваха на фона на нощното небе, в което сега властваха Аз и Браз. Хелсе почука на врата, белязана с бледа фосфоресцираща боя. Вратата се отвори съвсем леко и в процепа се показа дълъг нос.
— Ние сме гости — обяви тихо Хелсе. — Може ли да влезем?
— Сътрудници ли сте? Трябва да ви уведомя, че това е районният център на „Обществото на пламенните реформатори“.
— Не сме сътрудници. Този господин идва от далечна страна и би искал да научи нещо повече за „култа“.
— Добре дошъл е, както и вие, след като, изглежда, не се безпокоите за своето положение.
— Ни най-малко.
— Което подсказва, че или сте от висините на обществото, или от утайката. Влизайте. Едва ли ще намерите нещо забавно в това, на което ще бъдете свидетели — спорове, малко теория, малко факти — реформаторът ги отведе до една завеса и я дръпна. — Моля.
Хелсе и Рейт пристъпиха в голяма ниска стая. В единия край, изгубени сред толкова много празно място, седяха двама мъже и две жени и пиеха чай от железни канчета.
Реформаторът махна небрежно и подигравателно с ръка.
— Ето ни — страховитият „култ“ в цялата му сила и мощ. Виждали ли сте някога по-буйна и необуздана сцена?
— Култът — заговори Хелсе с нравоучителен тон — е обект на всеобщо презрение не заради изгледа на стаите за срещи, а заради провокационните му предположения.
— „Предположения“, как ли пък не! — провикна се реформаторът с глас, в който се долавяше леко раздразнение. — Другите ни съдят, но ние сме избраните да съхраним знанието.
— Какво по-точно знаете? — намеси се Рейт.
— Знаем, че хората не са родени на Тчай.
— Как е възможно да го знаете? — попита Хелсе. — Човешката история тъне в забрава.
— Това е интуитивна Истина. Сигурни сме, че ще дойде денят, когато човешките влъхви ще призоват потомството си обратно в родния дом! И тогава ще настъпи неописуема радост! Родният дом е свят на изобилие, където въздухът доставя наслада на дробовете. По-голяма от тази на най-сладкото ифталско вино! Там има златни планини, коронясани с опали и гори на блянове! Смъртта не е съдба, а случаен инцидент, всички хора се обичат и са приятели, а храна има навсякъде и е леснодостъпна.
— Прекрасна картина — кимна Хелсе, — но не смяташ ли, че е рожба на неосъществени желания? Или по-скоро, непотвърдена догма.
— Възможно е — склони неочаквано упоритият реформатор. — Но не е задължително догмата да е лъжлива, нали? Това са доказани твърдения и погледнете: ето истинското изображение на Родния дом! — той посочи един глобус с диаметър три стъпки, който висеше на нивото на очите.
Рейт се приближи да огледа глобуса, като накланяше глава на една и друга страна, за да проследи очертанията на континентите. Имаше странни прилики и отчайващи несъответствия. Хелсе застана до него.
— На какво ти прилича това? — попита той с безгрижен тон.
— На нищо особено.
Хелсе изсумтя едновременно облекчено и разочаровано, поне така се стори на Рейт.
Една от жените надигна обемистото си тяло от пейката и пристъпи към тях.
— Защо не се присъедините към нас? — попита тя. — Нуждаем се от нови лица и свежа кръв, за да разширим вълната на познанието. Не искате ли да ни помогнете да се свържем с родния дом?
Рейт се засмя.
— Съществува ли някакъв практически метод за това?
— Естествено! Телепатията! Друг начин просто няма!
— А защо не построите космически кораб?
Жената зяпна объркано и погледна втренчено Рейт, сякаш да се увери, че говори сериозно.
— Къде да си намерим кораб?
— Не се ли продават? Дори малки?
