9.
Рейт се прибра в „Ханът на пътешественика“ и с известен трепет пристъпи в преддверието, където откри Траз.
— Случило ли се е нещо, или всичко е постарому?
— Онзи яо — Хелсе ли се казваше? — потъна в мълчание, след като ти слезе от каретата. Вероятно не му допадаше нашата долнопробна компания. Каза ни, че довечера ще вечеряме с господаря Син нефрит и че ще намине преди това, за да ни изнесе кратка лекция относно правилата на благоприличието. След това отпътува с каретата.
„Озадачаваща последователност от събития“ — помисли си Рейт. И още един интересен въпрос — договорът бе за дванайсет докосвания. Ако желаеха да се отърват от него спешно, защо не бяха предпочели нож, куршум или лъчемет, които щяха да свършат същата работа? Какво спешно можеше да има в някакво първо от дванайсет убождания? Начин да се ускори процесът?
— При мен обаче се случиха много неща — заяви той на Траз. — Повечето от които остават в сферата на необяснимото.
— Колкото по-скоро напуснем Сетра, толкова по-добре — бе мрачният отговор на Траз.
— Съгласен.
Появи се Анахо, току-що избръснат и великолепен в своята нова черна куртка с вдигната яка, бледосини панталони и алени, високи до глезените ботушки с модерни, усукани нагоре върхове. Рейт отведе двамата в едно сепаре и им разказа за събитията от деня.
— Сега само ни трябват пари, които се надявам да измъкна от Чизанте.
Следобедните часове се изтърколиха бавно. Най-сетне пристигна Хелсе, издокаран в лъскав костюм от яркожълто кадифе.
— Наслаждавате ли се на прелестите на Кат?
— Ами да — заяви Рейт. — Никога не съм се чувствал по-безгрижен.
Хелсе оставаше все така самоуверен.
— Чудесно. А сега, относно тази вечер лорд Чизанте смята, че вие и приятелите ви можете да сметнете официалната вечеря за твърде досадна. Той препоръчва далеч по-непринудена среща, във време, удобно за вас, например сега, ако желаете.
— Готови сме — отвърна Рейт. — Но нека да припомня, че разчитаме на достойно посрещане. Нямам никакво желание да се прокрадвам в двореца през задната врата.
Хелсе махна успокояващо с ръка.
— За непринудена среща — непринуден протокол. Такива са правилата тук.
— Тогава нека да уточним. Нашето положение изисква да бъдем въведени през парадния вход. В случай че лорд Чизанте не е съгласен, ще трябва да се срещнем другаде — например в някоя кръчма около Овала.
Хелсе се засмя скептично.
— По-скоро би нахлупил шапка на палячо и би подскачал на арената на някой пътуващ цирк! — той поклати тъжно глава. — Но за да избегнем затрудненията, съгласен съм да използваме парадния вход. Пък и каква разлика, в края на краищата?
Рейт се усмихна.
— Особено след като Чизанте е заповядал да ни вкарат през кухнята и предполага, че е станало точно така, нали? Е, ще преглътна това в името на компромиса. Да тръгваме.
Този път пътуваха до двореца Син нефрит в изящна черна лимузина. По заповед на Хелсе тя спря пред парадния вход. Хелсе слезе пръв, хвърли замислен поглед към прозорците на фасадата, след което въведе тримата чуждоземци в просторното фоайе. Прошепна няколко думи на портиера, покани ги да продължат нагоре по широко стълбище и ги отведе в неголям салон, боядисан в златистозелено, от който се разкриваше гледка към вътрешния двор.
Лорд Чизанте не беше в салона.
— Ако обичате, седнете — предложи им делово Хелсе. — Лорд Чизанте ще дойде всеки момент — той им кимна и напусна помещението.
Изминаха няколко минути, преди да се появи Чизанте. Беше облечен в дълга бяла тога, бели обувки и носеше на главата си малка черна шапчица. Изглеждаше кисел и раздразнителен, докато местеше поглед от един на друг.
— Кой е човекът, с когото разговарях преди?
Хелсе му прошепна нещо в ухото и той се обърна към Рейт.
— Ясно. Е, в такъв случай, чувствайте се като у дома си. Хелсе, нареди ли да поднесат нещо освежително?
— Разбира се, ваше превъзходителство.
Появи се прислужник с количка, върху която бяха подредени сладкиши, кубчета пикантно месо, кани с вино и гарафи с есенции. Рейт поиска вино, Траз — чаша сироп. Анахо си сипа зелена есенция, лорд Чизанте избра ароматна димяща пръчка и закрачи напред-назад, като я размахваше във въздуха.
— Имам лоши новини за вас — заговори той без предисловие. — Реших да променя решението си относно възнаграждението, така че не очаквайте да получите нищо от мен.
Рейт сръбна от виното и помисли, преди да отговори.
— Означава ли това, че ще се доверите на твърденията на Дордолио?
— Не мога да разисквам с вас този въпрос. Приемете решението ми в най-общ смисъл.
— Лично аз нямам никакви претенции към вас — рече спокойно Рейт. — Пристигнах вчера само за да ви съобщя вестта за вашата дъщеря.
Лорд Чизанте приближи пръчицата към ноздрите си.
— Обстоятелствата около нейната кончина вече не ме интересуват.
Анахо се изсмя презрително.
— Съвсем обяснимо! В противен случай ще бъдете принуден да изпълните дадената дума!
— Ни най-малко — възрази лорд Чизанте. — Думите ми бяха предназначени само за персонала на Син нефрит.
— Ха-ха! Кой ще ви повярва, след като се оказа, че сте наели убиец за моя приятел?
Лорд Чизанте отстрани пръчицата и го изгледа стъписано.
— Убиец? Какво означава това?
— Вашият помощник — Рейт посочи Хелсе — е сключил договор тип осемнайсет на мое име. Смятам да предупредя Дордолио, слугата ви си има отровно жило.
Лорд Чизанте изгледа намръщено Хелсе.
— Какво ще кажете за това?
Хелсе изглеждаше така, сякаш всеки миг ще заплаче.
— Опитвах се да бъда ваш верен помощник.
— Пресилен ентусиазъм! Какво искате, да превърнете Син нефрит в прицел на всеобщи насмешки? Ако тази безсрамна история се разчуе… — гласът му потрепери.
Хелсе вдигна рамене и си наля чаша вино.
Рейт се изправи.
— Изглежда, нямаме повече работа тук.
— Само момент — спря го лорд Чизанте. — Оставете ме да помисля… Нали разбирате, че тази история с убийството може да се окаже празна работа?
Рейт бавно поклати глава.
— Позволете да бъда скептичен, вече на два пъти вие променяхте твърде лековато решението си.
Лорд Чизанте се извъртя рязко. Пръчицата падна върху килима, където димът й се усили. Рейт се наведе, вдигна я и я постави в един пепелник. Междувременно Чизанте бе излязъл.
— Защо го направи? — попита насмешливо Хелсе.
— Отговори си сам.
Лордът се появи отново. Махна на Хелсе да се отдръпнат в ъгъла, където двамата размениха няколко тихи думи, после Чизанте отново излезе.
