Хелсе се обърна към Рейт.
— Лорд Чизанте ме упълномощи да ви заплатя сумата от десет хиляди секвина, при условие че напуснете Кат незабавно и се върнете в Котан с първия кораб от Верводей.
— Нетърпението на лорд Чизанте е колкото странно, толкова и необяснимо — подхвърли Рейт.
— Това ли е таванът на неговите възможности? — попита нехайно Анахо.
— Лордът не ми е поставял ограничения — призна Хелсе. — Той държи да си тръгнете и е готов да ви помогне с всичко необходимо за целта.
— В такъв случай ще поискаме един милион — рече Анахо. — Щом ни предлагате да участваме в тази позорна сделка, нека поне се продадем скъпо.
— Твърде скъпо — поклати глава Хелсе. — Двайсет хиляди секвина е по-разумна цена.
— Недостатъчно са — възрази Рейт. — Трябват ни повече.
Хелсе огледа тримата мълчаливо. Накрая рече:
— За да не губим повече време, ще ви съобщя максималната сума, която лорд Чизанте е готов да заплати. Тя е петдесет хиляди секвина, според мен доста щедро предложение, включващо и транспорта до Верводей.
— Приемаме — кимна Рейт. — Излишно е да казвам, че очаквам от теб да прекратиш договора с гилдията на наемните убийци.
Хелсе се усмихна злобно.
— Вече получих нареждания по този въпрос. Кога смятате да отпътувате от Сетра?
— До един ден.
Забогатели с петдесет снопа пурпурни секвини, тримата напуснаха двореца Син нефрит и се качиха на черната лимузина. Хелсе не беше с тях.
Колата се понесе назад през сумрака с цвят на канела, под улични фенери, които все още не бяха запалени. Мъгляви светлинки блещукаха зад прозорците на къщите и дворците, а в една от големите градини имаше вечерно празненство.
Лимузината изтрополи по дървен мост, украсен с фенери, и навлезе в квартал от нагъсто построени къщурки от дялани трупи, с чайни и кафенета на всеки ъгъл. Прекосиха район от пустеещи тъмни постройки и най-сетне достигнаха Овала.
Рейт слезе пръв от колата. Траз се шмугна край него и се хвърли върху черния, притаен в сенките силует. Блесна метал и Рейт се просна на земята, но не успя да се изплъзне на яркото виолетово сияние. Нещо, наподобяващо нагорещен чук, го халоса по главата и той остана да лежи зашеметен, докато Траз се боричкаше с убиеца. Анахо пристъпи напред с извадено оръжие. Стоманеното острие се стрелна като жило и прониза мъжа в рамото. Оръжието му изтрополи на калдъръма.
Рейт се надигна бавно, като се олюляваше. Едната страна на лицето му смъдеше, сякаш беше попарена с вряла вода, миризма на озон и изгоряла плът дразнеше неприятно ноздрите. Той докуцука до мястото, където Траз стискаше нападателя в желязна хватка, докато Анахо го освобождаваше от кинжала и портфейла. Мъжът носеше качулка, Рейт я смъкна, за да открие за своя изненада лицето на ентусиазирания пламенен реформатор, с когото бе разговарял предната нощ.
Минувачите, които бяха замрели по местата си при изстрела, сега започнаха да се приближават. Отнякъде отекна свирката на уличен патрул. Реформаторът се задърпа.
— Пуснете ме, те ще ме превърнат в ужасяващ пример за назидание!
— Защо се опита да ме убиеш? — поиска да узнае Рейт.
— Нужно ли е да питаш? Пуснете ме, моля ви!
— И защо да те пускаме? Току-що направи опит да ми видиш сметката! Нека те заловят.
— Не! Ще пострада Обществото.
— Ами тогава ми кажи защо стреля по мен.
— Защото си опасен! Опитваш се да ни разделиш! Вече има брожения! Неколцина от нас, чиято вяра не е толкова силна, настояват да намерим кораб и да се отправим на пътуване в космоса! Каква безмерна глупост! Единственият път е ортодоксалният! Казвам ти, опасен си, затова реших да те премахна!
Рейт въздъхна отчаяно. Патрулът вече беше съвсем близо.
— Утре напускаме Сетра, беше излишно да си правиш труда — каза и блъсна мъжа надолу по алеята. — Благодари се, че сме милостиви хора!
Реформаторът изчезна в настъпващия мрак. Дотича патрулът — високи мъже с костюми на черни и червени райета, въоръжени с палки с нажежени краища.
— Какво е станало?
— Нападна ни крадец — обясни Рейт. — Опита се да ни ограби, после се скри зад онези сгради.
Патрулът продължи в указаната посока, Рейт, Анахо и Траз влязоха в хана. Докато вечеряха, Рейт им разказа за уговорката със Зарфо Детуайлер.
— Утре, ако всичко бъде наред, заминаваме, махаме се от Сетра.
— Твърде скоро, ако ме питаш — бе навъсеният коментар на Анахо.
— Съгласен. Но вече бях шпиониран от уонки, убийството ми бе поръчано от аристократи, а някакъв член на „култа“ ме простреля. Нервите ми няма да издържат повече.
До масата се приближи хлапе, облечено в тъмночервена ливрея.
— Адам Рейт?
— Кой го търси? — отвърна настръхнал Рейт.
— Нося писмо за него.
— Дай го тук — той разкъса плика и плъзна поглед по пищния шрифт на текста.
„Поздрави от гилдията на наемните убийци. Адам Рейт, свеждаме до вашето знание, че тъй като си позволихте да нападнете наш упълномощен представител в момента на изпълняване на неговите задължения, да повредите снаряжението му и да му причините болка и унижение, очакваме да ни бъде заплатена наказателна вноска от осемнайсет хиляди секвина.
Ако сумата не бъде внесена в най-кратки срокове в нашата централна канцелария, ще бъдете убит чрез комбинация от няколко способа. Незабавното ви съдействие обаче ще бъде взето предвид. Моля ви, не напускайте Сетра, нито се противете по какъвто и да било начин, тъй като това само ще доведе до увеличаване размера на наказанието.“
Рейт хвърли писмото на масата.
— Дордолио, уонкът, лорд Чизанте, Хелсе, „култът“, гилдията на наемните убийци. Кой остана?
— Е, поне утре вече не е „твърде скоро“ — посочи разсъдливо Траз.
10.
На следващата сутрин Рейт използва един от допотопните яоски телефони, за да се свърже с двореца Син нефрит, и поиска да разговаря с Хелсе.
— Нали ми обеща, че ще прекратиш договора с компанията на убийците?
— Договорът е прекратен. Научих, че възнамеряват да предприемат собствени действия, с което ще трябва да се справяш сам.
— Именно — въздъхна Рейт. — Напускаме Сетра незабавно и се нуждаем от помощта на лорд Чизанте.
Хелсе издаде неопределен звук.
— Какви са ти плановете?
— Единствено да се измъкна жив от града.
— Тръгвам веднага. Ще ви откарам до една периферна станция за вагонетки. От Верводей всеки ден потеглят кораби към различни краища на света, не се съмнявам, че ще намерите нещо подходящо.
— Ще бъдем готови до обяд или малко преди това.
Рейт пое пешком към Серкада, като по пътя взе всички възможни предпазни мерки, и пристигна на срещата почти уверен, че не е бил проследен. Зарфо вече го очакваше, прибрал бялата си коса в боне,
