виртуален форум. Бас държа, че е имала време да задигне пет-шест мозъчни хапки. Сувенири. Всъщност вече са колекционерска рядкост, защото, ако разбирам от инфоинженери, ще ти затворят капака на дистанционното по-бързо, отколкото политик напуска военна зона. — Кимнах към дисплея данни. — Сигурно щеше да получиш сигнал за тревога след час-два. На Иненин стана по-бавно, но пък и беше много отдавна. Днес технологията е напреднала.
В този момент Кавахара повярва и яростта, която бях видял преди малко в очите й, сякаш се събра в нажежено до бяло ядро.
— Айрин Елиът — изрече напрегнато тя. — Като я намеря…
— Мисля, че чух предостатъчно празни заплахи за днес — прекъснах я аз. — Чуй ме. В момента мозъчната приставка е единственият живот, с който разполагаш, а при сегашното ми настроение трябва съвсем малко, за да я изтръгна от гръбнака ти и да я смачкам. Преди или след като те убия, затова млъквай.
Кавахара застина неподвижно и присви очи. За момент горната й устна оголи зъбите, преди да се овладее.
— Какво искаш?
— Така вече е по-добре. Засега искам пълно самопризнание как нагласи Банкрофт. Резолюция 653, Мери Лу Хинчли и тъй нататък. Можеш да добавиш и как натопи Райкър.
— Имаш ли системи за запис?
Посочих левия си клепач, където работеше записващата система, и се усмихнах.
— Наистина ли си мислиш, че ще го направя? — Яростта на Кавахара бликаше от очите. Свита като змия, тя дебнеше за шанс. И друг път я бях виждал такава, но тогава погледът не се целеше в мен. Ако трябваше да избирам, бих предпочел да съм под обстрел из улиците на Шария. — Наистина ли си мислиш, че ще изкопчиш това от мен?
— Погледни откъм добрата страна, Рейлийн. С пари и връзки сигурно ще се отървеш от изтриването, а за останалото най-много да ти лепнат два века на склад. — Гласът ми загрубя. — Докато ако не проговориш, умираш сега и завинаги.
— Законът не приема признание под заплаха.
— Не ме разсмивай. Случаят няма да стигне до ООН. Мислиш ли, че не съм бил в съда? Мислиш ли, че ще оставя адвокати да се разпореждат с това? Всичко, което кажеш, излиза по Световната мрежа веднага щом се върна на земята. Заедно със запис за онзи, когото очистих горе в кучешката стая. — Очите на Кавахара се разшириха и аз кимнах. — Да, трябваше да ти кажа по-рано. Имаш един клиент по-малко. Не е истински мъртъв, но ще му трябва нов носител. По моя сметка, около три минути след като Санди Ким излезе на живо по мрежата, ченгетата на ООН ще заблъскат вратата ти с цял куп заповеди за арест. Няма да имат избор. Стига им само Банкрофт. Мислиш ли, че същите хора, които разрешиха да се случат Шария и Иненин, ще се посвенят да изкривят лекичко конституцията, щом трябва да защитят основата на своята власт? А сега почвай да говориш.
Кавахара вдигна вежди, сякаш всичко това беше просто безвкусна шега.
— Откъде искаш да почна, Такеши-сан?
— Мери Лу Хинчли. Тя падна оттук, нали?
— Естествено.
— Ти я беше приготвила за черните изпълнения, нали? Сигурно някой смахнат мръсник искаше да надене носителя тигър и да си поиграе на котенце?
— Я виж ти. — Кавахара наведе глава настрани. — С кого си разговарял? С някого от клиниката „Вей“, нали? Чакай да помисля. Милър присъстваше на онзи нагледен урок, но ти го очисти, тъй че… О! Пак ли си бил на лов за глави, Такеши? Нима си отнесъл Фелипе Милър в кутия за шапки?
Мълчаливо я гледах над цевта на игления пистолет и отново чувах безсилните писъци зад затворената врата. Кавахара сви рамене.
— Ако трябва да бъдем точни, не беше тигърът. Но да, нещо от сорта.
— И тя разбра?
— Да, разбра някак. — Кавахара изглеждаше отпусната, което при нормални обстоятелства би ме изнервило. Но под влиянието на бетатанатина само станах още по-бдителен. — Чула е изтървана дума, може би от някой техник. Знаеш ли, обикновено пускаме на подобни клиенти виртуалния вариант, преди да им позволим истински сеанс. Така предварително знаем как ще реагират, а понякога дори ги убеждаваме да не го правят.
— Колко грижовно от твоя страна.
Кавахара сви рамене.
— Как да ти го набия в главата, Такеши? Тук осигуряваме услуга. Ако може да бъде узаконена, толкова по-добре.
— Глупости, Рейлийн. Ти им продаваш виртуалния вариант, а след два-три месеца те дотичват да го изпробват на живо. Има причинно-следствена връзка и ти знаеш много добре. Като им продаваш нелегална стока, получаваш власт вероятно над някои много влиятелни хора. Тук имаш доста губернатори на ООН, нали? Протекторатски генерали и друга подобна паплач.
— „Глава в облаците“ обслужва каймака на обществото.
— Като онзи беловлас мръсник, дето го очистих горе? Беше голяма клечка, нали?
— Карлтън Маккейб? — Кавахара се усмихна зловещо. — Да, би могло да се каже. Влиятелна личност.
— Би ли ми казала на коя точно влиятелна личност разреши да изкорми Мери Лу Хинчли?
Кавахара леко се напрегна.
— Не, не бих.
— Така и очаквах. Ще ти трябва за пазарлъците по-късно, нали? Добре, от мен да мине. Какво стана? Довеждат Хинчли тук, тя случайно узнава какво я чака и се опитва да избяга. Да не е откраднала гравитационна раница?
— Едва ли. Екипировката се държи под строг контрол. Може би е решила, че може да се удържи за корпуса на някоя кола. Явно не е била много умна. Подробностите все още са неясни, но така или иначе някак е паднала.
— Или скочила.
Кавахара поклати глава.
— Не вярвам да е имала кураж за това. Мери Лу Хинчли нямаше самурайски дух. Както повечето обикновени люде, би се вкопчвала в живота до последния недостоен момент. Би се надявала на чудо. Би молила за милост.
— Колко пошло. Веднага ли усетиха липсата й?
— Много ясно, че усетиха. Чакаше я клиент. Преровихме целия дирижабъл.
— Досадно.
— Да.
— Но не толкова досадно, колкото факта, че след някой и друг ден вълните я изхвърлиха на брега, а? Явно добрата ти фея е била в отпуск.
— Беше неприятно — призна Кавахара, сякаш обсъждахме неуспешна игра на покер. — Но не съвсем неочаквано. Не предвиждахме да възникнат сериозни проблеми.
— Знаела си, че е католичка?
— Разбира се. Това влиза в изискванията.
— А когато Райкър откри онова фалшиво покръстване, ти сигурно си напълнила гащите. Показанията на Хинчли щяха да те изкарат на показ заедно с един дявол знае колко от твоите влиятелни другарчета. Да осъдят „Глава в облаците“, един от Домовете за черни перверзии! И теб заедно с дома! Как го каза онзи път в Нови Пекин? Недопустим риск. Трябвало е по някакъв начин да запушиш устата на Райкър. Прекъсни ме, ако греша.
— Не, на прав път си.
— И ти го натопи?
Кавахара пак сви рамене.
— Бе направен опит да бъде подкупен. Той се оказа… невъзприемчив.
