към съпруга ви, ако обичате? Значи през деня е бил в Осака, но се върнал. Предполагам, че не е пътувал наистина.
— Не, разбира се. Той има там замразен транзитен клонинг. Трябваше да се прибере към шест вечерта, но…
— Слушам ви.
Тя леко промени позата си и вдигна към мен разперена длан. Имах чувството, че полага усилия да се овладее.
— Ами… закъсня. Често му се случва, след като е сключил сделка.
— И никой ли няма представа къде е отишъл? Къртис например?
Все още усещах напрежението върху лицето й като стара скала под тънък слой сняг.
— Той не повика Къртис. Вероятно е взел такси от станцията за прехвърляне. Не съм му бавачка, мистър Ковач.
— Много важна ли беше срещата? В Осака, имам предвид.
— О, не… Не ми се вярва. Разговаряхме за това. Разбира се, той не помни, но прегледахме договорите и видяхме, че този е отлаган на няколко пъти. Компания за подводни изследвания, наречена „Пасификон“, със седалище в Япония. Подновяване на лиценза или нещо подобно. Обикновено тия въпроси се решават тук, в Бей Сити, но този път свикваха спешен експертен съвет, а тези дела е по-добре да се уредят близо до източника.
Кимнах мъдро, макар да нямах представа какво представлява един експертен съвет по подводни изследвания. Забелязах, че напрежението на мисис Банкрофт почва да се разсейва.
— Значи обичайни дела, а?
— Да, струва ми се. — Тя се усмихна уморено. — Мистър Ковач, сигурна съм, че полицията е събрала всички необходими сведения.
— Не се и съмнявам, мисис Банкрофт. Но нямат причина да ги споделят с мен. Аз не разполагам с никакви правомощия.
— Когато дойдохте, отношенията ви изглеждаха доста добри. — В гласа й внезапно прозвуча злобна нотка. Погледнах я втренчено, докато сведе очи. — Така или иначе, Лорънс несъмнено ще може да ви осигури всичко необходимо.
Разговорът стремително навлизаше в задънена улица. Побързах да сменя темата.
— Може би ще е най-добре да поговоря с него по този въпрос. — Огледах се. — Колко много карти. Откога ги събирате?
Мисис Банкрофт трябва да бе усетила, че разпитът приключва, защото напрежението почна да изтича от нея като нефт от спукан тръбопровод.
— Почти цял живот — каза тя. — Докато Лорънс гледаше звездите, някой трябваше да държи под око и Земята.
Кой знае защо си спомних за изоставения телескоп на терасата. Представих си ъгловатите му очертания на фона на вечерното небе — нежелана реликва, ням свидетел за отминали времена и увлечения. Спомних си как с глухо хъхрене се връщаше в първоначалното положение, след като го изместих — верен на програми отпреди век или два, събуден за момент, както Мириам Банкрофт бе събудила с едно докосване Песенната кула в коридора.
Стар.
С внезапен задушлив натиск старостта ме обгърна от всички страни. Вонята й се излъчваше като влага от камъните на Слънчевия дом. Старост. Долових нейния полъх дори от невероятно младата и красива жена пред себе си, и гърлото ми се сви с тихо прещракване. Нещо в мен искаше да избяга, да се махне и да вдъхне чист, свеж въздух, да се спаси от тия същества, чиито спомени започваха далеч преди всички исторически събития, за които бях слушал в училище.
— Добре ли сте, мистър Ковач?
Стресът не прощава.
Съсредоточих се с усилие.
— Да, добре съм. — Изкашлях се и я погледнах в очите. — Е, няма да ви задържам повече, мисис Банкрофт. Благодаря, че ми отделихте толкова време.
Тя пристъпи към мен.
— Искате ли…
— Не, всичко е наред. Няма нужда да ме изпращате.
Излизането от картографската стая сякаш продължи цяла вечност и звукът от стъпките изведнъж закънтя в мозъка ми. На всяка крачка, при всяка отмината карта усещах как погледът на онези стари очи се впива в гръбнака ми. Умирах за цигара.
5.
Когато шофьорът на Банкрофт ме върна в града, небето бе придобило цвета на старо сребро и из Бей Сити припламваха първите светлини. Спуснахме се по спирала откъм морето над старинен висящ мост с ръждив цвят и със съвсем скромна скорост навлязохме между високите сгради, струпани по един хълмист полуостров. Шофьорът Къртис все още се цупеше след внезапното арестуване. Беше на свобода само от два часа, когато Банкрофт му заръча да ме откара, затова през целия полет не обели и дума. Имаше мускулеста фигура и симпатично момчешко лице, което отлично изразяваше дълбоката му обида. Предположих, че служителите на Лорънс Банкрофт не са свикнали властите да им се бъркат, когато изпълняват задълженията си.
Не се оплаквах. Собственото ми настроение беше почти също толкова мрачно. В главата ми непрекъснато се прокрадваха спомени за смъртта на Сара. Субективно погледнато, това бе станало снощи.
Спряхме в небето над широка магистрала толкова рязко, че някой над нас предаде възмутен писклив сигнал по приемника на лимузината. Къртис го прекъсна с едно чукване по таблото и свирепо озъбен вирна глава към прозрачния горен люк. С леко разтърсване се вляхме в наземното движение и веднага завихме наляво към една по-тясна улица. Започна да ме обзема интерес към гледката около нас.
Уличният живот навсякъде е еднакъв. На всички светове, където съм бил, действат едни и същи схеми — излагане и реклама, покупка и продажба, сякаш някаква дестилирана човешка същност се процежда през спуснатата отгоре дрънчаща политическа машина. Бей Сити на Земята, най-древният обитаван свят, не представляваше изключение. Всеки продаваше нещо — от грамадните безплътни холографски изображения пред старинните сгради до уличните търговци с техните каталожни излъчватели, прикрепени на раменете им като тромави механични ястреби или чудовищни тумори. Коли спираха до тротоарите и край тях се присламчваха стройни фигури, привели глави за пазарлък както навярно правят още откакто са се появили автомобилите. Над количките със закуски се вдигаха облаци дим и пара. Лимузината беше радио и шумоизолирана, но звуците се долавяха и през стъклото — протяжните викове на тротоарните търговци и ритмичната музика с вплетени в нея инфразвукови реклами.
В Емисарския корпус преобръщат човечеството наопаки. Най-напред виждаш общото, всепроникващия резонанс, и чак след това почваш да забелязваш подробности и различия.
На Харлановия свят етническата смес се състои предимно от славяни и японци, макар че се срещат и други варианти, отгледани срещу заплащане. Тук всяко лице имаше своя форма и цвят — видях високи, кокалести африканци, монголци, светлокожи северняци, а веднъж зърнах млада жена, която приличаше на Вирджиния Видаура, но я изгубих в тълпата. Всички се плъзгаха покрай нас като туземци, застанали на речен бряг.
Впечатлението се мярна из мислите ми като онази жена в тълпата. Навъсих се и успях да го хвана.
На Харлановия свят уличният живот има опростена елегантност, икономия на жестове и движения, която прилича почти на хореография, ако не си свикнал с нея. Аз бях израснал там, затова го усетих едва когато попаднах другаде.
Тук не виждах нищо подобно. Приливите и отливите на човешката търговия зад стъклата на лимузината напомняха водно завихряне между два кораба. Хората се блъскаха, проправяха си път, спираха изведнъж,
