Като някоя вещица Марта се закикоти насреща му и разкри беззъбата си уста, от която стърчеше един- единствен пожълтял резец.
— О, да, сигурна съм, че ще успееш — съгласи се тя и плесна с ръце, за да извика робинята си. — Донеси от сварените билки и от любимите ми сладкиши — нареди й тя и отново се обърна към госта. — Няма да се бави. Когато се върне, ще говорим. А сега просто ще помълчим.
За да не я обиди, Марий послушно стисна устни и изчака в мълчание робинята да донесе димящата отвара. Дори преодоля вродената си мнителност и пийна от чашата, която любезната домакиня му подаде, опитвайки се да разгадае какво точно му се предлага. На вкус не беше много лошо, но тъй като никога не беше пил горещи течности, веднага си опари езика и побърза да отмести чашата встрани. Марта, която явно знаеше как да се справя с подобни питиета, не бързаше, отпиваше на малки глътчици, с въздишки, издаващи истинската наслада, която изпитваше от странното питие.
— Прекрасно е, макар че като гледам, на теб повече ти се пие вино.
— О не, ни най-малко — отвърна й любезно Марий.
— Вземи си сладкиш — подкани го тя с пълна уста.
— Много мило, но не ми се яде.
— Добре, добре, разбирам те! — Сложи край на любезностите пророчицата и като проми устата си с още една глътка от горещата течност, протегна властно дланта си.
— Дай ми ръката си.
Той се подчини.
— Очаква те съдбата на голям човек, Гай Марий — рече Марта, докато изучаваше линиите на дланта му. — Каква ръка имаш само! Човек може да прочете всичко на нея. А линията на живота! Тя властва над сърцето ти, над живота ти, командва всичко без онова, което времето ще съсипе — но от него никой, Гай Марий, не може да избяга; даже мога да кажа, че ще надживееш мнозина други. Виждам една ужасна болест… Ала ти ще я превъзмогнеш първия път, когато те сполети, дори и втория… Ето ги и враговете ти, десетки жестоки врагове… Но и тях ще победиш… Ще бъдеш консул една година след началото на тази, тъй де, ще бъдеш консул още догодина… Ще заемаш тази длъжност още шест пъти… Общо седем пъти ще бъдеш римски консул и накрая ще те нарекат Третия основател на Рим, защото ще спасиш града от най- голямата опасност през цялото му съществуване!
Марий усещаше как лицето му гори, как се нажежава като връх на копие, поставен в огъня. Главата му забуча. Сърцето му биеше като обезумял барабанчик, който иска час по-скоро да прати войските в зиналата паст на смъртта. Пред очите му се разстилаше червена пелена. Защото пророчицата говореше истината. Беше сигурен.
— Радваш се на любовта и уважението на една достойна жена — продължаваше Марта, прокарвайки пръст по страничните гънки на дланта му, — а племенникът ти ще стане най-великият римлянин за всички времена.
— Не, това съм аз — възрази й мигом Марий, който само при споменаването на неприятната новина изведнъж започна да излиза от обхваналия го транс.
— Не, не си ти, а племенникът на жена ти — настояваше на своето Марта — Той ще те надмине многократно с величието си, Гай Марий. Освен това ще ти е и съименник — Гай. Но е от рода на жена ти, не от твоя.
Това Марий никога нямаше да забрави.
— Ами синът ми? — попита той.
— И синът ти ще извърши велики дела. Но не ще достигне славата на баща си, нито ще живее дълго, колкото него. Във всеки случай обаче ще те надживее.
Пусна ръката му и като издрънча с гривните около глезените си и звънчетата по пръстите на мръсните си боси крака, ги подви под себе си.
— Това е всичко, което видях — облегна се тя назад и притвори очи.
— Благодаря ти, пророчице Марта — надигна се Гай Марий и извади кесията си. — Колко ти дължа?
Тя отвори черните си очи — игриви, лукави и коварни.
— За теб е безплатно. Достатъчно ми е, че съм била в компанията на толкова велик човек. Нека плащат нищожества като княз Гауда… да, той ще седне на мечтания престол, но никога няма да бъде велик човек — изкикоти се отново Марта. — Ала това и сам го знаеш, Гай Марий, въпреки че не притежаваш дарбата да гледаш в бъдещето. Защото ти е дадена невероятната способност да проникваш в сърцата на хората, а княз Гауда има малко сърце.
— Тогава ми остава само да ти благодаря още веднъж. — Той се отправи към вратата.
— О, чакай, искам една услуга от теб — спря го пророчицата.
Марий мигом се извърна.
— Каква?
— Когато станеш за втори път консул, искам да ме отведеш в Рим, където да ме обграждаш с почит и уважение. Винаги съм желала да видя Рим, преди да умра.
— Имаш думата ми, че ще го видиш — обеща й той и я напусна.
Седем пъти консул! Пръв сред римляните! Третият основател на Рим! Каква по-голяма слава от това? Как би могъл друг римлянин да надмине по величие човека, постигнал всичко това? Гай… Сигурно е имала предвид сина на по-младия му шурей, Гай Юлий Цезар Младши. Да, именно неговият син е въпросният племенник на Юлия — във всеки случай единственият на име Гай.
— Само през трупа ми — закани се Марий, после яхна коня си и препусна обратно към Утика.
На другия ден поиска среща с Метел и го завари наведен над купчина документи и писма, които по всяка вероятност бяха дошли с кораба, акостирал през нощта, след като бурите го бяха забавили няколко дни.
— Чудесни новини, Гай Марий! — посрещна го той приветливо, за разлика от друг път. — Военните ми пълномощия в Африка се удължават, получавам проконсулски империум, а по всичко личи, че проточи ли се войната, и за в бъдеще ще мога да разчитам на съдействието на Сената.
Прибра единия от току-що прочетените документи и извади на показ друг, за да потвърди думите си. Марий ги прегледа от край до край, хвърли разбиращ поглед на Метел, сетне прочете написаното още веднъж на глас, за да излязат двамата от неудобството, което обикновено съпровождаше разговорите им.
— Оказва се, че е най-добре, дето армията ми е кажи-речи цяла-целеничка. По всичко изглежда, че след подвизите на Силан из Галия, Рим и Италия имат нужда от войници. О, но ти все още не си чул за това, нали? Да, моят колега консул е претърпял катастрофално поражение от германите. Загубите в жива сила са буквално потресаващи! — Метел сграбчи друг свитък и го подаде на събеседника си. — Силан пише, че на бойното поле срещу тях били излезли половин милион германски исполини — той прибра писмото и подаде следващото. — А тук Сенатът ме уведомява, че е анулирал Гай Гракховата
— Това е крайно несполучливо творение на законодателната мисъл — не споделяше ентусиазма му Марий. — Ако един ветеран иска да се оттегли след десет години служба или след шест последователни кампании, той не бива да бъде възпиран, нито трябва да изживее остатъка от дните си в постоянен страх, че всеки момент ще бъде повикан отново под знамената. По този начин напълно съсипваме дребните земевладелци, Квинт Цецилий. Възможно ли е един човек да напусне малкото си стопанство и да се запише в легионите, за да пропилее двадесет години от живота си в редиците им, и след това да се завърне, очаквайки, че стопанството му е процъфтявало в негово отсъствие? Възможно ли е, докато е в армията, да направи на жена си онези тъй необходими за отечеството синове, които хем да го заместят на нивата, хем да попълнят редиците на бъдещите легиони? Все повече и повече управлението на стопанството ляга на плещите на съпругите, но те не притежават силата, опита, предвидливостта на мъжете си. Налага се да търсим професионални войници… и отлични пълководци.
Метел гневно сви устни.
