— Не е твоя работа да критикуваш мъдростта и далновидността на най-авторитетния и заслужил управленчески орган в цялото ни общество! — отряза го той. — За кого се мислиш?
— Мисля, че вече имаше случай веднъж да ме осветлиш по въпроса, Квинт Цецилий, още преди много, много години. Доколкото си спомням, бях просто един италийски селянин, който не знае думичка гръцки. И нищо чудно това да се окаже голата истина. Но пък и не е причина да не се изкажа върху един законодателен акт, който ми се струва неуместен, дори вреден — отвърна му Марий, като внимаваше да не повишава тон. — Ние, а под „ние“ имам предвид Сената, към който авторитетен и заслужил управленчески орган принадлежа и аз, позволяваме с лека ръка цяла класа римски граждани да измре по бойните полета само защото нямаме смелост или може би достатъчно трезв ум, за да спрем веднъж завинаги онези тъй наречени пълководци, на които сме длъжни вече десетилетия да разчитаме! Кръвта на римските войници не е вода, за да я проливаме напразно, Квинт Цецилий — на нас те са ни необходими живи и здрави!
Той се изправи и като се наведе над писалището на Метел, продължи монолога си:
— Когато навремето сме организирали своята армия, готвели сме я единствено за походи в пределите на Италия — достатъчно близо, за да може всеки да се завърне у дома си за през зимата, където да наглежда стопанството си, да направи дете на жена си и да й даде напътствия какво да прави в негово отсъствие. Но в днешно време, когато човек се запише в армията — независимо дали доброволно или принудително, — той отива да се бие далеч, отвъд морето, а походите, вместо да продължават едно лято, както навремето, се проточват с години, през което време той не може и да помисли да се завърне у дома. И така, оказва се, че за да отбие своите шест военни кампании, римският войник трябва да служи дванайсет, дори петнайсет години — и то далеч от родината! Със своя закон Гай Гракх се опита да сложи край именно на това, като целта му беше същевременно да предпази дребните поземлени стопанства в Италия от превръщането им в лесна жертва на едрите земевладелци и търговците на добитък! — пое си дълбоко въздух Марий, като в старанието си да изрази съчувствието и разбирането на Сената по въпроса, за малко не се разрида. — О, забравих, че ти самият също си един от тези едри земевладелци и търговци — спекуланти. И колко ти се иска всички дребни стопанства да падат в ръцете ти, след като собствениците им, вместо да се завърнат по домовете си и да ги пазят, мрат по бойните полета, жертва на алчността и нехайството на аристокрацията!
— Аха! Изплю ли камъчето? — скочи на свой ред Метел и заби нос в лицето на Марий. — Ето за какво било всичко! Алчността и нехайството на аристокрацията, значи! Отново за всичко са ти виновни аристократите, нали? Трудно ти е да ги преглътнеш. Е, нека и аз ти кажа това-онова, плебей такъв! Това, че си се оженил за една Юлия, никога няма да те направи аристократ!
— Хич не ми е и притрябвало — просъска насреща му Марий. — Презирам ви до един — с изключение на тъста ми; който по някакво чудо е успял да остане свестен човек въпреки всичките му славни предшественици!
Двамата викаха с цяло гърло, така че всички отвън бяха наострили уши.
— Давай, Гай Марий! — възкликна един от военните трибуни.
— Удряй право в слабото място, Гай Марий] — обади се друг.
— Да пикаем на тоя жалък
Което ясно идваше да покаже, че настроенията бяха изключително в полза на Гай Марий — човек, който се ползваше с много повече уважение, отколкото Квинт Цецилий Метел сред кажи-речи всички — от офицерите до редовите войници.
Но виковете започваха да се чуват на улицата. Синът на консула — Квинт Цецилий Метел Младши — дотича отнякъде (при което всички в щаба изведнъж се оказаха тъкмо в този момент много заети с някаква работа) и без да удостои дори с поглед разприказвалите се допреди малко офицери, се втурна право към кабинета на баща си.
— Татко, гласовете ви се чуват от километри! — предупреди синчето любимия си баща и в същия миг се постара да изгледа с възможно най-голямо презрение Марий.
Физически Прасчо Младши много приличаше на баща си — беше среден на ръст, с кестеняви коси, с кафяви очи — изобщо беше типичен римлянин, който не се отличаваше от околните.
Внезапното прекъсване постресна Метел, който бързо се овладя, ала гневът на Марий трудно щеше да премине. Никой от спорещите не понечи да седне на мястото си. Младият Прасчо Метел се отдръпна встрани, силно притеснен и разтревожен. При всеки друг случай би застанал на страната на баща си, но сега, като се замисли за недостойните приказки, които беше изрекъл по адрес на Гай Марий от мига, в който баща му го беше назначил за началник — гарнизон в Утика, изведнъж се почувства разколебан. Защото сега за пръв път виждаше един различен Гай Марий: сякаш пред очите му беше пораснал на височина, но по- важното беше, че в погледа му се четеше смелост и същевременно интелигентност, каквито не притежаваше никой Цецилий Метел.
— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор, Гай Марий — отсече Метел, като подпря ръце на писалището, за да спре треперенето им. — Както и да е, каква беше целта на посещението ти?
— Дойдох да ти съобщя, че в края на идващото лято възнамерявам да се оттегля от служба тук. Ще се върна в Рим и ще се кандидатирам за консул.
Домакинът го погледна така, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Какво ще направиш?
— Ще се върна в Рим, за да се кандидатирам за консул.
— Няма да можеш. Подписал си се, че ще бъдеш мой висш легат — при това с пропреторски империум! Трябва да служиш до края на пълномощията ми като управител на Римска Африка. Току-що разбра, че тези ми пълномощия са удължени. Следователно и твоите.
— Но ти можеш да ме освободиш.
— Да, но само ако намеря за добре. Което няма да стане — допълни Метел. — Всъщност, ако зависеше от мен, бих те погребал до края на живота ти в провинцията!
— Не ме принуждавай да извърша нещо лошо, Квинт Цецилий — закани се Марий, макар и тонът му да бе почти дружелюбен.
— Какво да не те принуждавам? О, я си върви, Марий! Иди си намери някаква полезна работа и стига си ми губил времето!
Той улови погледа на сина си и му се усмихна съучастнически.
— Настоявам да ме освободиш от служба, че да мога да се кандидатирам за римски консул идната есен.
В този миг Прасчо Метел Младши, явно окуражен от изражението на властническо пренебрежение, изписано по лицето на баща му, избухна в сподавен кикот и още повече развърза езика на родителя си.
— Слушай какво ще ти кажа, Гай Марий — усмихна се широко Метел. — Вече гониш петдесетте. Синът ми е на двайсет. Бъди уверен, че ще смогнеш да се кандидатираш за римски консул в същата година, когато се кандидатира и той. Надявам се дотогава да ти е дошъл умът в главата и да знаеш какво трябва да прави един кандидат за консулския стол! Сигурен съм, че синът ми с радост ще ти помогне с някой и друг съвет.
Младият Метел избухна в смях.
Марий изгледа и двамата изпод гъстите си вежди. Лицето му излъчваше повече гордост и високомерие дори от техните.
— Ще стара консул — сбогува се той с Метел овци. — Бъди сигурен, Квинт Цецилий, че ще бъда консул — при това не веднъж, а седем пъти.
След което си излезе, оставяйки баща и син да го проследят с поглед, в който се четеше едновременно удивление и страх. Кой знае защо и на двамата това главозамайващо изхвърляне на Марий не се стори ни най-малко забавно.
На другия ден Марий се върна в Картаген, където поиска аудиенция при княз Гауда.
След като го допуснаха при царската особа, той се отпусна на едно коляно и притисна устни до влажната, отпусната ръка на Гауда.
— Стани, Гай Марий! — зарадва се князът, очарован от начина, по който този внушителен човек скромно и смирено му отдаваше почести, достойни за истински цар.
Марий понечи да се изправи, но после изведнъж падна на колене и протегна ръце, като възкликна:
— Ваше Височество, не съм достоен да стоя прав във Ваше присъствие, защото идвам пред Вас като
