безподобен шут и позьор, фаворит на римската публика! Признавам, че аз самият искрено му се възхищавам за подобни действия особено след като Цепион продължава да пакости на племенника ми Марк Ливий Друз — факт, станал известен сред всички редовни посетители на Форума. Навярно Цепион е смятал племенника ми длъжен да застане на негова страна, когато се разбра за връзката на Ливия Друза с Катон Салониан. И след като е бил изоставен от шурея си, заканил се е да му го върне тъпкано. До ден-днешен още не е престанал да твърди, че пръстенът на Друзите е негова законна собственост!
Но стига съм те занимавал с Цепион, той не заслужава дори да го споменаваме, камо ли да пишем писма специално за него. Отскоро имаме ново законче, твърде полезно според мен. Авторът му е народният трибун Гней Папирий Карбон. Откакто във фамилията решиха да се откажат от статута си на патриции, непрекъснато ги преследва лошият късмет! Само в последното поколение двама Папирии сложиха сами край на живота си, затова пък младите им наследници само чакат сгоден случай да създадат неприятности на цял Рим. Преди няколко месеца Карбон свика плебейското събрание на концио… Какво ти преди няколко месеца, то си беше в началото на пролетта, но човек все по-малко забелязва как лети времето. По онова време Крас Оратор и Ахенобарб тъкмо бяха обявили кандидатурите си за цензори. Това, което Карбон се опитваше да прокара, беше нова перифраза на стария Сатурнинов закон за зърното. Но събранието беше съпроводено с такива вълнения, че в крайна сметка двама бивши гладиатори бяха заклани насред площада, мнозина сенатори изядоха боя, а останалите трибуни прекратиха процедурата. Понеже тъкмо беше започнал предизборната борба, Крас Оратор се намери насред цялата бъркотия и накрая го измъкнаха целият окалян, пребледнял като платно от страх. За да си отмъсти, той прокара в сената указ, според който отговорността за всяко публично събиране, превърнало се в безредици, лежи единствено на плещите на магистрата, който го е свикал. Указът беше приет с всеобщо одобрение от сенаторите, а след това народното събрание го прие без каквито и да било пречки. Ако Карбон беше свикал плебейското събрание след приемането на Красовия указ, то щяха да го обвинят в подстрекателство към насилие и щеше да отнесе здрава глоба.
С което се доближавам до най-любопитната част на писмото си. А именно, че вече си нямаме цензори!
«Но, Публий Рутилий — чувам те да питаш, — какво толкова се е случило?» Е, няма да те държа в неведение. В началото си казахме, че колкото и да се различават по характер, двамата все ще спогаждат достатъчно, за да си вършат работата. И наистина, те свършиха бързо с държавните договори, прегледаха сенаторските списъци, после тези на конническото съсловие, а най-накрая прокараха указ, според който от територията на Рим се изгонват всички учители по риторика, с изключение на онези с доказани пред обществото качества. Ударът се стовари с пълна сила върху преподавателите по латинска риторика, но и гърците също пострадаха. Предполагам, че се сещаш за какви хора става въпрос, Луций Корнелий. Срещу няколко сестерции на ден те са способни да убедят всеки по-беден, но амбициозен родител, принадлежащ на средните обществени класи, да им повери децата си, обещавайки му, че ще ги направят способни адвокати. Подобни мошеници прекарват повечето от времето си на Форума, където чакат да им се яви някой лековерен човечец, та да му изпият кръвчицата. Повечето дори не си правят труда да учат децата на гръцки, след като тъй и тъй в съда се говори на латински. Всички в Сената сме единодушни, че подобни самозвани учители само свалят нивото на преподаване, отнемат от клиентелата на истински способните адвокати, злоупотребяват с доверието на непросветените, крадат парите на бедните и в крайна сметка са срам за римския Форум. Така че един ден се видяха изритани, и така им се падаше! Можеха да си късат гърлата, колкото щат, в проклятия по адрес на Крас и Ахенобарб, но никой не застана да ги защити. Да вървят, където щат, само да не се вясват повече в Рим. Беше позволено да останат само на онези, които се ползват с достатъчно добра репутация и имат постоянна клиентела.
Указът изглеждаше сполучлив. Всички пеехме оди във възхвала на цензорите с надеждата, че такъв успешен ход от тяхна страна ще ги сближи и ще им помогне за в бъдеще да работят по-добре заедно. Но вместо това те започнаха да се карат за щяло и нещяло. Какви ожесточени спорове само водеха! При това на публично място! Обикновено се стигаше до изброяване на най-цветистите псувни, които Рим беше чувал — или поне онази му половина, която редовно следеше дейността на двамината (а в тази половина, не ще съмнение, влизам и самият аз!).
Не знам дали знаеш, но от известно време Крас Оратор се занимава с развъждане на риба. На подобна дейност бе решено да не се гледа като на противоречаща на сенаторския му статут, така че той създаде огромни развъдници в провинциалните си имения и направи цяло състояние от търговия с речни змиорки, щуки, шарани и т.н. Така например колегията на епулоните винаги се обръща към него, когато предстои пиршество. Навремето, когато Луций Сергий Ората започна да отглежда стриди в езерото Бая, малцина биха предположили, че начинанието му ще се превърне в мода! Но както сам се сещаш, Луций Корнелий, от стридите до змиорките е само една стъпка.
Ох, как ще ми липсва онази тъй римска страст в споровете между хората! Но затова по-нататък. Да се върнем на Крас Оратор и неговите развъдници за риба. Докато те се намираха единствено в извънградските му имения, той можеше да гледа на тях просто като на източник на печалба. Но с присъщия си характер един ден взе, че се влюби в рибите си. Сега си е направил огромен басейн насред перистила в римската си къща и го е напълнил с всякакви екзотични представители на рибешката порода. Седи си Крас на края на басейна, бърка с пръст във водата и чака рибите му да се покажат на повърхността в очакване на порция трохи, скариди или други още по-големи вкуснотии. Любимец му е един огромен шаран с цвят на добре поддържано олово и с крайно приятна за една риба физиономия. Собственикът му до такава степен го беше опитомил, че беше достатъчно Крас Оратор само да се появи в градината и шаранът бързаше да застане на повърхността и да размаха опашка за поздрав. Не мога да съдя Крас, задето толкова силно се привърза към животното, наистина не мога.
Както и да е. Рибата умря и на Крас Оратор сърцето му се скъса от мъка. В продължение на поне осем дни никой не го беше виждал; онези, които се бяха опитали да го посетят у дома му, бяха неизменно отпращани с думите, че господарят е болен от мъка. Най-накрая Луций Лициний се появи отново в обществото, но отдалеч си личеше, че му е тежко. Двамата с върховния понтифекс се събраха отново на работното си място на Форума и тъкмо да тръгнат да се местят към Марсово поле, за да се захванат с преброяването на цялото население, когато стана цялата работа.
«Ха! — възкликна учудено Ахенобарб при вида на задаващия се Крас Оратор. — Как така не си си сложил тога пула? Очаквах да те видя в траурни дрехи, Луций Лициний? Какво е това безобразие от твоя страна? Чух, че докато си кремирал рибата си, платен актьор си бил надянал восъчната й маска и ти си го накарал да плува по реката чак до храма на Венера Либитина! Чух също така, че си накарал да изковат отделен долап за маската на рибата и че отсега нататък на всяко погребение във фамилията на Лициний Красите тя ще бъде изваждана пред гостите!»
Крас Оратор го изгледа с присъщото си високомерие, да не говорим, че като представител на фамилията си той има във фигурата си с какво да посплаши опонентите си, и царствено му заяви в очите:
«Вярно е, Гней Домиций, плаках за умрялата си риба. Което ме прави далеч по-човечен от такива като теб! Защото доколкото знам, ти изпрати три съпруги на онзи свят, а никой не те е видял да оплакваш поне една от тях!»
И с това, Луций Корнелий, се свърши съвместното цензорство на Луций Лициний Крас Оратор и Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус.
Ако не за друго, жалко, че в следващите четири години никой не би могъл да проведе щателно преброяване на римските граждани. Не съм чул да се говори за нови избори.
А сега, Луций Корнелий, време е да мина на лошите новини. Изобщо, пиша ти тези редове в навечерието на заминаването си за Смирна, където отивам на заточение. Да, предполагам, че ще подскочиш от изненада при това съобщение! Публий Рутилий Руф, най-безобидният от всички римски сенатори, изведнъж извършва престъпление, с което си заслужава заточението. Възможно ли е? Възможно е. В Рим има прекалено много хора, които трудно биха забравили каква прекрасна работа свършихме двамата с Квинт Муций Сцевола в Римска Азия преди години; хора като Секст Перквициен, които вече не могат да крадат безценни произведения на изкуството срещу неизплатени данъци. А пък понеже, от друга страна, се падам чичо на Марк Ливий Друз, то съм си навлякъл цялата омраза на онзи непоносим Квинт Сервилий Цепион. Покрай него пък влизам във враждебни отношения с онзи смърдящ човешки екскремент, наречен Луций Марций Филип, който така и не ще да се откаже от идеята си да става консул. Разбира се, никой не се опита да накаже Сцевола за отдавнашните му грехове — той е човек с влияние. За разлика от
