Венец от трева (Част I: Предсказанието)

цензор. Което означаваше, че Гай Марий, тъй нареченият Трети основател на Рим, никога нямаше да влезе в редиците на най-видните консули, които неизменно завършваха политическата си кариера на цензорския пост. В римския обществен живот той беше просто един политически труп, забележителност — да, но която повече да привлича любопитството, отколкото да тревожи някогашните му противници. Щеше да си остане до края любимец на хората от трите по-долни класи, но никога на римските първенци.

Рутилий Руф си наля още вино и се обърна към Марий:

— Наистина ли възнамеряваш да отидеш чак до Песин?

— Защо не?

— И още питаш! Искам да кажа, че едно е да видиш Делфи, Олимпия или ако щеш дори Додона, но чак пък Песин? Та той се намира в самия център на Мала Азия, във Фригия! Най-изостаналото, най-нецивилизованото място на света, където живеят най-суеверните хора! Никъде няма да намериш глътка хубаво винце, да не говорим, че в продължение на стотици километри ще се клатушкаш на гърба на някой кон поради липса на път, достатъчно широк за каруца. От едната ти страна полудиви овчари, от другата ти — пак полудиви овчари, а на границата — свирепите варвари от Галатия! Ама наистина, Гай Марий, толкова ли държиш да го видиш оня Батацес със златните му парцали и диамантите в брадата? Ако съжаляваш, че си го изпуснал, повикай го обратно в Рим! Сигурен съм, че ще бъде безкрайно щастлив да поднови запознанството си с личните дами на нашия любим град — откакто си замина, не престават да леят сълзи за него.

През цялото време, докато Рутилий държеше тази патетична реч, Марий и Сула се заливаха от смях; цялата неловкост, която бе царила тази вечер между тримата мъже, се изпари и те пак можеха да разговарят свободно както някога.

— Ще отидеш да видиш що за птица е цар Митридат — на свой ред изрече Сула, сякаш бе твърдо убеден в предположението си.

Марий се усмихна; веждите му заиграха в учудена гримаса.

— Какви странни неща ти минават през ума! Откъде ти хрумна, Луций Корнелий?

— Познавам те, Гай Марий. Никога не си бил религиозен, няма и да станеш! Единственото, в което съм те чувал да се заричаш, е как ще ритнеш еди-кой си легионер в задника или как ще завреш военните си трибуни пак там. Има само една причина, заради която би завлякъл старите си кокали в сърцето на анадолската пустош, и това е любопитството ти да разбереш какво става в Кападокия и доколко цар Митридат стои в дъното на нещата — отвърна той и за пръв път от няколко месеца насам се усмихна щастливо.

Марий се обърна стреснат към Рутилий Руф.

— Надявам се, че само Луций Корнелий може да чете толкова ясно мислите ми.

Рутилий Руф се усмихна.

— Съмнявам се, че някой ще успее да отгатне истинските ти намерения. А аз взех, че ти повярвах, задник такъв!

Без дори да извърта глава (или поне на Рутилий Руф така му се стори), Марий отново се беше обърнал към Сула, за да поведат двамата своя пръв политико — стратегически разговор от известно време насам.

— Работата е там, че нямаме сигурни източници на информация — подхвана темата той. — Имам предвид, че в последните години нито един римлянин, става дума за римлянин, на когото може да се разчита, не е стъпвал в този регион. За претори там са изпращани предимно нови хора — такива, на които аз лично не бих имал никакво доверие. А всичко, което знаем, е от докладите им…

— И то е много малко — рече замислено Сула. — Навремето се чу, че Галатия била нападната едновременно от витинския цар Никомед от запад и от понтийския Митридат от изток. После, преди няколко години, старият Никомед се ожени за майката на невръстния цар на Кападокия, която мисля, беше регентка по онова време. И Никомед започна да се нарича цар на Кападокия.

— Така е — съгласи се Марий. — Предполагам, че не е бил особено щастлив, когато Митридат организира убийството на жена му и постави детето отново на престола — засмя се той. — Свърши с кападокийското царство на цар Никомед! Не знам как си е представял, че Митридат ще го остави току-така, след като убитата царица е родната му сестра!

— И именно нейният син управлява и до ден-днешен. Как се казваше… с тези особени имена… Ариарат, мисля — чудеше се Сула.

— Ариарат Седми, за да сме съвсем точни — потвърди Марий.

— Ти самият какво мислиш, че се готви? — попита Сула, който, като го гледаше с каква задълбоченост е проучил източните въпроси, не можеше да устои на изкушението да го поразпита.

— Не мога докажа със сигурност. Може би не става дума за нищо особено — просто някое ново пререкание между Никомед и Митридат. И все пак си мисля, че този млад цар на Понт, Митридат, има с какво да ни заинтригува. Ще ми се да го срещна. В крайна сметка, Луций Корнелий, той е на не повече от тридесет години, а вече владее, освен родното си царство и най-богатите земи около Евксинския понт. Нещо ми подсказва, че Рим го очакват големи неприятности.

Решил, че е крайно време и той да се намеси в разговора, Рутилий Руф изпусна уж неволно празната си чаша на масата, шумът сепна приятелите му и той се възползва от настъпилата пауза:

— Навярно мислиш, че Митридат е хвърлил око на Римска Азия? — кимна мъдро Рутилий. — Но защо да не я иска за себе си? Такава баснословно богата страна! Освен това най-цивилизованото кътче в целия свят… та то е било гръцко още преди гърците да са се наричали гърци! Дори Омир е живял и творил в днешна Римска Азия, можете ли да си го представите?

— Ще си го представя по-образно, ако започнеш да си акомпанираш на лира, докато ни говориш — прихна да се смее Сула.

— Да оставим шегата настрана, Луций Корнелий! Съмнявам се, че един цар Митридат няма да се интересува от римските владения в Мала Азия. Ако не друго, то поне да не предизвикваме съдбата… — „Да оставим шегата, да не предизвикваме съдбата.“ Рутилий Руф се замисли дали изказването му е било достатъчно артистично и това отново го изолира от разговора.

— Не ще и съмнение, че Митридат е хвърлил око на нашата азиатска провинция — рече Марий.

— Но той си остава просто един ориенталец — напомни му Сула. — А всички ориенталски царе изпитват ужас само като се спомене името на Рим — дори Югурта, който имаше много повече контакти с нас, римляните, и ни познаваше добре, трепереше от страх пред нас. Спомни си само на какви унижения се подложи той, преди да се осмели да започне война. Всъщност ние го принудихме да воюва.

— Е, мисля, че Югурта от самото начало е възнамерявал да се опълчи срещу нас — възрази му Рутилий Руф.

— Не съм съгласен — сви вежди Сула. — Предполагам, че е мечтаел да го стори, но си е давал сметка, че това ще си остане само мечта. Ние го принудихме да се хване за оръжието, когато Авъл Албин нахлу в Нумидия да търси плячка. Всъщност така са започнали повечето от войните, които сме водили! Някой алчен за злато празноглавец, на когото не бива да се поверява дори организирането на детско шествие по улиците на Рим, получава командването на римските легиони и ги праща да си трошат главите заради някаква си плячка; плячка, от която няма да се възползва Рим, а той самият. Карбон срещу германите, Цепион срещу германите, Силан срещу германите, списъкът може да бъде продължен…

— Като че ли се отклони от темата, Луций Корнелий — напомни му любезно Марий.

— Прав си, съжалявам! — усмихна се приятелски Сула на бившия си началник. — Както и да е, мисля, че положението на Изток прилича по много неща на това в Африка, преди да избухне войната с Югурта. Всички знаем, че Витиния и Понт са традиционни врагове, също така знаем, че и цар Никомед, и цар Митридат биха искали да разширят владенията си за сметка на съседните страни в Мала Азия. А там има тъкмо две области, които са много желани от тях — Кападокия и Римска Азия. Който владее Кападокия, ще владее и изключително плодородните й земи, а може да мисли и за по-нататъшно разширение към Киликия. Който владее Римска Азия, ще се радва на свободен достъп до Вътрешното море, на петдесетина важни пристанища, на изключително богат хинтерланд. Всеки нормален владетел би искал да подчини и едната, и другата област.