звънът на оръжията, но пък и задълженията на Сула не бяха такива, каквито биха му позволили да се окичи с
Трябваха му
А по-късно, през август следващата година, след дълго мълчание Публий Рутилий Руф му прати и второ писмо:
„Бях болен, Луций Корнелий, но вече съм се възстановил напълно. Лекарите ми изброиха хиляди неразгадаеми диагнози, но аз и без тях си знам от какво точно страдах — дълбока скука. Напоследък обаче в Рим започнаха да назряват интересни събития, затова отдавна съм скочил на крака и чакам да видя какво ще се случва.
Най-напред да те зарадвам, че вече се говори за кандидатурата ти за претор. Реакциите сред избирателите са изключително в твоя полза, така че бъди уверен в успеха. Скавър още не се е отметнал от поддръжката на каузата ти, което е и начин да намекне пред приятелите си, че далеч не те смята за виновен в онази почти забравена история с младата му жена. Самомнителен дъртак! Така и няма да си признае публично, че именно той те накара да поемеш по пътя на изгнанието, както ти всъщност стори. И все пак принудителният ти престой в Испания донесе своите плодове! Ако навремето Гай Марий бе получил от Прасчо дължимото за услугите си в Африка, то пътят му към властта щеше да е далеч по-лесен. Но Тит Дидий е почтен човек и знае как да благодари на приятелите си.
Сега да минем на чуждестранния бюлетин. Най-после Никомед, царят на Витиния, умря. Ако не бъркам в сметката, ще да е бил на деветдесет и три. Първородният му син, роден от отдавна отишлата си витинска царица, вече е на шейсет и пет, но успя да запази престола за себе си. Оказва се обаче, че и брат му Сократ (той самият царува под името Никомед III в духа на фамилията), петдесет и седем годишен, се домогва до властта и вече е пратил молба до римския Сенат и народ Никомед III да бъде свален и той да заеме мястото му. Сенатът се отнася по въпроса с присъщата си мудност — явно, че колегите ни не се интересуват особено от външната ни политика. Изглежда, станали са нови бъркотии в Кападокия, където народът свалил царя си от престола и на негово място сложил някой си Ариарат IX. Той обаче починал скоро след това при съмнителни обстоятелства или поне такава е официалната версия; младият цар и регентът му Гордий са отново на власт, не без съдействието на понтийския цар Митридат и вярната му армия.
Когато Гай Марий се върна от пътешествието си из онези краища на света, той изнесе специална реч пред Сената, в която ни предупреждаваше колко опасен е младият цар на Понт Митридат. За жалост обаче малцината сенатори, благоволили да посетят точно това заседание, прекараха повечето време в приятна дрямка. Най-накрая Скавър Принцепс Сенатус лично стана, за да заяви, че според него Гай Марий бил преувеличавал. Дочувам, че младият цар щедро обсипвал Скавър с писма, в които, освен че не си пестял ласкателствата, но и изпъквал с рядко изящен гръцки; цитирал всички класици, като се почне с Омир и Хезиод, мине се през Есхил, Софокъл и Пиндар и се свърши с Менандър и Пиндар. От всичко това Скавър си направил елементарното заключение, че Митридат няма нищо общо с образа, който ние, римляните сме свикнали да придаваме на източните деспоти. За нашия Принцепс Сенатус човек, който чете класиците, не може да навре копието си в съкровените задни части на баба си. Затова пък Гай Марий твърди, че същият този Митридат, наречен от народа си Евпатор, е оставил майка си да умре от глад, убил е брат си, царувал под регентството на същата тази майка, убил е неколцина от чичовците и братовчедите си, а най-накрая е отровил и сестра си, за която е бил женен! Прекрасен човек, както виждаш, явно е чел много класика!
Иначе на политическата сцена в Рим нищо не се случва. По-интересно е в съда. Втора поредна година Сенатът прати неколцина от своите членове да се трепят по пътищата на полуострова в издирване на онези хиляди италийци, които се бяха записали незаконно като римски граждани, но както се случи вече веднъж миналата година, резултатите от неколкомесечните разследвания се оказаха почти нулеви. Общо в десетте области на Италия бяха отбелязани неколкостотин победи на римското право, разбирай, че неколкостотин души са били бити почти до смърт, а след това е трябвало да се продадат самите себе си, за да се издължат на римската хазна. Да си призная честно, Луций Корнелий, направо ми настръхва косата при мисълта да ме пратят в някое италийско градче без поне една дузина придружители! Не можеш да си представиш как ни гледат тези хора. Това тяхното е някаква свръхестествена пасивност, сякаш вече принадлежим на напълно отделни светове. Италийците от доста време са престанали да ни обичат, но откакто установихме тези абсурдни съдилища и започнахме да налагаме с камшик, да конфискуваме имоти и пари, няма италиец, който да не ни е намразил от дъното на душата си. Единственият обнадеждаващ факт е, че хазната започва да се изпразва със застрашителни темпове, след като сумите от платените глоби не могат да покрият и малка част от разходите, отишли по изпращането на съдебните комисии, съставени все от сенатори, свикнали на лукс, по далечните краища на полуострова. Двамата с Гай Марий вече готвим предложение пред Сената всички квестионес, учредени по силата на лекс Лициния Муция, да бъдат премахнати като безполезни и струващи скъпо на държавата.
На хоризонта се появи един от най-младите представители на плебейската фамилия на Сулпициите — Публий Сулпиций Руф, който реши да подведе под съдебна отговорност Гай Норбан, задето навремето бил пратил по незаконен начин в изгнание обвинения в държавна измяна заради поражението при Араузио Квинт Сервилий Цепион, заподозрян, както си спомняш, и в открадването на Златото на Толоза. Според Сулпиций въпросът бил неправилно отнесен пред плебейското събрание, когато по онова време вече бил съществувал специален съд, занимаващ се с обвиненията в държавна измяна. Нека допълня, че младият Сулпиций е станал един от най-близките приятели на сегашния Сервилий Цепион, което само доказва лошия му вкус. В защита на Норбан застана самият Марк Антоний Оратор, който произнесе според мен най-добрата реч за целия си живот. С това спечели оправдаването на Норбан, подкрепен от голяма част от съдебните заседатели, и здравата натри носовете на Сулпиций и Цепион. Понеже усещам, че си ценител на ораторското изкуство, специално прилагам към писмото си пълния текст на Антониевата реч.
Колкото до другия Оратор, Луций Лициний Крас, нека поклюкарствам малко за семейството му. Оказва се, че двамата му зетьове са имали напълно противоположен късмет с дъщерите му. Синът на Сципион Назика Сципион Назика отдавна си имаше свой син, Сципион Назика. Но неговата Лициния доказа, че е способна на много и вече му роди и дъщеря. За разлика от сестра си — жената на Прасчо Метел Пий, която никаква я няма. Разправят, че в детската стая в дома им ехото било забележително — толкова празна стояла тя. За разлика от Лициния обаче племенницата ми Ливия Друза не се отказва да ражда. Вече е майка на трета дъщеря, този път Порция, естествено, толкова червенокоса, че човек има чувството как някой е запалил слама върху главата й. И до ден-днешен е влюбена до полуда в Катон Салониан, когото аз лично смятам за доста приятен човек. Но по-важното е, че с жени като Ливия Друза Рим не би се оплаквал от бездетност!
Като че ли се отплеснах от истинската цел на писмото си, но какво пък? Тазгодишните ни едили се оказват обвързани помежду си по доста любопитен начин. Единият от плебейските едили е племенникът ми Марк Ливий Друз, който има за колега поредния богат господин Никой, някой си Ремий, докато един от куриатните едили е зет му Катон Салониан. Очертава се тримата да организират запомнящи се игри.
Нека завършим с малко семейни новини. Бедната Аврелия продължава да живее сам — самичка в сърцето на Субура, но се надяваме Гай Юлий да се върне у дома, ако не идната година, то най-късно на
