— Е, да, имаше и трета възможност! Да се предам без бой на един полудял трибун и на един изкуфял старец! Да позволя на Гай Марий да се отърве от мен, както навремето се отърва от Метел Нумидик! Да използва плебейското събрание, за да го сложат начело на армия, която по закон не заслужава. Но когато изгони Метел от Африка, той вече не беше консул! Докато аз
— Да, разбирам те — кимна тя. Очите й бяха пълни със сълзи. — Но те никога няма да ти простят, Луций Корнелий. Ти дръзна да поведеш армията срещу Рим.
Сула изръмжа недоволно.
— О, да не вземеш да се разплачеш! Никога не съм те виждал да плачеш! Дори на погребението на сина ми! Ако тогава не заплака заради него, сега нямаш право да плачеш заради Рим!
Тя сведе глава и сълзите й, вместо да се изтърколят по лицето й, закапаха в скута й. На светлината от прозореца черните й мигли заблестяха като стъкло.
— Тогава, когато душата ми наистина се задушава от мъка, не мога да заплача — оправда се Аврелия и избърса носа си с ръка.
— Това всеки може да го каже — едва се сдържаше на свой ред да не заплаче Сула.
Тя надигна глава. Сълзите продължаваха да се стичат от очите й.
— Аз не плача заради Рим — промърмори Аврелия и отново избърса носа си. — Плача заради теб.
Сула стана от кушетката и й подаде кърпата си. Застана зад нея и положи ръка върху рамото й. Не му стигаше смелост да я погледне в лице.
— Цял живот ще съм ти признателен за това — каза той и протегна другата си ръка пред лицето на Аврелия. Погали с пръст миглите й и поднесе две-три сълзи до устата си. — Това е тя, Фортуна — рече той, докато ги ближеше с език. — Даде ми на мен да управлявам през най-тежката година в историята на Рим. Също както ми даде най-тежкия живот, който човек би могъл да води. Но аз не се предавам, нито ме е грижа как точно ще победя. Има още много обиколки до края на състезанието. Докато не умра, то няма да свърши. — Стисна рамото на Аврелия. — Взех сълзите ти, за да ги пазя вечно в мен. Веднъж изхвърлих едно изумрудено огледало в канализацията, защото не ми трябваше. Твоите сълзи обаче ще запазя.
След което я пусна и си тръгна от дома й. Крачеше горд по улицата, все едно изведнъж бе забогатял с милион жълтици. Много жени бяха плакали заради него, но все заради собствената си мъка, заради собствените си разбити сърца. Никоя не би плакала заради неговата болка. Аврелия обаче го стори.
Навярно друг човек на негово място би омекнал, би се замислил няма ли и друг път към целта. Но не и Сула. Докато стигне до дома си — а той се намираше в другия край на града, — бе скрил всякакви чувства под маската си на римски управник и любезен съпруг. Вечерята премина приятно в компанията на Далматика, която бе заведена в леглото, за да се любят. След това Сула заспа и прекара десет часа в сън. Дори да му се бе присънило нещо, на сутринта не си го спомняше. Цял час преди зазоряване той се надигна от леглото и без да събужда жена си, отиде до кухнята, отряза си от топлия хляб и парче сирене и се затвори в кабинета си. Започна да се храни, като през цялото време не сваляше замисления си поглед от металната кутия пред себе си. Тя беше голяма колкото дървените имитации на храмове, където се пазеха семейните восъчни маски, беше положена в отсрещния край на писалището и съдържаше главата на Публий Сулпиций Руф.
Останалите осъдени бяха успели да избягат; всъщност само Сула и неколцина близки до него хора знаеха, че те никога не са и били преследвани усърдно. Сулпиций обаче трябваше да изчезне завинаги. Затова и не можеха да си позволят да го изпуснат.
Лодката, с която пресече Тибър, бе само заблуда. Малко по-надолу по течението Сулпиций отново прехвърли реката, но вместо да се спре в Остия, я подмина и се озова на малкото пристанище Лаврентум, на няколко километра от устието на реката. Там се бе опитал да наеме кораб, но с помощта на един от собствените му прислужници бе заловен. Хората на Сула го убиха на място, но знаеха, че без доказателство няма да получат никакво възнаграждение за труда си. Затова отрязаха главата, сложиха я в здрава кутия и я занесоха в дома на консула в Рим. Там си получиха и парите. Сула остана да се наслаждава на главата, напуснала раменете на притежателя си само преди два дни.
Преди да напусне Рим на втория ден от януари, Сула изпрати специално да повикат Цина на Форума. На рострата стоеше забито копие, а на копието стърчеше главата на Сулпиций. Стисна доста нелюбезно Цина за ръката и му посочи главата:
— Погледни я добре. И не забравяй как изглежда. Запомни добре изражението. Казват, че когато отсичат главата на човек, очите му не изгубват веднага способността да виждат. Ако досега не си вярвал на тези приказки, имаш случай да се убедиш в правотата им. Това е човек, който е гледал смъртта си отстрани. Запомни добре, Луций Цина. Аз нямам намерение да си оставя костите на Изток. Рано или късно ще се върна в Рим. Ако наистина прекъснеш лечението, което съм предписал на Рим, и ти ще гледаш как тялото ти бърше праха.
Вместо отговор Цина го изгледа с погнуса и презрение. Щом изрече и последната си дума, Сула яхна мулето си, и без да се обръща назад, напусна Форума. Може би не въплъщаваше идеала за велик пълководец, но цял живот Цина щеше да знае, че така изглежда Немезида.
Отново се обърна към главата и се взря внимателно в нея. Очите й стояха широко отворени, също както устата, която сякаш искаше да каже нещо. Зората едва пропукваше и по Форума нямаше хора. Ако сега бяха свалили главата, никой нямаше да я види.
— Не — каза на висок глас Цина. — Нека остане. Искам цял Рим да види на какво е способен човекът, превзел Рим със сила.
В Капуа Сула се затвори сам с Лукул, за да обсъдят някои въпроси. Време беше войниците да бъдат прехвърлени в Брундизиум. Първоначално Сула възнамеряваше да отплава от Тарент, но го уведомиха, че пристанището не разполага с достатъчно кораби за цялата му армия. Затова до Брундизиум трябваше де се ходи по суша.
— Ти ще отидеш пръв — заръча на Лукул. — Поверявам ти конницата и два от легионите. — Аз ще доведа другите три. Когато прекосите морето, не ме чакай. Ще акостирате в Елатрия или Бухециум и веднага тръгвате към Додона. Ще плячкосате всички храмове в Епир и Акарнания — това няма да ви направи особено богати, но пък ще има с какво да залъжеш войниците. Жалко, че скордизите успяха да превземат Додона толкова скоро. Да не забравяме все пак, че гръцките и епирските жреци са изпечени мошеници. Сигурно са успели да скрият доста неща от алчните лапи на скордизите. Каквото е останало от варварите, Луций Лициний, вие ще го вземете за себе си.
— От мен няма как да скрият нещо — усмихна се той.
— Чудесно! Отивате по суша до Делфи и там знаеш каква ти е първата работа. Докато не те настигна, цялата област ти принадлежи.
— Ами ти какво ще правиш в това време, Луций Корнелий?
— Ще чакам в Брундизиум да се върнат вашите кораби. Но преди това трябва да изчакам в Капуа дали няма да стане нещо лошо в Рим. Нямам доверие нито на Цина, нито на Серторий.
И понеже Капуа нямаше с какво да изхрани трите хиляди коня и хилядата мулета на римската конница, Лукул трябваше да потегли към Брундизиум още по средата на януари, нищо че зимата ставаше все по- студена и по-студена. И двамата си даваха сметка, че първите легионите ще отплават за Гърция най-рано в края на март, началото на април. Но колкото и да изнемогваше с провизиите Капуа, Сула продължаваше да се колебае; това, което му донасяха куриерите от Рим, започваше да изглежда обезпокоително. Най-напред се разбра, че народният трибун Марк Вергилий бил произнесъл забележителна реч пред тълпата на Форума, но за да не се окаже, че е прекрачил закона, изрично държал това да не се смята за заседание на плебейското събрание. Той публично поискал от Сената да лиши Сула, който така и така не беше консул, от проконсулския империум и да го доведе обратно в Рим — ако трябва и със сила. Сула трябвало да отговаря по обвинения в държавна измяна. Заради убийството на Сулпиций и противозаконните присъди над Гай Марий и още осемнайсет римски граждани.
Речта не довела до нищо, но скоро Сула научи и за дейността на Цина. Вторият консул започнал активна кампания сред педариите в Сената, за да осигури подкрепа за Вергилий и още един народен трибун — Публий Магий. Двамата щели да излязат с предложение Сенатът да препоръча на центуриатните комиции да
