лишат Сула от империум и да го извикат пред съда по обвинения в държавна измяна. Сенатът твърдо отказал да участва в подобни заговори, но той предчувстваше, че вятърът е задухал срещу него. Противниците му добре знаеха за трите легиона, разположени все тъй на лагер край Капуа, и си казваха, че проконсулът няма да събере смелост да нападне за втори път Рим. Можеха спокойно да го хулят и ругаят, нямаше кой да им държи сметка за това.
В края на януари получи писмо от дъщеря си Корнелия Сула.
„Татко, положението ми е отчайващо. Откакто съпругът и свекърът ми не са между живите, новият патерфамилиас — деверът ми, който на свой ред се кръсти Квинт, — започна да се държи по най-ужасен начин с мен. Той скоро се ожени и етърва ми не ме понася. Докато мъжът ми и свекърът ми бяха живи и се разпореждаха в къщата, никой не ме безпокоеше. Но Квинт Младши и нетърпимата му жена искат да се наложат над мен и свекърва ми. По закон цялата къща принадлежи на сина ми, но като че ли това никой не иска да си спомни. Свекърва ми — съвсем естествено, както предполагаш — взема все по-явно страната на сина си. Цялото семейство не престава да те клевети, да те обвинява за всички беди, които се случиха напоследък в Рим. Говорят дори, че нарочно си изпратил свекъра ми на север, за да го убият войниците на Страбон. Като резултат от всичко това децата ми и аз сме лишени от всякаква прислуга, сервира ни се това, което ядат робите, и дори не отопляват добре спалните ни помещения. Щом се оплача, всеки път ми се напомня, че за мен трябвало да се грижи баща ми, а не те! Все едно не съм родила на покойния си съпруг мъжка рожба, която един ден ще получи големия дял от наследството на дядо си! Естествено това е другата причина да се държат толкова зле с мен. Далматика ме кани да живея с нея в новия ви дом, но знам, че не мога да се съглася, без да съм поискала най-напред разрешение от теб.
Но това, за което най-много те моля, татко (все едно си нямаш достатъчно грижи с държавните дела, ами трябва да се занимаваш и с мен), не е да ме приютиш за вечни времена в дома си, а да ми намериш нов съпруг. До края на траура ми остават седем месеца. Ако ми позволиш, ще ги прекарам в дома ти под закрилата и наблюдението на жена ти. Но не искам да се натрапвам повече от необходимото. Искам да имам свой дом.
Аз не съм като Аврелия, не мога да живея сама. Нито ми се нрави да заживея като Елия, под жестоката тирания на баба си Марция. Моля те, татко, ще ти бъде вовеки благодарна, ако ми намериш нов съпруг! По- добре да бъда дадена на най-лошия сред мъжете, отколкото да нахълтам в дома на чужда жена. Казвам това напълно искрено.
Аз самата съм по-скоро добре. Децата също са здрави. Убеждавам се, че ако нещо се случи на сина ми, никой в тази къща няма да го оплаква…“
Ако се приемеше, че Корнелия не му е никаква — а и той не се беше загрижил кой знае колко за нея, — подобна жалба не представляваше нищо съществено. Но тя
Сула веднага написа и прати две писма — едното до Метел Пий, в което му нареждаше незабавно да напусне лагера под стените на Езерния и да доведе със себе си Мамерк; другото — до Помпей Страбон. Прасчо щеше да се задоволи с две лаконични изречения. Помпей имаше да чете по-дълго.
„Не се съмнявам, Гней Помпей, че си добре осведомен за случилото се напоследък в Рим — имам предвид непредпазливите действия на Луций Цина и на верните му кучета от колегията на трибуните. Мисля, мой скъпи приятелю и съмишленико, че двамата с теб се познаваме достатъчно добре, така де, че знаем добре на какво сме способни и как мислим. Можем само да съжаляваме, че кариерата не ни е позволила да се опознаем отблизо и да завържем истинска бойна дружба. Но така или иначе, уверил си се, че имаме подобни цели и намерения. У теб аз откривам онова консервативно чувство и онзи респект към традицията, който винаги е липсвал у един Гай Марий или Луций Цина. И също така подозирам, че и двамата не са ти присърце.
Ако наистина си на мнение, че е в полза на римските интереси начело на източната ни армия да застане Гай Марий и той да поведе войската срещу Митридат, то съветвам те отсега да скъсаш това писмо, без, да си губиш времето да четеш глупостите ми. Но ако смяташ мен за подходящия човек, то продължавай смело нататък.
Докато нещата в Рим са в подобно неустановено положение, аз съм с вързани ръце и дори не смея да помисля за онази смела авантюра, която се готвех да започна още миналата година, преди да изтече консулският ми мандат. Вместо да замина обаче на изток, аз съм принуден да чакам с три от легионите си в Капуа, за да съм сигурен, че някой междувременно няма да ми отнеме империума, няма да ме арестува и няма да ме осъди за това, че си позволих да защитя римските традиции и държавна уредба. Разбира се, моите противници — Цина, Серторий, Вергилий и Магий и до ден-днешен не престават да ме обвиняват в държавна измяна.
Като се изключат моята армия в Капуа, двата легиона при Езерния и последният — при Нола, ти единствен в Италия разполагаш с войска. Аз самият мога да разчитам и на Квинт Цецилий с поверените му два легиона, и на Апий Клавдий — с неговия. Те никога не ще се поколебаят да ме защитят — мен, както и онова, което свърших като консул. Причината да ти пратя това писмо е, че желая да знам мога ли да разчитам и на теб, с твоите легиони. Не изключвам възможността, щом се прехвърля в Гърция, Цина и приятелите му да се заловят веднага за работа. Когато му дойде времето, с радост бих се заел сам да оправя това, което те несъмнено ще развалят. Мога да те уверя, че когато победя Митридат и се завърна като триумфатор от Изтока, враговете ми ще има да плащат за греховете си…
Това, което ме тревожи обаче, е сегашното ми положение. Би ми се искало да знам, че разполагам с достатъчно време да напусна Италия. Както обаче добре знаеш, това би могло да означава, че още четири- пет месеца ще остана в страната. Ветровете в Адриатическо и Йонийско море са били открай време силни, а бурите — нещо обикновено. Не мога да рискувам живота на войници, които в тези времена никой не може да замени.
Гней Помпей, дали ще имаш нещо против ти да съобщиш на Цина и приятелите му, че войната срещу Митридат е била веднъж завинаги поверена на мен и че по закон никой не може да ми отнеме тази чест? Че ако се опитат с нещо да попречат на заминаването ми, всичко ще се обърне срещу тях? Че поне за известно време трябва да млъкнат с приказките за отнемане на империум и съдебен процес?
Ако отговориш положително на моята молба, бих искал и занапред да виждаш в мое лице единствено свой предан приятел и съмишленик. Очаквам с нетърпение отговора ти.“
Помпей Страбон не се забави с отговора и той пристигна в Капуа дори по-бързо от двамата легати, нищо че Езерния се намираше много по-близо. По ужасния почерк се разбираше, че го е написал собственоръчно, заради което и текстът беше съвсем лаконичен:
„Не се тревожи, всичко ще наредя.“
Когато Прасчо Младши и Мамерк най-сетне се явиха в къщата, наета от Сула за престоя му в Капуа, завариха го видимо спокоен, дори весел, нищо че според това, което знаеха за събитията в Рим, трябваше да е тъкмо обратното.
— Не се тревожете, всичко ще се нареди — посрещна ги още на вратата той.
— И как ще стане тая работа? — чудеше се Метел Пий. — Чувам, че щели да те дават под съд за убийство, държавна измяна, знам ли и аз какво още…
— Писах на моя много добър приятел Гней Помпей Страбон, който бе така добър да разбере тревогите ми. Пише ми, че щял да нареди всичко.
— Не се и съмнявам — рече Мамерк и на устните му се появи тънка усмивка.
