изменя, извират стари недоволства, ескалира сляпа мъст.
— Това е драматично, Джеф, но мисля, че излизаш от рамките на реалното. Вашингтон знае за Баярат и докато тя не бъде отстранена, президентът ще бъде неуязвим. Предполагам, че същото ще бъде в Лондон, Париж и Йерусалим.
— Кой е истински неуязвим, Тайръл?
— Никой, разбира се, но тя трябва да бъде фокусник, за да премине през армията пазачи и през най- сложната охранителна техника в света. В Овалния кабинет се контролира всяко движение. Никакви външни пазачи, никакви тълпи, всичко е под контрол. Така че повтарям за кой ли път: за какво, по дяволите, съм ви нужен аз?
— Защото тя е един illusioniste18! — каза Ардисон. — Тя се е измъквала от Дьозием, МИ-6, Мосад, Интерпол, от всеки специален отдел на разузнаването и контраразузнаването, за който можеш да се сетиш. Но сега ние знаем, че тя е в определен район, един сектор, който можем да прекосим и да прегледаме с всички технически средства, които можем да наемем. Можем да разчитаме и на човешкия потенциал: полицейска мрежа; преследване, водено от опитни ловци, които знаят квадрат по квадрат територията, черните улички, крайбрежните квартали, всичко.
Хайторн мълчаливо изучаваше двамата мъже. Погледът му се местеше от единия към другия.
— Да предположим, че при определени обстоятелства аз ще се съглася да ви помогна — каза той накрая. — Откъде бихме започнали?
— С новите технологии, които толкова уважаваш — отговори Кук. — Всяка разузнавателна станция на НАТО и всички полицейски власти в Карибско море са снабдени с описание на Баярат и младия човек, с когото тя пътешества.
— О, това е страхотно! — каза Тайръл, като се смееше саркастично. — Изпратили сте напразно тревога до всички острови и очаквате отговор? Шокирате ме, джентълмени. Мислех, че знаете всички черни улички и вълноломи.
— Какво имаш предвид? — попита Ардисон унило.
— Имаме тридесет процента шанс да чуем нещо от хората, които са ги забелязали. Ако някой ги види, той няма да дотича при вас, а ще отиде при дамата и няколко хиляди долара ще му запушат устата. Дълго сте отсъствали оттук, приятели. Това не е царството на магьосника от Оз. С изключение на места като това, немотията царува по всички острови.
— Как би го направил ти? — попита Кук.
— По начин, по който следваше и вие да го направите — отговори Хайторн. — Казахте, че й е нужен достъп до банките около брега. Това е вашият ключ. Никой тук не снабдява чужденци с големи суми освен лице в лице. Концентрирайте се до островите с банки, което намалява работата ви с двадесет, двадесет и пет процента. Разделете я после между двамата. Вие сте покривали по време на почивките си почти всичко тук. Свържете се с вашите хора и им дайте пари в брой. Накарайте ги сами да уредят нещата с властите. Задната врата в тези места е далеч по-ефективна, отколкото предния вход. Изненадан съм, че трябва да ви казвам това.
— Не мога да оборя основанията ти, приятел, и се боя, че нямаме време. В Париж предполагат, че тя ще бъде тук най-малко две седмици, а в Лондон мислят, че ще е доста по-кратко, да кажем, максимум от пет до осем дни.
— Тогава сте си хвърлили козовете на първа ръка. Загубили сте състезанието тук. Тя ще ви се измъкне от мрежата.
— Не е сигурно — каза човекът с кодово име Ришельо.
— Лондон е отговорен за стратегията — обясни Кук. — А ние не пропускаме корупцията, на която обръщаш внимание. Правителствата на Англия, Франция и САЩ са отделили по един милион американски долара за информация, която води до залавяне на двамата бегълци. И обратно, ако се разбере, че такава информация е потулена — ще бъде наложено наказание от най-висока степен.
Хайторн изсвири.
— Ха — каза той леко. — Ударната топка е направена от бетон. Възможност за три милиона долара или за куршум в главата в някоя от онези черни улички.
— Прецизно — съгласи се ветеранът от МИ-6.
— Откраднали сте го от старото НКВД, дори КГБ беше по-симпатично.
— Едва ли. Върни се във времето на Берия. Много ефективно.
— Времето, Тайръл! — каза Ардисон. — Ние трябва да се движим бързо.
— Кога беше обявена тревогата? Описанието?
Кук погледна часовника си.
— Приблизително преди шест часа, в 5 ч сутринта по Гринуич.
— Къде е базата на операцията?
— Временно на Тауър стрийт, Лондон.
— МИ-6 — каза Хайторн.
— Ти спомена „известни условия“, Тайръл — каза Кук. — Може ли да приемем, че в интерес на важността на операцията ти се присъединяваш?
— Не може нищо да приемеш. Никак не обичам задниците, които управляват тази планета. Ако ме искате вътре в играта, плащайте. Независимо дали те ще бъдат убити или не, вие първо ще платите.
— Това не е състезание по крикет, приятелю…
— Не играя крикет. За да направим един добър старт в своя бизнес, аз и брат ми се нуждаем от още две лодки, на старо, но добри, от клас А. Това е петдесет процента отгоре или милион и половина. Да бъдат в моята банка на Сейнт Томас до утре сутринта.
— Не е ли твърде много?
— Много? Когато имате желание да платите три милиона долара на някакъв информатор, който може случайно да се спъне в тази Баярат и момчето? Зарежи, Джефри. Плащай или поемам на път за Тортола в 10 ч утре сутринта.
— Ти си един самонадеян кучи син, Хайторн.
— Тогава зарежи всичко, а аз тръгвам за Тортола.
— Знаеш, че не мога да го зарежа. Обаче, Хайторн, чудя се дали си струваш парите?
— Няма да разбереш това, докато не ми бъди платено, нали?
Сивокосият Раймънд Жилет, директор на ЦРУ, се взираше в униформения морски офицер, който седеше пред бюрото му. В погледа му се четеше възмущение.
— МИ-6 с известна помощ от Дьозием направиха тава, което вие не можахте, капитане — каза той кротко. — Те вербуваха Хайторн.
— Ние опитвахме — каза капитан Хенри Стивънс, шефът на морското разузнаване. Нямаше и намек за извинение в острия му отговор. Той поизправи своето петдесет и пет годишно тяло на стола, сякаш излъчваше чувство за физическо превъзходство над пълния шеф на ЦРУ. — Хайторн беше първокласен будала и никога не го разбра. С други думи, той беше проклет глупак и не би ни повярвал дори да му представим неопровержимо доказателство.
— Тази негова съпруга, шведката, беше агент или най-малкото платен информатор на Съюза?
— Точно така.
— Чие е доказателството?
— Наше. Неопровержим документ.
— От кого?
— Сигурни източници. Те са го потвърдили пред един човек.
— В Амстердам — каза Жилет риторично.
— Да.
— Четох вашия доклад.
— Тогава сте видял колко неоспорими бяха данните. Жената беше под постоянно наблюдение… Боже,
