— Нека да обясня. Баските, които живеят в тези планини, са много изолирани. Техен обичай е да заравят свои писания под кипарисовите си дървета. Към нашата група, която разследвала случая, е имало един антрополог, познавач на живота в Пиренеите. Той говорел и четял на техния език. Онези писания ги открил той. Последните няколко страници били написани от момиче, което описвало ужасите, включително как са обезглавили родителите й пред очите й. С щикове. Палачите наточили щиковете в скалите пред майката и бащата, а след това ги убили.
— Ужасно! И това дете е Баярат?
— Тя изписва името си Амая ел Бай… Yovamanaree, което означава на баски „млада жена“. След това следва една-единствена фраза на отличен испански. Muerte a toda autoridad!
— Смърт на всяка власт! — преведе Кук. — Това ли е всичко?
— Не, има още две неща. Тя е прибавила една последна бележка и, забележете, била е на десет години, когато го е писала…Shirbarra Baj.
— Какво, по дяволите, е това?
— Грубо казано, че една млада жена скоро ще може да забременява, но никога няма да роди дете на този свят.
— Разбира се, че е страшно, но все пак е доста разбираемо.
— Планинските легенди разказват за едно момиче, което превело селските деца през дебрите и заобиколило доста патрули, като дори убило войници с техните собствени щикове, примамвайки ги в капани, и всичко това съвсем само.
— Момиче на десет години? Това е невероятно! — Джефри Кук вдигна вежди. — Казахте, че има още две неща. Какви са те?
— Последното доказателство, което потвърди нейната самоличност. Между закопаните писания имало фамилни истории… някои от по-изолираните клонове на баските се страхували от кръвосмешение и затова толкова много млади мъже и жени били отпращани надалече. Във всеки случай е имало едно семейство Акуире с първо дете, кръстено Амая, едно популярно име. Бащиното име Акуире било задраскано… гневно задраскано, сякаш от сърдито дете. Името Баярат го замествало.
— Боже мой, защо? Открихте ли защо?
— Да, това беше отвратителна работа. Без да ходят по онези места, нашите момчета притиснали партньорите ни в Мадрид, като ги заплашили, че ще откажем да им помагаме, ако не отворят някои тайни архиви, отнасящи се до нападенията на баските. Вие използвахте думите „ужасно“. Не знаете колко уместно е това. Открихме името Баярат — един сержант с майка испанка и баща от границата на Франция. Бил е в озверялата шайка, насилствено загробила това планинско село. Накратко, той бил войникът, който отрязал главата на майката на Амая Акуире. Тя взела това име, защото то представя целия й ужас, естествено не за почит, а като набелязана цел: никога да не го забравя, нито за момент, докато е жива. Тя е трябвало да стане убиец, толкова гнусен, колкото е бил мъжът, който забил щика си в гърлото на майка й.
— Извратено до крайност — каза Кук едва доловимо, — но толкова разбираемо. Едно дете приема душевността на чудовище, въобразявайки си отмъщение чрез идентифициране с него. Не е различно от стокхолмския синдром, когато военнопленници при брутални обстоятелства се идентифицират със своя надзирател мъчител. Толкова по-силно е с децата… Така че Амая Акуире е Амая Баярат. И макар отрекла се от своето истинско бащино име, тя никога не е произнасяла името Баярат.
— Ние се обърнахме към психолог, който се е специализирал по детски проблеми — добави шефът на МИ-6. — Той ни каза, че едно момиче на десет години е много по-развито от връстниците си момчета, а тъй като аз имам много внуци, трябва неохотно да се съглася. Той каза, че момиче на тази възраст, което е преживяло такъв изключителен стрес и болка, ще има склонност да развие само част от своята същност.
— Не съм сигурен, че следих мисълта ви.
— Психологът го изложи по следния начин: Едно момче в подобни обстоятелства би написало следното: „Смърт на цялата власт“, и би се подписало с цялото си име в знак на мъст, така че всеки да го види, докато момичето се държи по-различно: изтегля цялата информация, защото й предстои да измисли в бъдеще истинското отмъщение. Тя трябва да надхитри, не да надвие своите врагове… Макар че не може да избегне споменаването на част от истината в заклинанието.
— Предполагам, че това има смисъл — каза Кук, като кимаше с глава. — Но, Боже мой… записи, заровени в земята, кипарисови дървета и горски ритуал, като първо причастие, чрез кръвопролитие… масови екзекуции, обезглавявания с щикове и едно дете на десет години, преживяло всичко това! Та вие си имате работа с пълен психопат! Тя мечтае само да гледа глави, жестоко отделяни от телата и падащи на земята, както се е случило с нейните родители.
— Muerte a toda autoridad! — каза шефът на МИ-6. — Главите на властта… навсякъде.
— Да, разбрах фразата…
— Боя се, че вероятно не можете да разберете трагичността на последиците от фразата.
— Моля?
— През изминалите няколко години Баярат е живяла в долината Бекаа с лидера на особено яростна палестинска фракция, към чиято кауза тя фанатично се е присъединила. Очевидно са се оженили някъде миналата пролет с някоя от техните церемонии под дърветата. Той е убит преди девет седмици по време на нападение по плажовете на Ашкелон, южно от Тел Авив.
— О, да, спомням си, че четох за това — каза Кук. — Убити до последния човек, никакви пленници.
— Помниш ли изявлението, разпространено по света от останалите членове на фракцията и главно от новия им лидер?
— Нещо за оръжието, струва ми се.
— Точно. Изявлението гласеше, че израелското оръжие е убило „свободни, непрощаващи отмъстители“ и е произведено в Америка, Франция и Англия и че хората, чиито земи са заграбени от тях, никога няма да забравят или простят на зверовете — производители на това оръжие.
— Ние слушаме тази гадост непрекъснато. Та какво от това?
— Това, че Амая Баярат, прибавяйки името „непрощаващи“, праща съобщение на Висшия съвет в долината Бекаа: „Вашите приятели или експриятели в Мосад се надигат, благодаря на Бога.“ Тя и нейните приятели с цената на живота си искат да смъкнат главите на четирите велики звяра. Тя самата ще бъде сигналната ракета, даваща знак.
— Какъв знак?
— Знакът е предназначен за скритите убийци в Лондон, Париж и Йерусалим, които ще нанесат удар. Израелците виждат скрит смисъл в част от посланието: „Когато най-ожесточеният звяр отвъд великото море падне, тогава трябва и другите бързо да го последват.“
— Най-ожесточеният…? Отвъд…? Боже мой, Америка?
— Да, офицер Кук. Амая Баярат е на път да убие президента на Съединените щати. Това ще бъде нейният знак.
— Това е нелепо!
— Нейният запис предполага, че може и да не стане. Професионално тя рядко не успява. Тя е патологичен гений и това са нейните последни убийства. Нейното отмъщение е за всички „брутални“ властници, а сега мотивът й е подсилен с една дълбоко човешка мъст за смъртта на съпруга й. Тя трябва да бъде спряна, Джефри. Поради това Външно министерство, в пълно съгласие с тази организация, е решило вие веднага да се върнете към предишния си пост в Карибско море. И според нас няма друг по-опитен експерт.
— Боже мой, та вие говорите на шейсет и четири годишен човек, който е почти пред пенсиониране!
— Вие все още имате връзки на островите. Ако някои от нещата са се изменили, ще ви осигурим достъп до информация. Откровено, ние вярваме, че можете да се справите по-добре от когото и да било другиго. Трябва да я открием и отстраним.
— Минава ли ви през ум, стари приятелю, че дори да тръгна днес, докато стигна там, тя може да е офейкала Бог знае къде. Простете ми, но думата смахнато отново ми идва на ум.
— Колкото до нейното „офейкване“ — каза шефът, като леко се усмихна — нито французите, нито ние вярваме, че тя ще отиде някъде до няколко дни, дори до седмица или две.
— Вашата кристална магическа топка ли ви каза това?
