— Така мисли и вашият колега от Дьозием.
— Ардисон?
— Познавате ли го?
— Кодово име Ришельо. Да, разбира се. Добър човек, само да не беше догматик. Работеше в Мартиника.
— Той е непреклонен. Убеден е, че тя е потънала в морето.
— В такъв случай неговото мнение вероятно е оправдано. Но ако ми позволите, след като съм повикан тук да помогна с каквото мога, бих помолил да задам един-два въпроса.
— Говорете, офицер Кук.
— Тази Баярат е нещо като легенда в долината Бекаа, но аз съм се ровил през последните години в архивите и не си спомням някога да съм виждал това име. Защо е така?
— Защото не е нейното собствено име, поне второто, Баярат — прекъсна го шефът на МИ-6. — Това име тя си го е избрала преди години и си мисли, че то запазва тайната й, тъй като вярва, че никой няма представа откъде идва то или коя е и понеже тя може да е замесена в по-крупни операции, ние пазим сведенията за нея в нашите тайни досиета.
— О, да, да, разбирам. Когато знаете едно фалшиво име и неговия произход, вие бихте проследили предисторията, бихте изградили самоличност, дори един възможен модел. Коя е тя?
— Един от най-съвършените терористи днес.
— Арабка?
— Не.
— Израелтянка?
— Не, не е възможно.
— Глупости. Мосад7 имат широк спектър на дейност… Но ако желаете, моля, отговорете на въпроса ми. Спомнете си, че по-голямата част от моята служба съм изкарал от другата страна на света. Защо точно тази жена е толкова важна?
— Тя е за продан.
— Тя е какво…?
— Тя отива навсякъде, където има брожения, бунт, въстание и продава таланта си на този, който даде най-висока цена. Постига забележителни резултати, бих добавил.
— Простете, но това звучи смахнато. Самотна жена отива в пъкъла на революцията и продава съвети! Как го прави, обявява това във вестниците ли?
— Не й се налага, Джеф — отговори шефът на МИ-6, като се върна до заседателната маса и седна някак си непохватно, докато с лявата ръка дооправи стола. — Тя е истински учен — изследовател на местата, в които има дестабилизация. Знае силните и слабите места на воюващите фракции, както и лидерите и начина да се свърже с тях. Няма постоянна принадлежност, морална или политическа. Професията й е смъртта. Простата истина е такава.
— Не мисля, че истината е толкова проста.
— Това е резултатът, не началото, разбира се, нито обяснява откъде е дошла… Седни, Джефри, и нека ти разкажа кратката история, която съединихме от случайни фрагменти. — Шефът отвори големия плик от кафява хартия, който беше пред него, и извади три фотографии, направени с камера, която е снимала бързо движеща се жена. Лицето на всяка снимка беше фокусирано и ярко осветено от слънцето. — Това е Амая Баярат.
— Това са три различни лица! — възкликна Джефри Кук.
— Коя от трите е тя? — запита шефът. — Тя ли е и на трите снимки?
— Разбирам какво искате да кажете… — каза колебливо офицерът от външното разузнаване. — На всяка снимка косата е различна: руса, черна и, предполагам, светлокафява; къса, дълга и средна дължина, но чертите са различни… и някак не така оформени. Все пак са различни.
— Изменящи лицето пластики? Восък? Управление на лицевите мускули. Нищо невъзможно.
— Спектографите биха го доказали. Най-малкото по отношение на допълненията, пластиките и восъка.
— Би следвало, но не го правят. Нашите експерти казват, че има химични компоненти, които биха заблудили фотоелектрическото сканиране и дори отражението на ярка светлина, което върши същата работа. Което означава, разбира се, че те не знаят какво е и не биха рискували да дадат мнение.
— Добре — каза Кук, — тя е една или пък и трите жени, но как, по дяволите, можеш да си сигурен в това?
— Не можеш.
— Не можеш?
— Ние и французите платихме много пари за тези снимки. Всяка една е направена от тайни агенти, които сме използвали от години. Никой от тях не би ни снабдил с фалшификат. Всеки вярва, че е хванал в кадър Баярат.
— Но къде е отивала? От Басе-Тере към Анегада, ако това е Анегада, има доста над 200 км. По време на две унищожителни бури! И защо точно проходът Анегада?
— Защото едномачтовият платноход е забелязан до брега на Маригот. Той не би могъл да се доближи до брега заради скалите, а дървеният пристан е бил разбит на парчета от бурята.
— Кой го е забелязал?
— Рибари, които обслужват хотелите на остров Ангуила. Потвърждава го нашият човек в Доминик. — Като забеляза озадачеността на Кук, шефът продължи: — Нашият човек летя до Басе-Тере по препоръка на Париж. Констатира, че жена на приблизително същата възраст, като Баярат от тези снимки, е наела лодка заедно с един висок широкоплещест млад мъж. Много млад мъж. Това отговаря на информацията от Париж, че жена на нейната възраст и с нейната външност е отлетяла от Марсилия в компанията на такъв младок, към остров Гваделупа.
— Как митническата проверка в Марсилия е направила връзка между момчето и жената?
— Той не е говорел френски. Тя е казала, че е далечен роднина от Латвия, оставен на нейно попечителство, след като починали родителите му.
— Съвсем невероятно.
— Но абсолютно приемливо за нашите приятели оттатък канала. Те не уважават нищо, което е по на север от Рейн.
— Защо ще пътешества с някакъв хлапак?
— Вие ми кажете. Аз нямам ни най-малка представа.
— И ще повторя въпроса: къде е отивала?
— Още по-голяма загадка. Тя очевидно е опитен моряк. Би трябвало да знае достатъчно, за да се добере до брега, преди лодката й да се разпадне, особено след като платноходът е имал радио и тревогата е била оповестена над областта на четири езика.
— Освен ако е имала среща, на която е трябвало да пристигне навреме.
— Естествено това е единственият правдоподобен отговор. Но да рискува живота си?
— Звучи невероятно — съгласи се бившият емисар на МИ-6. — Освен ако е имало обстоятелства, за които не знаем нищо… Продължавайте. Очевидно нещо сте измислили.
— Не кой знае какво, бих казал. Като се има предвид, че един терорист рядко се ражда терорист, а такъв го правят събитията. Според докладите тя владее много езици, но е била чута да говори език, напълно неразбираем…
— … за повечето европейци. Този език е баски — прекъсна го спокойно Кук.
— Точно така. Ние пратихме дълбоко законспирирана група в провинциите Биская и Алава. Те проследиха един драматичен инцидент, станал преди години в малко бунтовно село в Западните Пиренеи. Нещо такова, което се увековечава в планинските легенди и се предава през поколенията.
— Нещо като Май Лей или Бабий Яр? — попита Кук. — Поголовно масово убийство?
— По-лошо, ако е възможно да има по-лошо. При потушаване на бунта цялото възрастно население било екзекутирано от озверял отряд… Възрастни са били всички над 12 години. По-малките деца били насилени да наблюдават и после били оставени да умрат в планината.
— Баярат е едно от тези деца?
