— Не е ли винаги все същото, във всяка страна, в която индустриалците преговарят с правителствата? — А данъците? — попита тя законодателя и челото му се смръщи. В изражението на лицето му се появи неодобрение.
— Те са справедливо събирани, контесо.
— Не, не, не, сеньор! Разбрахте ме погрешно. Както казват вашите американци, смъртта и данъците са неизбежни… Но аз се придържам към това, което е по-характерно за италианския бизнес. В Америка изглежда естествена твърде необичайната за европееца намеса на правителството в бизнесобществото. Най-характерното за италианския бизнес е, че сигурността и неприкосновеността са първото и най-почитано условие за контакти. Слушали сме ужасни истории за отлагания, причиняващи милиони загуби поради една или друга бюрократична процедура — локален, щатен и федерален са изразите, които сама съм чувала тъй често, както ги е чувал и баронът.
— Сигурността — и толкова неприкосновеност, колкото пазарът изисква — преди всичко — каза сенаторът, усмихвайки се. — Възможностите на моя щат, както е написано и в Конституцията, напълно ще ви уверят, че не може да има никакви нежелателни намеси. Ние не можем да си позволим да бъде иначе. В услуга на моите избиратели ще отбележа това в доклада си.
— Отлично. Това е прекрасно… Има още едно, последно нещо, сеньор сенаторе, и това е лична молба, която вие можете да откажете съвсем спокойно, без да накърните позициите си.
— Каква е тя, контесо?
— Като всички известни светски мъже моят брат, баронът, таи в себе си известна справедлива гордост. Не само поради постиженията си, но и благодарение на семейството си, особено на своя син, който е пожертвал нормалното безгрижно юношество, за да предостави възможностите и дарбите си в помощ на своя баща.
— Той е много приятен млад човек. Като всички други аз четох във вестниците материалите за неговото приятелство с тази прекрасна телевизионна актриса Анжел Капел.
— O, Angelina — каза Николо меко, акцентирайки на всяка сричка от името. — Una belissima ragazza!98
— Basta, mio Dante.99
— Аз бях особено развълнуван от снимките с нейното семейство в магазина за деликатеси в Бруклин. Най-високоплатеният мениджър не би могъл да мечтае за такова представяне.
— Всичко беше наистина случайно, но да се върна към молбата, която бих искала да отправя към вас.
— Разбира се. Гордостта на барона, семейството му, особено чудесния му син. Какво мога да направя?
— Би ли могло да се уреди кратка лична среща между barone-cadetto и президента — само минутка или две, за да мога да изпратя на родителите му снимка от срещата? Това ще донесе толкова щастие на барона. И аз, естествено, бих разказала на моя брат, как сте му приготвили този подарък.
— Мисля, че би могло да се уреди. Въпреки че, съвсем откровено споделям с вас, имаше значителен проблем с чуждите инвестиции.
— О, разбирам това, сеньор. Аз също го прочетох във вестниците! Ето защо казах, кратка и лична. Само Данте Паоло и аз, и само за барона на Равело, без публикации във вестниците и без каквото и да било разгласяване… Естествено, ако това е прекалено трудно, аз оттеглям молбата си и се извинявам, че ви занимавах с нея.
— Контесо — каза Несбит тихо, замислено. — Това ще ми отнеме малко време, но мисля, че мога да го уредя. По-младият сенатор на нашия щат ще ни помогне.
— Не разбирам.
— Той е близък приятел на президента и поощри моята среща с вас. Той също разбира прекалено добре какво биха означавали за щата ни инвестициите на барона и какво бих могъл да направя, ако макар и слабо се противопостави. Да, контесо, мога да уредя това.
— Вие говорите като истински италианец.
— Макиавели има своите постижения.
Хайторн и Пул вървяха внимателно по калдъръмената улица в квартала с най-лоша слава в Сан Хуан. Тук бе спокойно, нямаше заведения за туристи, а само такива, които обслужваха всеотдайно през годината моряците, войниците и местните любители на плътските удоволствия. Само някои от уличните лампи работеха — от пет светеше една, тъй че върху порутените и стари сгради падаха повече мрачни сенки, отколкото светлина. Двамата мъже приближиха къщата на пилота, който беше возил убитите Кук и Ардисон от Горда в Пуерто Рико, внезапно изненадани от силните необуздани гласове, които долитаха в нощта от старата триетажна каменна постройка.
— Тези се готвят да съборят къщата, командире. Какво, по дяволите, става там горе?
— Какво друго, ако не купон, и на нас не ни остава нищо друго, освен да разбием вратата, щом не сме поканени.
— Имаш ли нещо против да свърша тая работа?
— Какво да свършиш?
— Да разбия вратата. Здравият ми крак е много силен в ситуации като тази.
— Нека първо почукаме и да видим какво ще стане.
Тайръл почука. В центъра на вратата имаше правоъгълна издължена шпионка и в нея изплуваха чифт широки гримирани очи, които се взираха в тъмното.
— Казаха ни да дойдем тук — каза Хайторн с приятен глас.
— К’во ти е името?
— Смит и Джонс, ето какво трябваше да кажем.
— Разкарайте се бързо, тъпи чужденци.
— Вярвам, че препатилият ти крак е о’кей, Пул.
— С оръжието готов ли си, Тай?
— Карай, лейтенанте.
— Насам, командире! Оттук. — Пул надъни вратата с левия си крак и тя се пръсна на парчета във всички посоки. Пистолетите и на двамата бяха заредени.
— Никой да не мърда нито инч или ще натисна спусъка! — изкрещя лейтенантът. — По дяволите!
Заплахата не беше нужна. Един от пируващите в паниката си беше паднал върху телефона и правеше невъзможно използването му. Последвалото мълчание беше нарушено от няколко мъже, които си вдигнаха панталоните, пръснати по земята и стълбището. Холът бе изпълнен с мъждукаща слаба светлина, с наслоен дим, повечето от младите и не тъй младите дами стояха с голи гърди, а задниците им бяха увити с ластични ленти, които трябваше да напомнят най-фини бикини. Този професионален елит гледаше необикновено представление — светлокос мъж в преклонна възраст вече се унасяше в селенията на хаоса, забравил света и себе си. Той продължаваше да блъска бедрата си, разгорещен в сношението, върху кушетка с възглавници, разположена в ъгъла, а тъмнокосата му партньорка крещеше неистово, мъчейки се да го накара да се откаже от своите усилия.
— Какво… Какво? Затвори си устата и стой под мен!
— Може би ти ще трябва да спреш двигателя и да ме чуеш, Саймън — каза Хайторн, приближавайки се до кушетката, покрита с крещящо ярко кадифе, в най-тъмния ъгъл на стаята.
— Ей, ти, свиньо! — изрева мъжът, като се претърколи шокиран, но студените му очи не трепнаха при вида на пистолетите.
— Всички момичета! — изкрещя Пул, обръщайки се не само към жените в стаята, а и към тези долу. — Мисля, че трябва да изчезнете оттук. Имаме да говорим наши си неща, които не ви засягат и хайде, вие също, мадам, ако обичате, отстранете се от тоя кучи син.
— Gracias, senor! Muchas gracias!100
— Кажи на приятелките си да си намерят някаква друга работа! — изкрещя младият офицер от въздушните сили, а проститутките се изнесоха бързо на улицата.
— Те могат да умрат от простуда, така леко облечени…
Стаята беше вече съвсем празна. Беше останал само полупияният пилот, който придърпа част от
