— Говорил си с Баярат?
— Това е лудост. Тя нареди аз да бъда убит! Дейвид Ингерсол да бъде убит. Аз, Скорпион едно.
— Тя не те познава! Защо ще дава такова нареждане?
— Обявих ги за издирване.
— О, направи ли го, Дейви? Това не е било много умен ход. Не си го обсъдил с мен.
— За бога, О’Райън, и двамата се съгласихме, че тази лудост трябва да бъде спряна!
— Така беше, но не по този начин. Това, което си направил, е просто тъпо, Дейви. Трябваше да използваш подставено лице. Исусе, Марийо и Йосифе, по нареждането ти са стигнали до тебе? Ти не би изтраял и няколко минути в опасна ситуация, нещастнико!
— Грешиш. Бях премислил всичко. Ъглите бяха покрити.
— Смисълът на съществуването, така ли? — прекъсна го аналитикът на ЦРУ. — Това звучи велико, признавам.
— Фирмата търсеше тези хора. Не отделен човек, не аз! С мен просто трябваше да се свържат за наградата. Дори подкрепих търсеното с нотариално заверена клетва, ясно посочваща, че жената и младежът са наследници на много пари, число със седем нули. Хонорарът от десет процента за този, който ги намери, е в реда на нещата.
— О, това е разкошно, Дейви. Само си мисля, че забравяш, твоите търсачи не могат и да произнесат нотариално заверена клетва, камо ли да им пука за легитимност. Но затова пък усещат някои неща, които ти не можеш… Не, наистина не би преживял и пет минути в реална ситуация.
— Какво ще предприемем — какво да предприема? Тя каза, че за моята смърт трябва да пише в утрешните вестници, иначе долината Бекаа — ох, Исусе, всичко излиза из контрол.
— Успокой се, Скорпион едно — каза О’Райън саркастично, поглеждайки часовника си. — Подозирам, че ако твоето „изчезване“ е обявено във вестниците утре, това ще е достатъчно за ден-два.
— Ох?
— Това е само версия, Дейви, знам за какво говоря. За начало, ще трябва да се измъкнеш веднага от Вашингтон. Ти си малко величие, адвокате, и за няколко дни не искаш да те виждат. Ще те закарам до летището, ще спрем да ти вземем тъмните очила…
— Имам едни в джоба.
— Добре. Тогава си купи билет докъдето искаш, но плати в брой, не с чек. Имаш ли достатъчно?
— Винаги.
— И това е добре… Има само един проблем, но той може да е трудничък. За следващите дни ще трябва да програмираме твоя телефон Скорпион едно към мен. Ако Баярат позвъни и не получи отговор или не й се обадят, след като остави съобщение, Бекаа може да избухне, особено нейните лунатици. Padrone ми даде достатъчно добре да разбера това.
— Ще трябва да се върна до офиса…
— Не бива да го правиш — прекъсна го аналитикът. — Повярвай ми в това, Дейви, знам как се правят тези неща. С кого си говорил последно?
— Със секретарката… не, с човека от агенцията, който докара колата. Карах дотук сам, не исках да използвам моята лимузина.
— Много добре. Когато тази кола бъде намерена тук, те ще започнат да те търсят. Какво каза на твоята секретарка?
— Че има нещо спешно, личен проблем. Тя ме разбра, от години работи при мен.
— Обзалагам се, че те познава.
— Не е време за такива намеци.
— Нито пък беше в Пуерто Рико… Имаш ли планове за тази вечер?
— О, господи — възкликна Ингерсол. — Забравих! Миджи и аз ще ходим на вечеря до Хефлинови за тяхната годишнина.
— Не, ти няма да отидеш. — Патрик Тимоти О’Райън се усмихна лукаво на паникьосания адвокат. — Всичко си идва на място, Дейви. Твоето изчезване за няколко дни, имам предвид… Да се върнем към телефона в офиса ти. Къде е той?
— В стената зад бюрото ми. Преградата се отваря чрез бутон в долното дясно чекмедже.
— Добре. Ще програмирам телефона за моя номер, след като те оставя на летището.
— Това става и автоматично, ако не отговарям пет часа.
— Заради тази Баярат трябва да го направим веднага.
— Жаклин, моята секретарка, никога няма да те пусне. Тя ще се обади на охраната.
— Но ще ме пусне, ако се обадиш ти, нали?
— Ами да.
— Направи го сега, Дейвид — каза О’Райън, вадейки преносимия си телефон от сакото. — Това нещо не работи много добре от кола — има твърде много стомана и му липсва земя, а на летището няма да имаме време. Ще те оставя и веднага изчезвам.
— Това ли искаш наистина? Смяташ, че веднага трябва да хвана самолет от Вашингтон? Какво ще си помисли жена ми?
— Обади й се утре. По-добре да прекара една мъчителна нощ, отколкото останалата част от живота си без теб. Помни — долината Бекаа.
— Дай ми телефона! — Ингерсол позвъни в офиса си и заговори на секретарката: — Джаки, изпращам господин… Джонсън да вземе някои неща от моя офис, които ми трябват. Изключително поверително е и ще ти бъда признателен, ако когато съобщят, че е пристигнал, оставиш вратите отворени и отидеш за кафе. Ще направиш ли това за мен, Джаки?
— Разбира се, Дейвид. Разбирам напълно.
— Готово, Патрик, да тръгваме!
— Момент само, трябва да пусна една вода. Ще падне доста каране през следващия час. Наблюдавай моста, не ми се ще някой да ни види заедно…
О’Райън направи няколко крачки към гората, поглеждайки през това време към адвоката. Междувременно вместо да се облекчи, той се наведе и вдигна един ръбест камък с размерите на топка за американски футбол. Тихо се върна обратно на пътя, приближи до развълнувания адвокат, който наблюдаваше моста между зеленината и го удари с все сила с камъка в главата.
О’Райън избута тялото от пътя и подсвирна на пияния младеж, когото временно беше наел. Отговорът дойде веднага.
— Вече съм тук, човече! — изприпка неуверено младежът. — Надушвам мангизите.
Това беше последното нещо, което надушваше в живота си, тъй като беше посрещнат с голям остър камък, който се заби в лицето му. Патрик О’Райън отново погледна часовника си. Имаше достатъчно време, за да завлече и двете тела до водата долу. И да премести някои предмети от джобовете на едното тяло в тези на другото. След това всичко беше въпрос на точно разпределение на времето. Първо, посещението в офиса на Ингерсол. Второ, едно сърдито, унижаващо извинение към директора на ЦРУ — арабинът така и не се беше появил в Балтимор. Трето, няколко анонимни телефонни обаждания, едното може би от неназован източник, забелязал две тела на западния бряг под моста Ривъруок.
Беше 10,15 вечерта и Баярат сновеше из хола на апартамента в хотел „Карилон“, докато Николо лежеше в спалнята, гледаше телевизия и се тъпчеше със сандвичи. Той беше приел нейното обяснение, че ще се местят сутринта, а не тази нощ.
Бая също беше включила телевизора, но гледаше новините в десет часа. Тя продължаваше да ги гледа и с всеки изминал миг погледът й ставаше все по-сърдит. След това изведнъж гневът й изчезна и една усмивка се плъзна по лицето й, когато водещата изведнъж спря репортажа за богатствата на водещ бейзболен отбор, след като й подадоха някакъв лист.
— Току-що получихме съобщение. Известният вашингтонски адвокат Дейвид Ингерсол е намерен мъртъв преди около час под моста Ривъруок във Фолкс Форк, Вирджиния. До него е бил намерен труп на мъж в кални дрехи, идентифициран като Стивън Кенък, за когото от съседния ресторант потвърдиха, че бил пиян и неспособен да си плати сметката, за което бил изхвърлен от заведението. И двете тела са били окървавени, което кара полицията да предполага, че адвокатът Ингерсол е оказал сериозна съпротива, когато пияният
