от техния театър. Като оставим икономиката настрана, това е заговор за подриване основите на един крайно съмнителен, авторитарен режим. И кой е в центъра на този заговор, чийто провал е неизбежен? Кои са тези агенти, на които Пекин вярва като на своите собствени? Най-дълбоко посветените врагове на Китай, техните собствени братя от Гуоминдана. И когато лайното падне върху вентилатора, с извинение, всички актьори и статисти ще излязат на сцената и ще закрещят срещу предателството и с право ще се бунтуват, защото не са способни на нищо друго. Ще настъпи всеобщ смут, а на световната сцена всеобщият смут води до всеобщо насилие.
Беше ред на Борн да погледне аналитика. Когато го направи, си спомни думите на Мари, казани по друг повод, но поводът беше без значение в момента.
— Това не е отговор — каза той. — Това е само гледна точка. Защо вие? Надявам се, че не за да докажете своята честност. То би било най-глупавото сега.
— Колкото и да е странно — отвърна аналитикът, като се намръщи, — а що се отнася до вас и жена ви, вашата роля е незначителна. Но основната причина, мистър Борн, е, че ми омръзна да бъда Едуард Нюингтън Макалистър, може би добър, но непоследователен аналитик.
Джейсън разгледа лицето на заместник-секретаря.
— Преди малко казахте, че мога да се проваля, а аз съм опитен. Вие не сте. Взехте ли под внимание последствията, ако вие се провалите?
— Не мисля да се провалям.
— Не мислите да се провалите — повтори спокойно Борн. — Мога ли да ви попитам защо сте толкова сигурен?
— Премислил съм го.
— Чудесно!
— Не наистина — настоя Макалистър. — Стратегията ми е много проста: да остана насаме с Шенг. Аз мога, а вие не можете да останете насаме с него. Това, от което имам нужда, са няколко секунди и оръжие.
— Ако се съглася, не знам кое ще ме разтревожи повече. Вашият успех или вашето поражение. Мога ли да ви напомня, че сте високопоставено лице от правителството на Съединените щати и ако бъдете заловен, ще кажат „довиждане, Чарли“ за всички ни?
— От деня, в който пристигнах в Хонконг, го обмислям.
— Тоест?
— От много време мисля, че това е разрешението, че разрешението съм аз. Правителството е извън играта. Всичко е записано в документите ми във „Виктория Пийк“ с едно копие за Хавиланд и друго, което да бъде изпратено в китайското консулство в Хонконг в срок от седемдесет и два часа. Посланикът дори може би е намерил вече своето копие. Така че връщане назад няма.
— Какво, по дяволите, сте направили!
— Това може да се определи като кръвна вражда между Шенг и мен. Като се имат предвид миналите ми действия и времето, което прекарах тук, както и известната склонност на Шенг към потайност, всичко е много приемливо. Естествено, враговете му от Централния комитет ще заложат на това. Ако ме убият или заловят, върху Шенг ще бъде съсредоточено толкова внимание, че той няма да посмее да мръдне. Ако оцелее, разбира се.
— Мили Боже, спаси ме! — извика изуменият Борн.
— За вас не е необходимо да знаете подробностите, но ще видите вашата теория отчасти изпълнена. Всъщност аз го обвинявам, че не е удържал на думата си и ме е оставил вън от хонконгските манипулации, след като съм му помогнал да строи структурите си в продължение на години. Отрязва ме, защото не съм му необходим повече, пък и няма да издам нищо и той го знае, защото в противен случай ще бъде погубен от собствената си грешка.
— Забравете го! — извика Джейсън. — Забравете за тази лудост.
— Предполагате, че ще се проваля. Или ще бъда заловен. Аз не предполагам нито едно от двете, но ако вие помогнете, разбира се.
Борн пое въздух и сниши глас.
— Възхищавам се на вашата смелост, дори на латинското ви чувство за почтеност, но има по-добър начин, по който да го покажете.
— Как? — запита заместник-секретарят озадачен.
— Виждал съм ви да работите и Конклин е прав. Вие сте кучи син, но имате достойнства. Свързвате се с Външното министерство в Лондон и узнавате кой може да промени правилата. Тук сте прекарал повече от шест години, като сте въртял бизнес, пълен с мръсни номера. Залавяли сте убийците, крадците и сутеньорите на Далечния изток в името на добросъседската политика на правителството. Знаете кой бутон да натиснете и къде са заровени труповете. Дори си спомнихте за някакъв си лекар тук, в Макао, който ви дължал услуга, та го накарахте да си плати.
— Всичко това не е кой знае какво. Човек не забравя лесно подобни хора.
— Намерете ми други, намерете ми наемни убийци, двамата с Хавиланд можете да го направите. Ще се свържете с него по телефона и ще му кажете, че аз искам това. Трябва да преведе един милион, ако трябва и пет милиона до утре сутринта в Макао. И до ранния следобед ще искам групата наемници да бъде тук, готова да потегли за Китай. Аз ще установя връзката. Знам мястото на срещата — хълмовете на Гуандонг. Има полета наоколо, до които лесно може да се стигне с хеликоптер. Там Шенг и неговите лейтенанти са се срещали с десантчика. Ако Шенг получи съобщението, той ще тръгне — това ви го обещавам. Вие просто свършете вашата работа. Намерете трима-четирима опитни кожодери. Кажете им, че рискът е минимален, а цената висока. Това е вашият звезден час, мистър аналитик. Звучи ви привлекателно, нали? Хавиланд ще ви направи свой шеф, може би държавен секретар. Няма как иначе да постъпи.
— Невъзможно — каза тихо Макалистър, загледан право в Джейсън.
— Е, може би държавен секретар е малко много…
— Това, което предложихте, е невъзможно — прекъсна го Макалистър.
— Искате да кажете, че такива хора не могат да бъдат намерени? Ще излъжете отново, ако го твърдите.
— Убеден съм, че има. Част от тях със сигурност фигурират в списъка, който ви даде Лин, когато позираше като тайпан в бял костюм в Забранения град. Но към такива хора няма да се обърна, дори ако Хавиланд ми заповяда. Бих отказал веднага.
— Тогава не искате планът да успее. Лъжец!
— Грешите. Искам да успее, но както вие казахте, има и по-добри начини.
— А защо не посредством този директен качествен метод?
— Защото не мога да поставя правителството си, страната си в положение на такъв компромис. Смятам, че Хавиланд би се съгласил с мен. Да наемаш убийци, е много открит начин. Да пренесеш пари през граница — още повече. Някой се ядосва или тръгва да се хвали, или се напива и на големите във Вашингтон им се поднася на тепсия едно убийство. Аз не участвам в тази игра. Напомням ви за опитите на Кенеди да премахне Кастро, използвайки мафията. Лудост… Съжалявам, мистър Борн, струва ми се, че ще се наложи да действате съобразно моите разбирания.
— Няма да действам според ничии разбирания! Аз мога да се свържа с Шенг, вие не.
— Комплицираните теми могат да бъдат сведени лесно до уеднаквяване, ако бъдат запомнени някои факти.
— Какво означава това?
— Значи, че настоявам всичко да бъде изпълнено по моя начин.
— Защо?
— Защото Хавиланд разполага с жена ви.
— Тя е с Конклин, с Мо Панов! Той няма да посмее…
— Не го познавате — прекъсна го Макалистър. — Обиждате го, но не го познавате. Той е като Шенг Чу Янг. Нищо няма да го спре. Ако съм прав — а в това съм сигурен, — мисис Уеб, мистър Конклин и мистър Панов са гости в къщата във „Виктория Пийк“.
— Гости?
— Домашният арест, за който ви споменах преди няколко минути.
