резултатен, колкото е неговият двойник.

— Никога не е бил. — „Какви възможности има за създаване на безредие в случай, че хората на Шенг се опиат да ти поставят капан? Кажи, че ще бъдат убити. Няма нужда да поясняваш. Те сами ще се досетят…“ — Един въпрос — каза Джейсън с истински интерес. — Откъде ти и твоите хора си вадите заключението, че аз не съм оригиналът?

— От пръв поглед — отговори полковникът. — Годините оставят своя отпечатък, нали? Тялото може да запази пъргавината си, но лицето е набраздено от времето — това е неизбежно. Твоето лице не може да бъде на човека от „Медуза“. Беше преди петнайсет години, а ти си най-много на трийсет и пет. „Медуза“ не вербуваше деца. Ти си превъплъщението на Французина.

— Паролата ще бъде „криза“ и имаш три часа, за да предадеш съобщението — каза Борн и затвори телефона.

— Това е лудост! — Джейсън излезе от стъклената кабина в Телефонната палата и ядосано погледна към Макалистър.

— Направихте го много добре — каза аналитикът, като записваше в бележника си. — Аз ще платя сметката. — Заместник-секретарят тръгна към гишето, където се приемаха таксите за международни обаждания.

— Не разбирате какво става — продължи Борн, изправен до Макалистър. — Няма да го бъде. Твърде непоследователно и прекалено очевидно е, за да може някой да се хване.

— Ако искахте направо среща, щях да се съглася с вас, но не е така. Помолихте единствено за телефонен разговор.

— Помолих го да признае, че той е центърът на проклетия заговор!

— Ще ви цитирам отново — каза Макалистър и подаде сметката си на гишето заедно с няколко банкноти. — Той не може да си позволи да не отговори. Трябва да го направи. В този случай не стратегията ви обезсърчава, мистър Борн, защото в основата си това е вашата стратегия. Ядосва ви, че този, който я прилага, съм аз, а не вие. Защото както и Хавиланд мислите, че аз не съм способен.

— Не мисля, че сега е най-подходящото време да се правите на Джон Уейн! Ако се провалите, вашият живот е последното нещо, което ще ме интересува. Далечният изток и светът са някак си по-важни.

— Няма начин да се проваля. Казах ви, дори да претърпя неуспех, провал няма да има. Шенг ще загуби независимо дали ще живее или не. След седемдесет и два часа китайското консулство в Хонконг ще се увери в това.

— Една предварително обмислена саможертва е нещо, което твърдо не одобрявам — каза Джейсън, когато излязоха на улицата. — Един илюзорен героизъм винаги обърква всичко. Освен това вашата така наречена стратегия издава гнилата миризма на капан. Те ще я подушат!

— Така щеше да бъде, ако с Шенг преговаряхте вие, а не аз. Казвате, че е непоследователно, че това са действията на аматьор. Чудесно. Когато Шенг ме чуе по телефона, за него всичко ще си дойде на мястото. Аз съм озлобеният аматьор, човекът, който никога не е поемал действията в ръцете си, първокласният бюрократ, задушен от системата, за която е жертвал толкова много. Зная какво правя, мистър Борн. Просто ми дайте оръжие.

Молбата не беше трудна за изпълнение. Не много далеч, на „Руа да Лорчас“, се намираше бившето жилище на Д’Анжу, където имаше малък арсенал — професионалната екипировка на Французина. Въпросът беше само в това да се отиде дотам и да се подберат най-лесно разглобяемите оръжия, които да направят преминаването на границата при Гуандонг по-малко рисковано. Но всичко отне повече от два часа, след като Джейсън подаваше оръжие след оръжие на Макалистър и наблюдаваше отстрани лицето му. Крайният избор беше пистолет с най-малък калибър от арсенала на Д’Анжу. „Чартър Армс“, 22-ри калибър, със заглушител.

— Прицелете се в главата и изстреляйте най-малко три куршума в черепа. Само така ще бъде сигурно.

Макалистър преглътна, вторачен в оръжието, докато Джейсън избираше най-мощното, с възможно най-малкия размер. За себе си избра три автоматични пистолета КГ-9, които работеха с по-голям пълнител от обичайните.

С оръжията, скрити под връхните дрехи, влязоха в полупразното казино „Кам Пек“. Часът беше 3,35 сутринта. Приближиха се до махагоновия бар и Борн седна на мястото, което беше заел при предишното си идване. Заместник-секретарят се настани през четири столчета встрани. Барманът позна щедрия клиент, който му беше дал близо едноседмична заплата във вид на бакшиш. Той го поздрави като стар познат.

— Nei hu a!

— Mchoh la. Mgoi — отвърна Джейсън с думите, че е добре със здравето.

— Английско уиски, нали? — попита барманът, сигурен, че точната му памет ще доведе до възнаграждение.

— Казах на приятели от казино „Лисабон“, че трябва да говорят с теб. Мисля, че си най-добрият в цяло Макао.

— „Лисабон“? Ето там са истинските пари. Благодаря ви, сър! — Барманът изприпка, за да налее на Джейсън питие, чийто грамаж би умъртвил легионите на Цезар. Борн кимна, без да продума, и мъжът неохотно се обърна към Макалистър. Джейсън видя, че аналитикът си поръча бяло вино, плати точната сума и я записа в тефтера си. Барманът сви рамене, наля виното с кисела физиономия и отиде в центъра на бара, като следеше с очи любимия си клиент.

Стъпка първа.

Той беше тук! Добре облеченият китаец в тъмен костюм, ветеранът на бойните изкуства, човекът, с когото той се беше бил в тъмната алея и който го беше завел до хълмовете на Гуандонг. При тези обстоятелства полковник Су Янг не поемаше никакви рискове. Тази вечер той използваше най- благонадеждните канали. Никакви старци, никакви курви.

Мъжът мина бавно покрай няколко маси, сякаш избираше къде да опита късмета си. Стигна до пета маса и след като наблюдава раздаването на картите повече от три минути, небрежно седна и извади от джоба си пачка банкноти. Между тях, помисли си Джейсън, имаше бележка с думата „криза“. След двайсет минути наконтеният китаец поклати глава, прибра си парите в джоба и стана от масата. Той беше връзката с Шенг! Той знаеше как се преминава между Макао и границата Гуандонг, а Джейсън знаеше, че трябва да направи контакт с него, и то по най-бързия начин! Погледна към бармана в другия край на бара и след това към Макалистър.

— Аналитик! — рязко се обърна към него. — Стойте тук!

— Какво ще правите?

— Отивам да поздравя майка си! — Джейсън слезе от високия стол и тръгна към вратата, откъдето беше излязъл китаецът. Като мина покрай бармана, му каза на кантонски:

— Връщам се веднага.

— Няма проблеми, сър.

Отвън на улицата Джейсън проследи наконтения мъж, докато след няколко преки онзи зави в слабо осветена улица и се приближи към празна паркирана кола. Той нямаше да се срещне с никого, беше оставил съобщението и сега се измъкваше от района. Джейсън се затича напред и докато мъжът отваряше вратата на колата, го хвана за рамото. Китаецът се извъртя и опитният му ляв крак направи движение като камшик. Джейсън отскочи назад и вдигна ръце примирително.

— Хайде да не започваме пак — каза на английски, тъй като си спомни, че човекът го говореше след дълго и качествено обучение при португалски монахини. — Раните от предишното сбиване още ме болят.

— Aiya! Ти! — Китаецът направи същото движение с ръце. — Оказвате ми чест, която не заслужавам. Онази нощ ме победихте и през последвалата седмица тренирах по шест часа на ден, за да подобря формата си. Тогава ме победихте. Но сега няма да можете.

— Като се вземе предвид възрастта ти и моята възраст, трябва да ти кажа, че не ти беше битият. Костите ме боляха повече от твоите и съм далеч от мисълта да проверявам формата ти след тренировките. Ще ти платя много пари, без да се бия с теб. Приеми, че умирам от страх.

— Не и вие, сър — каза азиатецът и се ухили. — Вие сте много добър.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату