Сделката на Ринеман

не се показваше. Полковникът пристъпи напред и поздрави.

— Генерал Суонсън? Полковник Пейс.

Суонсън кимна за поздрав и подаде ръка.

— О, да. Ед Пейс, правилно!

— Да, сър!

— Значи те ви измъкнаха от бункерите. Не знаех, че това е ваша територия.

— Не сър. Само дето имах случай да срещна мъжете, които и вие ще видите. Проверка на сигурността.

— Щом вие сте тук, те са сигурни, че ние сме сериозни — усмихна се Суонсън.

— Аз съм сигурен, че ние сме сериозни, но не зная за какво.

— Щастлив сте. Кой е вътре?

— Хауърд Оливър от „Меридиан“, Джонатан Крафт от „Пакард“ и Спинели от лабораторията на АТКО.

— Ето моя „хубав“ ден, нямам търпение! Кой ще ръководи? Господи, трябва да има поне един човек на наша страна.

— Вандам.

Суонсън леко подсвирна, а полковникът кимна с глава Фредерик Вандам беше Държавен секретар и се говореше, че е най-близкия сътрудник на полковник Кордел Хал. Ако някой искаше да стигне до Рузвелт, най-пряко беше чрез Хал; ако този канал беше недостъпен, трябваше да се търси Вандам.

— Това е тежка артилерия — каза Суонсън.

— Когато го видяха Крафт и Оливър се смръзнаха Спинели го втресе треска. Той определи Патън за охрана.

— Не познавам Спинели, освен от рапортите. Предполага се, че е най-добрият в лабораториите. Оливър и Крафт познавам твърде добре. По дяволите, момчета, да ги бяхте махнали от пътя.

— Не можете да направите много, сър, когато те притежават пътя. — Полковникът вдигна рамене. Явно бе съгласен с оценката на Суонсън.

— Ще те осветля, Пейс. Крафт е общоизвестен лакей. Оливър се влияе лесно.

— Вярно е — отговори полковникът, смеейки се тихо.

Суонсън свали шлифера си.

— Ако чуете пукотевица, полковник, това ще бъда аз, шегувайки се. Не обръщайте внимание.

— Приемам това като заповед, генерале. Ще бъда глух — отговори Пейс, като натисна дръжката и отвори вратата на своя висшестоящ.

Суонсън влезе бързо в стаята. Това беше библиотека с мебели край стената и конферентна маса в центъра. На ръководното място на масата седеше белокосия аристократичен Фредерик Вандам Отляво беше охранения, оплешивяващ Хауърд Оливър с купчина листове пред себе си. Срещу Оливър седяха Крафт и нисък, тъмен мъж с очила Суонсън предположи, че това е Джайан Спинели.

Празният стол накрая на масата, срещу Вандам, очевидно беше за него. Това бе добра позиция от страна на Вандам.

— Съжалявам, че закъснях, господин помощник-секретар. Служебна кола можеше да предотврати това. Не беше лесно да намеря такси… Господа!

Тримата мъже кимнаха, Крафт и Оливър, всеки поотделно, казаха тихо „Генерале!“ Спинели само го погледна втренчено зад дебелите стъкла на очилата си.

— Извинете, генерал Суонсън — каза Вандам с прецизен английски акцент, който подсказваше богат произход. — По видими причини ние не искахме тази конференция да бъде в правителствен офис, нито искаме да се отделя някакво специално внимание на нея. Тези господа представляват Министерството на войната и предизвикват клюки, няма нужда да ви обяснявам това, нали? Желателно беше да не се прибързва. Служебните коли, карани бързо из Вашингтон, предизвикват любопитство и създават много грижи на проследяващите. Разбирате ли?

Суонсън отвърна на странния поглед на възрастния господин. „Вандам е умен“, помисли си той. Това с таксито беше един голям риск, но Вандам го разбра. Той се хвана за него и го използва добре, макар и не изцяло.

И тримата събрани мъже бяха под наблюдение. На тази среща те бяха врагове.

— Аз бях дискретен, господин подсекретар.

— Сигурен съм, че сте били. Може ли да започнем направо. Господин Оливър помоли да му бъде разрешено да започне с общ отчет за позицията на „Меридиан Еъркрафт“.

Суонсън видя едрочелюстния Оливър да подрежда бележките си. Той намрази Оливър от пръв поглед — излъчваше някаква страхотна ненаситност. Явно бе просто един манипулатор, а такива като него бяха много в тези времена. Имаше ги навсякъде във Вашингтон, трупащи огромни суми от войната, прокламиращи силата на сделката, цената на сделката и цената на властта, която притежаваха.

С груб глас Оливър изстреля през дебелите си устни:

— Благодаря. Ние от „Меридиан“ имаме чувството, че… сериозността, с която се приема настоящата ситуация, помрачава реалния напредък, който бе направен. Въпросният самолет доказа без съмнение своите превъзходни качества. Новият подобрен „Фортрес“ е готов за оперативна битка. Сега единственият въпрос е желаните височини.

Оливър изведнъж спря и сложи своите пълни ръце пред себе си върху листовете. Той завърши изложението си. Крафт кимна в съгласие. Двамата мъже гледаха неангажирано Вандам. Джайан Спинели втренчен гледаше Оливър с кафявите си очи, уголемени от очилата.

Алън Суонсън беше поразен — не толкова от краткостта на изложението, колкото от наивността на лъжата.

— Ако това е изложение-позиция, намирам го за изцяло неприемливо. Въпросният самолет не е доказал своите възможности, преди изпробване във височините, записани в държавните контракти.

— Изпробван е — изговори Оливър кратко.

— Изпробван, но не и функционално, господин Оливър. Не и функционално, докато не бъде ръководен от точка А до точка Б във височините, записани в спецификациите.

— Специфицирано като „желаният максимум“ генерал Суонсън — отвърна Оливър, усмихвайки се с раболепна усмивка, която показваше всичко друго освен вежливост.

— Какво, по дяволите, значи това? — Суонсън погледна към подсекретаря Вандам.

— Господин Оливър е загрижен от договорните интерпретации.

— Аз не съм.

— Аз трябва да бъда — отговори Оливър. — Военното министерство отказа да плати на Меридиан Еъркрафт Корпорейшън. Ние имаме договор…

— Направи си проклетия договор за някой друг!

— Гневът няма да реши нищо! — проговори остро Вандам.

— Съжалявам, господин подсекретар, но аз не съм тук да обсъждам договорни интерпретации.

— Страхувам се, че ще трябва, генерал Суонсън — Вандам отново говореше спокойно. — Разплащателният офис е оттеглил плащането на Меридиан заради вашето негативно заключение. Вие не сте го променили.

— А защо трябва. Самолетът не може да извършва работата, която очаквахме.

— Той може да извършва работата, за която сте се договорили — каза Оливър, движейки дебелия си врат от Вандам към бригадния генерал. — Успокойте се, генерале, усилията на най- добрите ни хора са насочени към проектираната система за водене. Използваме всичките си ресурси. Ще постигнем пробива, убедени сме в това. Но докато работим, очакваме договорите да бъдат платени. Ние ще осигурим гаранциите.

— Съветвате ни да вземем самолетите такива каквито са!

— Това е най-добрият бомбардировач във въздуха — проговори Джонатан Крафт Неговият мек, висок глас изплува като слабо възклицание и спря. Той притисна деликатните си пръсти един към друг като