че според него някой го използва, за да убива хора. Можете ли да си представите?
— Какво друго ви каза Джон за вируса?
— О, много неща. Той е учен, нали знаете?
— Вероятно знае у кого е? Какво планират да направят с него?
— Е, мога да ви уверя, че… — Спря и очите му се присвиха. — А, опитвате се да ме подхлъзнете? Мен?! Глупаци, не можете да се мерите със сър Пърсивал! Няма да говоря повече! — стисна здраво зъби.
Вбесен, Ал Хасан измърмори някакво арабско проклятие и замахна с ръка. Виктор Тремон го възпря.
— Не. Не още. Лекарството, което търсеше в аптеката, когато го спипа Мадукс, се нарича мидерал — ново поколение стимуланти на централната нервна система. Доколкото разбрахме от неговия лекар, страда от някакъв вид аутизъм. По поведението му съдя, че е останал без лекарства и сега е ирационален.
— Тогава нищо ли няма да разберем за местонахождението на Смит? — попита Ал Хасан.
— Напротив. Дай му мидерал. След двайсет минути ще е спокоен и ще се изправи пред реалността. Ако наистина има Асперегеров синдром, би трябвало да е изключително интелигентен. Мидералът обаче ще го ограничи, леко ще оглупее. В същото време ще разбере, че е в опасност. Тогава ще можем да измъкнем всичко, от което се нуждаем.
Марти звучно запя. Почти не забеляза кога Ал Хасан отвърза едната му ръка и сложи в нея хапче и чаша вода. Спря се за момент, колкото да преглътне лекарството, и отново запя, докато го завързваха.
Виктор Тремон и Ал Хасан внимателно наблюдаваха как шумната песен затихва, арогантната поза изчезва, а горящите очи помръкват.
— Мисля, че вече можеш да го разпиташ — реши Тремон.
Ал Хасан се озъби във вълча усмивка и се завъртя към Марти.
— Да започнем от самото начало, а мистър Целербах?
Марти погледна арабина. Сви се на стола. Мъжът беше прекалено близо и изглеждаше зъл. Вторият човек стоеше от другата му страна. Бяха близо и заплашителни. Марти можеше да ги помирише. Непознати. Едва дишаше. Искаше му се да ги накара да се махнат. Да го оставят сам.
— Къде е приятелят ти Смит?
— Иирррак? — смотолеви Марти.
— Добре. Бил е в Ирак. В момента е в Щатите. Къде ще отиде сега?
Марти премигна, когато те нетърпеливо се наведоха още повече към него. Спомни си, че остави съобщение за Джон в Интернет. Може би вече го е прочел и се е отправил към караваната. Горещо се надяваше да е така. Зъбите му скръцнаха. Не! Няма да им каже.
— Нннезнам!
Арабинът отново изруга на арабски и замахна. Марти изкрещя от страх, главата го заболя, погледа му се замъгли и утихна след удара.
— По дяволите! — ядно удари стената с юмрук Виктор Тремон. — Изпадна в безсъзнание.
— Не съм го ударил силно — оправда се Надал.
— Ще трябва да го изчакаме да се свести — намръщи се с отвращение Тремон. — Тогава ще опитаме нещо без физическа сила.
— Има си начини.
— Но с него ще бъде истинско изкуство да не го убием. Видя ли колко лесно се възбужда?
Ядосани, стояха и гледаха Марти. Главата му безжизнено бе клюмнала напред, а тялото се държеше само от въжето.
— Или… — Тремон отново се усмихна. Спря се, докато острият му ум разработи новата идея. — Имам много по-добър начин да изтръгнем всичко, от което се нуждаем. О, много по-добър.
10:35 ч.
Сиракуза, Ню Йорк
Питър Хауел свали якето и отдолу се показа екипировката му на командос. Опипа с поглед вътрешността на изранената от куршуми хай-тек каравана. По лицето му пробяга лека тъга, но бързо се смени с пълна концентрация.
— Какво се случи с Марти? — Джон гледаше гърба на англичанина, който се бе заел да проверява уредите пред шофьорското място. — Знаеш ли къде са го отвели?
— Забелязах ги до една аптека на няколко преки оттук. Бяха трима — жилавото тяло на Питър пращеше от енергия. Върна се в помещението. — Същият водач, онзи нисък, набит тип, когото забелязахме при засадата край черния път в Сиера.
— Това означава, че е в ръцете на хората с вируса.
— Така е. — Лицето на Смит се изкриви. — Горкият Марти.
— Ще проговори ли? — попита Ранди.
— Ако го е направил, щяха вече да са тук — заяви Питър.
— Но рано или късно ще пропее, нали?
— Не е от твърдите — Джон им описа синдрома на Аспергер.
— Малкото копеленце е много по-твърдо и по-умно, отколкото някой може да си представи — обади се Питър. Ще намери начин да не ни изпее.
— Но не задълго. Никой не би издържал. Трябва да го измъкнем.
— Знаем ли къде може да са го отвели — попита Ранди.
Питър поклати със съжаление глава.
— Лошото е, че се движех пеш и нямаше как да проследя колата, в която го вмъкнаха.
— Как разбра къде да го откриеш? — полюбопитства Джон.
— Открих караваната по съобщението преди около час.
Питър им разказа как като тях попаднал на празната кола. Но в компютъра забелязал фалшиви лекарски рецепти за медикаментите на Марти. — Когато се разделихме, лекарствата му бяха почти на привършване.
Накрая им описа и престрелката в парка.
— Как мислиш, че са ви открили? — попита Джон.
— Сега съм убеден, че са ни проследили още от форт Детрик и просто са подбирали най-удобния момент за атака. Тогава бях сигурен, че съм се освободил от евентуална опашка, но явно са много добри. — Погледът му са спря върху дупките по картите на стената, после тръсна глава.
— Потърсих най-близките аптеки. Стигнах до третата, точно в момента, когато Марти излизаше, а типовете се нахвърлиха отгоре му.
— По колата личеше ли кои са?
— Страхувам се, че не.
— Значи единственият начин да го намерим е да намерим тях.
— Точно така. Сериозен проблем. Може би разполагам с решение, но първо ме осведоми за събитията в Ирак.
Смит накратко разказа най-важното от разследването си в Багдад, преди нападението на Републиканската гвардия в магазина за гуми. Англичанинът разтегли устни в широка усмивка, а бръчките му весело трепнаха. Огледа от горе до долу одобрително Ранди.
— ЦРУ повишава качеството на агентите си, мис. Вие сте добре дошла промяна сред намусените гибони, облечени в триредни сака. Е, не забравяйте, това е само мнение на един стар бърборко.
— Благодаря. И вие не сте за изхвърляне — отвърна на усмивката му Ранди. — Бъдете сигурен, че ще лобирам за вас пред директора.
— Направете го. — Питър се обърна към Джон. — и какво се случи после?
Лицето му веднага стана делово, докато слушаше обясненията на Джон какво бе научил от д-р Махук в педиатричната болница. Смит продължи със залавянето им от багдадските полицаи, наети от хората, до които искаха да се доберат.
— Значи трима са били излекувани и в Ирак? — Питър изруга. — Дяволски експеримент! Не искам да си
