Смит незабавно скочи и отключи. Закръгленото тяло на Марти извърши истински атлетичен подвиг, като прелетя през прага и се хвърли в ръцете на Смит.
— Джон, най-сетне! — Прегърна го и след това развълнувано отстъпи крачка назад. — Вече си мислих, че никога повече няма да те видя. Къде бяхте, за бога? Ранени ли сте? Бил ме спаси, затова реших да го доведа при вас. Нали така?
— Капан! — излая Питър и насочи автомата си към Грифин, който тихо се беше вмъкнал в колата.
Бившия агент на ФБР се беше облегнал на вратата, а празните му ръце висяха отпуснато от широките рамене. Мускулестото му тяло обаче стоеше изправено и нащрек. Дългата му кафява коса бе мазна, сякаш не беше мита от месеци, а погледът му излъчваше празнота, която вледени Джон.
Ранди незабавно застана зад Хауел с насочено напред своето „УЗИ“.
— Не! — извика Смит, като застана пред Грифин. — Това наистина е Бил. Свалете оръжията си. — Обърна се към стария си приятел: — Сам ли си?
— Сами сме! — увери го Марти. — Бил каза, че трябва те предупреди. Сега си в по-ужасна опасност отвсякога. Каква опасност?
Все още нащрек, Питър и Ранди леко сведоха оръжията си. В този момент Бил Грифин бръкна в джоба си и измъкна оттам деветмилиметров глок.
— Тя — Грифин насочи смъртоносното желязо към Ранди, а празните му очи се втренчиха в нея. — Тя е от ЦРУ. Изпратена е от генерал Нелсън Каспър да те убие, Джон.
— Какво? — Ранди пребледня от гняв. Яростният й поглед се местеше от Грифин към Джон и обратно. — Това е лъжа! — После фиксира с поглед Грифин. — Как смееш! Работиш за банда масови убийци и идваш да обвиняваш мен?!
Смит вдигна ръка.
— Защо секретарят на началника на Обединените щабове ще иска смъртта ми?
— Защото работи за същите хора, за които работя и аз.
— Тремон и Бланчард Фармацевтика?
Бил кимна.
— Затова те предупредих в парка Рок Крийк.
— Но не предупреди никой друг — изгледа го с презрение Джон. Лицето му гореше. — И те убиха София.
— Такъв е светът, в който живеем, Джон — промълви с горчивина Грифин. — Няма добри момчета. Вече никой не вярва в доброто и злото. Всеки взима, каквото може само за себе си. Сега се опитвам да получа своето. Дължа си го.
Джон погледна настрани, опитвайки се да остане спокоен. София беше мъртва. Не можеше да я върне обратно. Винаги щеше да носи болката, но може би щеше да се научи да я понася по-леко. Насили се да каже тихо:
— Никой нищо не ти дължи, Бил. И ти грешиш за Ранди. Не е възможно да са я изпратили да ме убие. Абсурдно е предвид обстоятелствата, при които се срещнахме. Всъщност тя спаси живота ми — усмихна й се и с огромна изненада видя как лицето на ледената кралица омеква. — Не по-малко от мен иска да спрем Тремон. Кой ти каза, че Каспър й е наредил да ме убие?
Слушайки Джон, Бил Грифин се почувства странно. Сякаш бе изпуснал някакво изключително важно парче в пъзела на живота. Не беше сигурен какво е то, но в момент на прояснение пред него се разкри истинската трагедия на тази загуба. Осъзна, че никога няма да може да се върне и да възстанови загубеното по пътя. Докато гледаше как Смит се бори да запази самообладание, споменавайки София, почувства самота и угризение. Може би беше избързал с решението да се бори само за себе си. Може би трябваше да предупреди и София. Би могъл да предупреди и други…
Тук се спря. Колко далеч би стигнал? Със сигурност не беше призван да спасява света. Но вероятно сега бе настъпил моментът да каже на Смит какво всъщност се крие зад смъртта на годеницата му.
— Зад всичко стои Виктор Тремон. Неговият наемник номер едно е Надал ал Хасан. Те…
Докато произнасяше имената в главата му светна предупредителна лампичка. Спомни си колко празна беше вилата на Тремон, колко лесно и безопасно откри Марти. Колко безпрепятствено избягаха. Пазачите сякаш бяха забравили задълженията си.
Обърна поглед към Марти.
— Тремон или някой от останалите да ти е давал да носиш нещо? Помисли! Копчета, монети, химикалки, например гребен?
— Мислиш, че… — започна Джон.
— Пребъркай си джобовете. Може би са ти подхвърлили нещо, без да забележиш. Който и да е от тях. Например Мадукс.
Първоначално Марти не разбра какво му говорят, но след това всичко стана ясно.
— Страхуваш се да не са ми подхвърлили бръмбар? — Моментално обърна джобовете си върху ниската масичка. — Не помня нищо, но и повечето време бях в безсъзнание, откакто ме удари белязаният тип.
Пухкавите му ръце, толкова сръчни при работа с клавиатурата и толкова безпомощни в ежедневния живот, сега се движеха със завидна бързина. Бившият агент на ФБР го наблюдаваше със засилваща се тревога и му се искаше да го сграбчи и да разкъса всичките му дрехи на парченца, за да се убеди, че е чист. Вместо това нареди:
— Свали си колана, Марти. Бързо!
— И обувките — допълни Джон.
Докато Марти сваляше колана, прилив на ярост обхвана Бил Грифин. Въпреки това неутралният му глас едва-едва потрепваше.
— Те са ме излъгали. Били са убедени, че ще се опитам да те предупредя. След това са ми позволили да освободя Марти, а той да ме доведе до вас. И бездруго нищо не са успели да научат от него. Два заека с един изстрел. Сигурно ме подозират още от Рок Крийк. Трябваше да…
Отвън прозвуча рязко единично излайване.
Бил замръзна. Лицето му помръкна.
— Те са тук. Ал Хасан и хората му.
— Откъде знаеш? — Ранди се плъзна до стената към здравия прозорец. Внимателно заоглежда околността.
— Кучето — сети се Джон. — Твоят доберман от парка.
— Самсон — кимна Бил. — Дресиран е за бой, разузнаване и за охрана.
— Виждам ги — прошепна Ранди. — Май че са четирима. Крият се зад колите отсреща. Единият е висок арабин.
— Ал Хасан — гласът на Бил Грифин беше гробовно тих.
Питър цъкна с език и промърмори:
— Ето как са ни открили. — В ръката си държеше малък трансмитер, изваден от кухия ток на обувката на Марти. — Красиво малко бръмбарче, нали? — С отвращение изхвърли машинката през прозореца и здраво стисна автомата.
Ранди все още гледаше през прозореца.
— Не виждам полиция или военни…
— Какво значение има! — ядно извика Бил Грифин. — Довел съм ги тук, при вас. Глупак! Какъв глупак съм!
— Едва ли — спокойно каза англичанинът. — Ще трябва доста да се потрудят и кръв да пролеят, за да ни заловят.
— Той се протегна към един електрически ключ и натисна бутон от едната му страна. Чу се скърцащ звук и два панела от пода се раздвижиха и се плъзнаха бавно встрани. — Никога не си оставям само един- единствен изход. Джон, ще ми направиш ли честта да бъдеш пръв?
Джон скочи в дупката.
— Ти си следващият, моето момче — Хауел се обърна към Марти.
Марти надзърна в отвора и скочи върху асфалта. Големият доберман беше залегнал под караваната, а огромните, тъмни очи сканираха откритото пространство, както и дърветата зад паркираната кола. В непрогледния мрак Марти пропълзя встрани, оставяйки място за Ранди, Бил и Питър. Доберманът вдигна нос
