Факторът на Хадес

15 януари 1989 г. Джон се надвеси над него.

— Доклад за първата ензимна класификация на маймунския вирус от Перу! Най-сетне стигнахме някъде. — Премести един стол под себе си. Погледна ДНК-картата и я сравни със спомените си за онази на вируса, убил София и върху който беше работил. Подсвирна и погледна нагоре. — Не е изненадващо, но поне е потвърждение. Те са почти еднакви — всъщност може и да са идентични. Маймунският вирус и онзи, убиващ хората, са един и същи.

— Виктр Тремон го е знаел през цялото време — ядоса се Ранди.

Всяка гоина показваше напредъка по разкриване тайните на вируса и приготвянето на серума. Показваха мутации на вируса, които намаляваха инкубационния период у жертвата и я приближаваха към фаталния край. В същото време нарастваше ефективността на серума във вирулентния стадий. Това бе ново потвърждение на предположенията им. Но Марти не откриваше информация за експеримента в Ирак и отговор на въпроса, как от далечно Перу или от лабораториите на Тремон вирусът се бе разпространил из „целия свят“ във вид на ужасна епидемия.

— Последната директория е блокирана с парола — обяви Марти, после се изсмя. — Глупаци, те си мислят, че могат да спрат Целербах Магьосника!

Вдигна ръце като диригент и нападна клавиатурата. Отново прибягна до собствения си софтуер и превърна екрана в калейдоскоп от думи, въпроси, команди и изображения. Всичко трая само няколко секунди.

— Ето — изхили се Марти. — Колко абсурдно обикновено.

На екрана се изписа простата фраза: „Домът на Луцифер“.

— Хората са предвидими и без въображение — продължи да нарежда Марти.

Вкара паролата. Първият появил се документ бяха финансови сметки и доклади от 1989 г. досега. Бяха изброени акционерите: Виктор Тремон с тридесет и пет процента, а Джордж Хайем, Ксавиер Бекер, Адам Кейт и Джон Макгроу с по десет процента.

Марти реднага откри връзката. Името на корпорацията представляваше акропис на имената им с едно допълнително, А за да прилича на дума ВАКХАМ.

— Това са някои от най-добрите служители в компанията! — възмути се Халдейн. — Всички са в ръководството, а Макгроу отговаря за сигурността. Не е чудно, че са се прикривали толкова дълго.

Бяха изброени и други акционери: генерал-майор Нелсън Каспър и генерал-лейтенант Айнър Салонен.

— Ето я и армейската връзка — с отвращение посочи Ранди.

— И правителството. Нанси Петрели е секретар на здравеопазването и социалните грижи. Вижте, конгресмен Бил Слоут.

— Това, изглежда, са годишните доклади за напредъка на проекта — продължаваше Марти. — Доклади от операции. Ето данни за пратките от антибиотици.

Халдейн беше изненадан.

— Това са антибиотици на Бланчард. Всичките. А цифрите отговарят на годишните доставки от компанията.

Учудени, четяха, докато изведнъж Смит издиша рязко. Изправи се, а лицето му излъчваше омраза.

— Разкрихме ги! — тъмносините очи се превърнаха в мрачни бездни. Виждаше се как се бори с неверието, тъгата и болката.

Мерсер Халдейн го погледна, а след това и Ранди.

— Какво ти има, момчето ми? — Питър бе седнал настрани, уморен от болката в ръката, но видът на Джон за секунда премахна изтощението му.

Гласът на Джон бе леден.

— Марти, разпечатай ги. Всичките. Започни с доклада за прогреса на операцията. Бързо!

— Джон? — Ранди гледаше празните очи и обезкръвеното лице. Разтревожи се. — Какво означава всичко това?

Вниманието на всички се прикова в него. Лабораторията бе тиха, докато той с поглед обхождаше епруветките, колбите, микроскопите и апаратурата, с която цели десетилетия тук бе извършвано такова невиждано злодейство. Чувстваше огън в гърдите, а стомахът му сякаш бе ударен от тежкотоварен камион.

Глава 46

Гласът на Джон беше прегракнал, а говорът му бе бавен, сякаш искаше да се увери, че всяка дума ще бъде точно изказана.

— Тези пратки с антибиотици на Бланчард обясняват всичко. Спомняте ли си, като ви казвах, че вирусът не се предава лесно? Това ме наведе на въпроса, как така няколко милиона човека са заболели едновременно. Както предполагахме, отговорът е Виктор Тремон! — поколеба се. Дланите му се свиха в юмруци. — Копелето е разпространило вируса чрез антибиотиците на Бланчард. Лекарствата, предназначени да лекуват хората, същевременно са ги заразявали с неизлечим вирус. Тремон и бандата му са започнали всичко преди десет години. Проектът Хадес. Цяло десетилетие той е инфектирал милиони, без дори да е сигурен, че някога ще добие необходимия серум, когато вирусът премине в смъртоносния си стадий.

— Мамка му! — невярващо възкликна Питър.

Джон продължи, сякаш не го бе чул.

— Те са разпространили вируса, така че да предизвикат епидемия след десет години. Всяка година са мутирали вируса, така че все по-рано да настъпва леталния му стадий. Тази година ще се разболеят милиони, а те ще направят милиарди долари. Всичко е стартирано, без да са сигурни дали въобще ще успеят да създадат серум, дали ще е достатъчно ефикасен или стабилен, за да може да се транспортира. Обрекли са милиони хора на смърт, принуждавайки ги да платят за спасението си.

Ранди изумено тръсна глава.

— И всичко това, за да може Тремон да спечели много пари. Да стане богат. Да живее в разкош. — Гласът й се пречупи — Затова ли умря София? Тя е била в Перу и сигурно там е срещнала Тремон. Това е липсващото телефонно обаждане. Когато е започнала работа над вируса, тя си е припомнила нещо и е позвънила в Бланчард. Не е чудно, че той е прекъснал изследванията й.

Джон погледна Ранди. По страните й се стичаха сълзи. Очите му се навлажниха. Прегърна я.

Халдейн стоеше и трепереше целият от ужас.

— Боже господи! Никога не съм си представял, че съществува такова зло. Всички тези бедни хорица, които са използвали нашите антибиотици! Доверили са се на науката и медицината да облекчат страданията им. Доверили са се на Бланчард.

Джон яростно се обърна към бившия президент на компанията.

— А колко щеше да спечелиш ти, ако не си беше променил настроението?

— Какво? — премигна насреща му Халдейн. Сбръчканото му лице стана ядно колкото това на Смит. — Виктор използва името ми. Той ме излъга! Той е направил всичко да изглежда така, сякаш е одобрено от мен. Какво трябваше да направя? Беше ме притиснал до ъгъла. Бях безсилен. Той щеше да заграби моята компания. Заслужавах нещо! Аз… — чувайки собствените си думи, Халдейн млъкна и се свлече на стола. Гласът му се изпълни със срам. — Тогава не знаех какво е направил и колко ужасни ще са последствията. Когато видях какво означава всичко, не можех да мълча — присмя се презрително на себе си. — Твърде малко, твърде късно. Това ще кажете. Алчен като останалите, твърде късно се е сетил за твърде тихата си съвест.

— Така и трябва — каза Джон отблъскващо. Загърби го и се обърна към Питър и Ранди. — Трябва да…

— Джон!

Викът беше изпълнен с ужас. Всички се обърнаха към източника. Забравен поради кошмарните разкрития, Марти бе продължил да работи с файловете и да гледа в екрана.

— Те не са спирали. О, не, не, не. Те не само са заразявали антибиотиците с вируса, но все още го правят. Тук пише, че поредният товар със заразени лекарства тръгва днес едновременно с първата пратка