Събрали се на съвет. По-младите, нетърпеливи, искали веднага да тръгнат, но по-старите и по-умните решили първо да изпратят съгледвачи, които да разучат чуждата земя.
— Нека всяко от големите птичи племена изпрати по един съгледвач — рекли те, — за да разберем всички има ли храна, хубави места за живеене и добри скривалища!
Петте птичи племена веднага изпратили пет умни птици. Горските птици си избрали глухар, птиците от равнината — чучулига, морските птици — чайка, езерните птици — гмурец, а планинските — снежно врабче.
Преди да тръгнат, глухарът, който бил най-голям и най-внушителен, рекъл:
— Пред нас лежат големи пространства. Ако пътуваме заедно, ще мине много време, докато опознаем цялата страна. Но ако всеки се заеме само с една част, работата ще се свърши за няколко дни.
Другите четирма съгледвачи намерили предложението разумно и се съгласили с него. Споразумели се така: глухарът да обиколи средната част на страната, чучулигата — източната, а чайката — крайбрежието. Гмурецът трябвало да прелети страната на запад от средната част, а снежното врабче да разгледа най- западната част, покрай границата.
И те отлетели на север. А когато се върнали, всеки разказал пред събраните птици какво е видял.
Чайката, която летяла край морето, заговорила първа.
— Страната на север е добра — казала тя. — Цялата се състои от дълга ивица крайбрежни островчета. Прорязана е от заливи, пълни с риба, и има гористи носове. Повечето от тях не са населени и морските птици ще намерят чудесни места за гнезда. Хората се занимават с малко риболов и корабоплаване в заливите, но не дотолкова, че да ни пречат. Ако морските птици искат да последват съвета ми, нека веднага тръгнат на север.
След чайката заговорила чучулигата, която изследвала съседната ивица земя.
— Не мога да разбера откъде чайката измисли тези острови и носове — казала тя. — Аз летях само над огромни поля и прекрасни цъфнали ливади. Никога не съм виждала страна, прорязана от толкова много големи реки. Цяло удоволствие е да им се любуваш как спокойно текат през равнината широки и величествени. По бреговете се редят чифлици, толкова нагъсто, като къщи в улица, и при устията им има градове, но иначе страната е пуста. Ако птиците от равнината послушат съвета ми, веднага трябва да се преселят на север.
След чучулигата дошъл глухарът, който прелетял средната част на страната.
— Не мога да разбера нито чучулигата с нейните ливади, нито чайката с нейните острови — казал той. — През цялото пътуване не видях нищо друго освен борови и елови гори. Има и доста тресавища, и буйни реки, но това, което не е тресавище или река, е тъмна иглолистна гора. Не видях нито ниви, нито човешки жилища. Ако горските птици искат да последват съвета ми, веднага трябва да се преселят на север. След глухара дошъл гмурецът, който изследвал съседната ивица. — Не разбирам какви са тия гори, за които разправя глухарът, и се чудя къде са били очите на чучулигата и на чайката — казал той. — Та там почти няма земя! Всичко е само големи езера. Между красивите брегове блестят тъмносини планински езера, които се изливат в гръмливи водопади. Край някои езера видях големи села и черкви, но повечето са пусти и спокойни. Ако езерните птици искат да последват съвета ми, веднага трябва да се заселят на север.
Последно заговорило снежното врабче, което летяло край границата.
— Не разбирам за какви езера говори гмурецът, нито пък каква страна са видели глухарът, чучулигата и чайката — казало то. — На север има само огромни планини. Не видях никакви равнини, никакви гори, а само планина след планина, връх след връх. Видях ледници, снегове и планински потоци с бяла като мляко вода. Пред погледа ми не се мярнаха никакви ниви и ливади, а само места, обрасли с върбалак, ниски брези и еленов мъх. Там няма селяни, няма домашни животни, няма чифлици, а само лапландци, елени и лапландски колиби. Ако планинските птици искат да чуят съвета ми, трябва веднага да се преселят на север.
След като направили съобщенията си, съгледвачите почнали да се карат, да се обвиняват в лъжа и били готови да се сбият, за да докажат, че са говорили истината. Но старите умни птици, които ги били изпратили, изслушали радостно разказите им и успокоили войнствено настроените пратеници.
— Няма защо да се карате — казали те. — От думите ви ние разбираме, че на север има и планински местности, и езера, и големи гори, и широка равнина, и много островчета. Това е повече, отколкото сме очаквали. Много от големите кралства не могат да се похвалят с толкова неща.
Пътуващата страна
Събота, 18 юни
Сега момчето си спомни разказа на лапландеца, защото пътуваше над страната, за която той беше разказвал. Орелът му бе казал, че равното крайбрежие под тях е Вестерботен, а синкавите планини далеч на запад са вече в Лапландия.
След преживения ужас през време на горския пожар сега то се чувствуваше щастливо, че седи спокойно на гърба на Горго. Но и пътуването беше прекрасно. Рано сутринта духаше силен северен вятър, но сега той се бе обърнал в попътен и не се чувствуваше никакво въздушно течение. При това спокойно пътуване на момчето понякога му се струваше, че стоят на едно място във въздуха. Орелът размахваше криле, но като че ли не напредваха. Затова пък всичко под тях се движеше. Земята и всичко върху нея бавно се местеше на юг. Горите, къщите, нивите, чифлиците, реките, градовете, островчетата, дъскорезниците — всичко пътуваше. Момчето се питаше къде ли отиват. Дали се бяха изморили от далечния север и сега се местеха на юг?
Между всичко онова, което се движеше и пътуваше на юг, само едно нещо стоеше неподвижно. Това беше един влак. Той бе спрял точно под тях и също като Горго не можеше да мръдне от мястото си. Локомотивът бълваше дим и искри, тракането на колелата се чуваше чак до момчето, но влакът не се помръдваше! Край него се хлъзгаха кантони, бариери, телеграфни стълбове, а той все стоеше на едно място. Насреща му се зададоха широка река и дълъг мост; те се плъзнаха под влака без никаква мъчнотия. Най- после се зададе железопътна гара. Началникът на гарата стоеше на перона с червено флагче в ръка. Като размаха флагчето, локомотивът изпусна черен облак дим и изсвири страхливо, сякаш се оплакваше, че стои на едно място. Но в същия миг и той се раздвижи. Както железопътната гара и всичко друго, той също се плъзна на юг. Момчето виждаше как се отвориха вратите на вагоните и пътниците почнаха да слизат, като същевременно продължаваха да вървят на юг. Тогава то откъсна поглед от земята и се загледа напред. Беше му се завил свят да гледа този чудноват влак.
Момчето погледа известно време едно малко бяло облаче, но скоро му стана скучно и пак загледа надолу. Пак му се стори, че то и орелът стоят на едно място, а всичко друго върви на юг. Тъй: като нямаше с какво друго да се развлича, то се отдаде на своите мисли и почна да си представя, че далата Вестерботен се движи на юг. Какво ли би било, ако тази нива, която сега се плъзгаше под тях и по която не се виждаше още нито едно зелено стръкче, стигне чак в Сконе, където ръжта по това време е вече изкласила!
Тук боровите гори се бяха променили. Те бяха редки, клоните — къси, иглиците — почти черни, върховете на много дървета бяха голи и те имаха болезнен вид. Земята беше, покрита е изпопадали борове, за които никой не се интересуваше. Какво ли би било, ако една такава гора стигне до Колморден! Колко сиромашка би се почувствувала тя! Или тази градина, която сега минаваше под тях. В нея имаше хубави дървета, но нито едно овошно дърво, липа или кестен, а само калини и брези. Тук имаше и хубави храсти, но аз шипки и люляци, а само диви череши и бъз. Зеленчукови, лехи в нея не бяха още засадени. Какво ли би било, ако една такава градинка стигне до някой господарски парк в Сьормланд! Сигурно ще й се стори, че е същинска пустиня.
Или онази ливада с толкова малки плевни из нея, като че ли половината място е отишло за строеж! Ако отидеше в Остйотската равнина, какви очи щяха да ококорят селяните!
Но ако просторната борова гора, над която сега минаваха, с широки корони на дърветата, пръснати в красиви групи върху прекрасния килим от бял еленов мъх, можеше да отиде при парка на Йоведския манастир, чудния парк щеше да признае, че намерил равен на себе си!
Или ако дървената черква под него с украсените с червени летви стени и изрисуваната камбанария се намереше до някоя от здравите като укрепления готландски черкви! Колко неща можеха да си кажат те!
