На няколко пъти вече подчертахме нейната роля, показвайки, че тя е най-мощният фактор, в състояние да определя човешките действия. Влиянието й се проявява и върху характерните черти на тълпите. Множество, съставено от някакви отделни хора, но всички англичани или китайци, подчертано ще се различава от друго, също включващо неизвестни индивиди, но от различни народности: руснаци, французи, испанци и т.н.
Дълбоките отлики, породени от наследствения душевен строй в начина хората да чувстват и мислят, се изявяват с пълна сила, щом редица обстоятелства, впрочем твърде рядко срещащи се, съберат в една и съща тълпа и в почти еднакво съотношение представители на различни нации, колкото и да са привидно сходни събиращите ги интереси. Стремежите на социалистите да сплотяват в големи конгреси трудови хора от всяка страна неизменно са водели до най-остри раздори. Една латинска тълпа, колкото и революционна или консервативна да се предполага, че е, задължително ще отправи призив, за да осъществи исканията си за намеса на държавата. Тя винаги е централистка и повече или по-малко диктаторска. И обратно, една английска или американска тълпа не знае що е държава и прибягва единствено до частната инициатива. Ако е френска, тълпата държи преди всичко на равенството, ако е английска — на свободата. От тези народностни разлики възникват почти толкова вида тълпи, колкото са нациите.
Така че душата на племето владее изцяло душата на тълпата. Тя с могъщият субстрат, ограничаващ колебанията. Характерните признаци на тълпите са толкова по-притъпени, колкото по-силна е душата на племето. Това с основен закон в случая. Наличието на тълпа и господството на тълпите са съставни части на варварството или връщане към него. Придобие ли устойчива душевност, народността убягва все повече и повече на несъзнаваната мощ на тълпите и излиза от варварството.
Извън народността единствената важна класификация, която трябва да се направи на хетерогенните тълпи, е те да бъдат разделени на анонимни тълпи, каквито са уличните, и неанонимни, каквито са например обсъждащите събрания и съдебните заседатели. Чувството за отговорност, никакво при първите и развито при вторите, придава на действията им често различни насоки.
Хомогенните тълпи включват: 1. секти; 2. касти; 3. класи.
Сектата бележи първата степен в организацията на хомогенните тълпи. Тук влизат личности, чието образование, професия, среда понякога сериозно се различават, а единствената им обща връзка са вярванията. Такива са например религиозните и политическите секти.
Кастата представлява най-високата степен на организация, на която е способна тълпата. Докато сектата се състои от хора често с разнородни професии, образование, среда и свързани само от общи вярвания, то кастата обхваща лица само от една професия и съответно с почти еднакво образование и обкръжение. Такива са военната и свещеническата каста.
Класата се състои от личности с различен произход, обединени не от общността на вярванията, както е при членовете на сектата, нито от общи професионални занимания, както е при членовете на кастата, а благодарение на някои сходни интереси, житейски навици и образование. Такива са буржоазната класа, земеделската класа и други.
Тъй като цел на този труд са единствено хетерогенните тълпи, ще се спра само на няколко категории от тази разновидност на тълпите, избрани като типични.
Втора глава
Така наречените криминални тълпи
Поради това, че след известен период на възбуда тълпите изпадат в положение на обикновени несъзнаващи автомати, водени от внушения, изглежда трудно да ги определим в какъвто и да било случай като криминални. Аз обаче запазвам това погрешно определение, защото е утвърдено от психологически изследвания. Взети сами за себе си, някои действия на тълпите със сигурност са криминални, но точно толкова, колкото и действието на някой тигър, разкъсващ индус, след като отначало е дал на малките си да го разкъсат за разнообразие.
Престъпленията на тълпите са като цяло резултат от мощно внушение и участниците в тях впоследствие са убедени, че са изпълнили някакъв дълг. Нещата са съвсем различни в случая с обикновения престъпник.
Това твърдение се подкрепя от историята на извършените от тълпите престъпления.
Като типичен пример може да се посочи убийството на г-н Дьолоне, управител на Бастилията. След превземането на крепостта той бил обграден от крайно възбудена тълпа, а ударите върху него се сипели от всички страни. Предлагали да го обесят, да го обезглавят или да го завържат за опашката на някой кон. Докато се дърпал, той ритнал по невнимание един от зяпачите. Тогава някой предложил, и предложението веднага било приветствано, ритнатият да отреже главата на управителя.
„Този човек, безработен готвач, полускитник, озовал се край Бастилията от любопитство, решава, че щом такова е общото мнение, то действието е патриотично и даже смята, че заслужава медал за унищожаването на едно чудовище. Той удря по голия врат с подадената му сабя; зле наточеното оръжие не реже и той изважда от джоба си малък нож с черна дръжка и (нали е готвач, знае да обработва месо) довежда операцията до успешен край.“
Тук ясно се вижда посоченият по-горе механизъм. Покорство пред внушение, което се подсилва, защото е колективно, убеденост у убиеца, че е извършил дело с висока стойност, а тази убеденост е и естествена, след като е получил единодушното одобрение на съгражданите си. Такова действие може от законова, но не и от психологическа гледна точка да бъде определено като престъпно.
Общите черти на т.нар. криминални тълпи повтарят изцяло чертите, които установихме при всички тълпи: податливост на внушения, доверчивост, подвижност, преувеличаване на добрите или лошите чувства, проява на някои форми на морал и т.н.
Ще открием тези характерни черти събрани заедно в примера на една от тълпите, оставили един от най-злокобните спомени в историята ни: убийците на политически затворници между 2 и 6 септември 1792 г., или септемврийските убийци. Всъщност тази тълпа е твърде сходна с много от тълпите, „сътворили“ Вартоломеевата нощ. Привеждам подробностите от разказ на Тен, който пък ги е извадил от мемоарите от онова време.
Не знаем с точност кой е дал заповед или предложение за опразване на затворите чрез избиване на затворниците. Дали е бил Дантон, което изглежда вероятно, или който и да е друг. Все едно: единственият интересуващ ни факт е фактът на могъщото внушение, предало се на тълпата, натоварена с клането.
Армията на убийците наброявала около триста души и представлявала съвършен пример за хетерогенна тълпа. С изключение на съвсем ограничен брой професионални негодяи, тя се състояла най-вече от дюкянджии и занаятчии от различни съсловия: обущари, ключари, перукери, зидари, чиновници, комисионери и т.н. Под влияние на полученото внушение, те, подобно на горепосочения готвач, са напълно убедени, че изпълняват патриотичен дълг. Функцията им е двойна — съдии и палачи, и по никакъв начин не смятат себе си за престъпници.
Проникнали се от важността на ролята си, те първо образуват нещо като трибунал и веднага се проявяват ограниченият дух и не по-малко ограниченото чувство за справедливост на тълпите. С оглед на доста големия брой обвинени първото им решение е благородниците, свещениците, офицерите, кралските служители, с една дума — всички, чието занимание вече е доказателство за обвинение в очите на добрия патриот, да бъдат избити накуп, без да е необходимо специално решение. Останалите ще бъдат съдени по външния вид и известността. След като по този начин първичното съзнание на тълпата е задоволено, тя ще може да премине легално към избиването и да освободи нагоните на жестокост, чието зараждане съм посочил на друго място и което общностите имат свойството да развиват до висока степен. Впрочем тези нагони няма да попречат, както е правилото при тълпите, на едновременната изява на други противоположни чувства, като например една толкова крайна, колкото и жестокостта, разнеженост.
„Те притежават буйната симпатия и непосредствената чувствителност на парижкия работник. В Абатството един от федералистите, като научил, че задържаните са оставени без вода в течение на двайсет и шест часа, искал на всяка цена да очисти немарливия пазач и щял да го направи, ако не били молбите на самите арестувани. При оправдаване на някой затворник (от импровизирания трибунал) пазачи и убийци,
