5
Спенсър, Хърбърт (1820–1903) — английски философ и социолог, един от родоначалниците на позитивизма.
6
Тарпейската скала се e намирала в северната част на Капитолийския хълм. Носи името на весталката Тарпея, която предава Рим на сабините и е хвърлена от тази скала. По време на Римската република на това място се извършват екзекуции. — Б.р.
7
Хората, присъствали на обсадата на Париж, са станали свидетели на многобройни прояви на тази доверчивост на тълпите към най-невероятни неща. Запалена свещ на последния етаж на някаква къща тутакси била приета като сигнал, отправен към обсаждащите. А две секунди размисъл щяха да докажат, че им е било абсолютно невъзможно, отдалечени от много левги разстояние, да забележат светлината на тази свещ. — Б.а.
8
Вестник „Лъч“, 21 април 1895 г. — Б.а.
9
Знаем ли как точно е протекла една само битка? Силно се съмнявам. Ние знаем кои са били победителите и победените, но може би нищо повече. Разказът на г-н Д’Аркур, участник и свидетел, за битката при Солферино е приложим за всички битки: „Генералите (осведомени, разбира се, от стотици свидетелства) предават официалните си доклади; офицерите, натоварени да предадат заповедите, изменят тези документи и съставят окончателния проект; началникът на генералния щаб го оспорва и го преправя още веднъж. Занасят го на маршала, а той се провиква: «Вие сте в пълна заблуда!», и го замества с нова редакция. От първоначалния доклад не остава почти нищо.“ Г-н Д’Аркур излага този факт като доказателство за невъзможността да се установи истината за най-вълнуващото, най-добре наблюдаваното събитие. — Б.а.
10
Това е, което позволява да се разбере невероятният успех на някои отхвърлени от всички театрални директори пиеси, ако случайно бъдат поставени. Знае се какъв успех постигна пиесата на г-н Копе „За короната“ (или „За венеца“ — Б.пр.), отхвърляна в продължение на десет години от директорите на първите театри въпреки името на автора, а „Лелята на Чарли“ (или „Кръстницата…“ — Б.пр.), поставена със средства на един сараф, след многократни откази претърпя двеста представления във Франция и над хиляда в Англия. Без помощта на изложеното по-горе разсъждение за невъзможността театралните директори вътрешно да се отъждествят с тълпата подобни неправилни преценки от страна на компетентни и силно заинтересовани от недопускането на толкова груби грешки хора биха останали неразбираеми. Ако можехме да погледнем на нещата в развитие, не би било трудно да изтъкнем и определящото влияние на рода, на племето. Театралната пиеса, въодушевяваща тълпата в дадена страна, понякога претърпява пълен неуспех в друга или я зачитат заради приличието и условностите, защото не задвижва пружини, способни да развълнуват новата й публика.
11
Тен, Иполит (1828–1893) — френски философ, историк и критик.
12
Чингис хан (1155–1227) — знаменит татарски завоевател и основател на Първата монголска империя.
13
Тамерлан (1336–1405) — татарски завоевател, основател на Втората монголска империя.
14
Поради необичайността на такава теза и след като историята остава напълно неразбираема без нея аз посветих няколко глави от моята книга („Психологически закони на развитието на народите“) на доказването й. Читателят ще разбере от нея, въпреки подвеждащата привидност, че нито езикът, нито религията, нито изкуствата, с една дума — нито един компонент на цивилизацията не може да премине непокътнат от един народ в друг.
15
Авторът има предвид деветнайсетото столетие. — Б.р.
16
Това признават даже най-напредничавите републиканци в САЩ. Американският вестник „Форум“ даде гласност на това категорично мнение с думи, които предавам тук според „Списание на списанията“ от декември 1894 г.: „Никога не бива да се забравя, дори от най-яростните врагове на аристокрацията, че днес Англия е най-демократичната страна във вселената, страната, в която най-много се зачитат правата на личността и в която отделните хора притежават най-голяма свобода.“ Съдбините на народите се определят от характера им, а не от правителствата. Постарах се да установя тази истина в един по-раншен труд, като се основавах на необорими примери.
17
Макоули, Томас Бабингтън (1800–1859) — виден английски историк и политик.
18
Ако се сравнят дълбоките религиозни и политически несъгласия, разделящи различните части на Франция и които се дължат предимно на народността, на сепаратистките тенденции, проявили се в революционната епоха и очертали се наново към края на Френско-пруската война, ще се види, че различните народности, населяващи страната ни, все още далеч не са се слели. Енергичната централизация от времето на Революцията и създаването на изкуствени департаменти с цел събирането на бившите провинции безспорно са били най-полезното й дело. Ако децентрализацията, толкова на мода сред днешните непредвидливи умове, можеше да се наложи, тя бързо би довела до най-кървави вражди. Да се подцени това обстоятелство, означава да се забрави изцяло историята ни.
