Натали промърмори с едва доловим глас:
— Ами Армел д’Анилис?…
Той отвърна:
— Надеждата й ще угасне от само себе си. Забелязах я преди малко и долових думите й. Това вече не е болезнено преживяваща годеница. Тя ще забрави.
Той откъсна от една туфа треви най-дебелия стрък, положи го по дължината на единия от показалците и го задържа с другия си обтегнат показалец. По такъв начин също като децата, долепяйки уста, силно изсвири. Отекна дрезгав и пронизителен вик, който той повтори три пъти.
— Послушайте — каза той. — Не чухте ли шум от стъпки? Да, шум от стъпки на някой, вървящ сред руините!…
Той изсвири отново. Стъпките забързаха. И изведнъж на върха на един склон на петдесет метра се появи старият Жофроа. Той беше задъхан. С объркан вид търсеше откъде идваше повикът.
За трети път Елен Рок изсвири с обтегнатия стрък трева, вибриращ между пръстите му.
— Това беше детският ми сигнал, когато се връщах от скиторенето си и исках помощ от Жофроа да премина стената.
Докато старият управител се приближаваше, походката му ставаше по-бавна. Ако разпознаваше някогашния сигнал, то той не различаваше отдалеч с умореното си зрение друго, освен силуета на господаря си. Само на десет крачки, той изпита съмнение, после веднага беше обзет от внезапна увереност и залитна. Елен Рок го прихвана в обятията си и старецът изломоти:
— Жан! Ах! Възможно ли е… малкият ми Жан!… Значи госпожица д’Анилис имаше право?… Малки ми Жан!
Елен Рок го доведе пред Натали и му рече:
— Ето твоята господарка, Жофроа… Ето господарката на Плуванек…
Старецът поздрави, веднага приемайки в себе си новата владетелка на замъка. Елен Рок, бързащ да приключи, се надвеси над него:
— Без излишни думи, Жофроа. Да, зная, ти много ме обичаш… и ти би желал да ми го кажеш, да ме оставиш при себе си. Това е невъзможно… Тръгвам. Слушай ме. Ще ти изпращам от време на време малко пари… Ще приведеш имението в ред доколкото е възможно, според стария план, който трябва да притежаваш. Един ден след четири или пет години то трябва да е обитаемо… Най-вече не казвай на госпожица д’Анилис, че си ме виждал.
Той го прегърна и се върна към Натали.
— Може би ще пожелаете да поправите част от злото, което съм сторил. Ето защо сигурен съм, че там долу, в Кастелсерано, посещението ви би било полезно у семейство Долчи… и после ще има други задачи за изпълнение, други задължения… ще ви пиша.
Тя обеща с кимване на глава. Той я загледа продължително. Очите й бяха влажни, а лицето разкриваше силно вълнение и любов.
— Сбогом, Натали.
— Довиждане — промълви тя.
— Обичате ме, нали?
— Обичам ви.
Не си казаха нищо повече. И той си отиде.
Тя го видя на няколко пъти по пътеката, водеща към решетката. Много и се искаше да го последва. Защо да се разделят? Необходими ли са още изпитания и толкова предпазни мерки срещу съдбата? Нима тя не го обичаше, бил той Жан дьо Плуванек, Елен Рок и даже Жерико?
До нея старецът трепереше като лист. С бастуна си започна да имитира фехтуване със защити и нападения. Тя пошушна:
— Няма да чакаме толкова дълго, добри ми Жофроа. Да приведем имението в ред. Да издигнем това, което може да се издигне. След няколко месеца ще отида да взема Жан дьо Плуванек.
Там долу, на пътя, водещ от решетката към гората, тя все още забелязваше високия му силует. Той вървеше с широки крачки, строен, полюляващ гръдния си кош и тежките рамене. Каква мощи каква странност се излъчваха от него!
Тя си припомни бурното родословие на господарите Плуванек. Мислеше си също, потръпвайки, без страх от това, което може да му се случи, че този човек беше Жерико. И си припомняше стиховете на поета: „Как можеше така да печели доверие? Това се дължеше на властта на мисълта, на магията на душата. Той моделираше по свое желание духа на другите…“
Информация за текста
© 1992 Милен Шипчанов, превод от френски
Maurice Leblanc
Сканиране, разпознаване и редакция: Boman, 2007
Публикация:
Морис Льоблан
ПРИНЦЪТ ЖЕРИКО
Първо издание
Редактор: Вяра Канджева
Превод от френски: Милен Шипчанов
Художник: Димо Кенов
Коректор: Тамара Стаева
Формат: 84/108/32. Обем: 12 печ. коли
Цена: 12,72 лв.
Отпечатано в ДФ „Балканпрес“
Издателска къща „Борина“
с/о Jusautor, Sofia
ISBN 954-500-023-6
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4412]
Последна редакция: 2007-12-03 08:00:00
1
Бог на машина (лат.)
