— Този брак ще бъде от полза за всички ни, г-це Лий. Огромно впечатление ми направи начинът, по който помогнахте на Алвиън. Детето се нуждае от майка. Вие прекрасно ще изпълните тази роля.
— Смятате ли, че доброто на едно дете е достатъчна причина за брака на двама души?
— Аз съм голям егоист и не бих направил подобно нещо. — Той се наведе към мен, а в очите му просветна нещо непознато за мен. — Ще се оженя единствено, за да угодя на себе си.
— В такъв случай… — плахо промълвих аз.
— Нямам предвид само Алвиън. И тримата ще спечелим от този брак. Детето се нуждае от вас. Аз… също. Питам се дали вие имате нужда от нас. Може би вие сте твърде независима личност, но това не ви пречи да се омъжите. Иначе ще си останете гувернантка, а такъв живот не е особено приятен. Докато сте млада, красива и жизнена — иди-дойди, но за съжаление и най-енергичните млади гувернантки остаряват.
— Смятате, че трябва да се омъжа за вас, за да подсигуря старостта си ли? — студено го попитах аз.
— Не. Трябва да постъпите в съответствие с желанията си, скъпа госпожице Лий!
Настъпи неловко мълчание. Искаше ми се да разплача. Толкова копнеех Конън да ми предложи женитба, но не по такъв начин, очаквах страстно обяснение в любов, а какво получих наместо това? Гризеше ме подозрението, че не чувства към мен, а нещо друго го е подбудило да поиска ръката ми. Струваше ми се, че ми представя списък от измислени причини за женитба, за да прикрие истинските си мотиви.
— Вие ми изтъкнахте толкова благоразумни причини — рекох аз. — Честно казано, не съм си мислила за брак от такава гледна точка.
Той повдигна вежди и избухна в смях.
— Последната ви забележка ме направи много щастлив. Винаги съм смятал, че сте твърде практична и благоразумна личност, така че се опитах да ви представя нещата по най-привлекателния за вас начин.
— Наистина ли искате да се омъжа за вас?
— Мисля, че никога през живота си не съм бил толкова сериозен. И така какъв е вашият отговор? Моля ви, не ме карайте да чакам дълго.
Заявих, че се нуждая от време, за да обмисля предложението му.
— Имате право, г-це Лий. Смятате ли, че утре ще бъдете в състояние да ми отговорите?
— Да. Утре ще ви дам отговор.
Станах и тръгнах към вратата, но той ми препречи пътя. Хвана дръжката на вратата, очаквах да я отвори пред мен, но Конън него направи. Наместо това ме сграбчи и ме притисна към себе си.
Целуваше ме така, както никой не ме е целувал, както не съм и мечтала да бъда целувана. У мен се пробудиха усещания, на каквито не съм и подозирала, че съм способна. Конън целува клепачите ми, носа, бузите, устните, шията, докато остана без дъх.
Сетне се засмя.
— Да чакам до сутринта! Приличам ли на мъж, който е способен да чака до сутринта? Смятате ли, че ще се оженя за доброто на дъщеря си? Не, моя скъпа, най-скъпа госпожице Лий… искам да се оженя за вас, защото искам да ви затворя завинаги в дома си, искам да бъдете моя пленница цял живот. Няма да позволя да ми се измъкнете, защото, откакто ви видях за първи път, безспирно мисля за вас и съм сигурен, че ще мисля само за вас до края на дните си.
— Истина ли е това? — прошепнах аз. — Възможно ли е?
— Марта! Какво строго име за такова очарователно създание!
— Сестра ми ме нарича Марти.
— Марти… Колко безпомощно… и женствено… Понякога наистина си Марти, скъпа, но за мен ти си въплъщение на три жени. Марти, Марта и скъпата ми госпожица Лий. Ти си и трите, а милата ми Марти винаги изменя на госпожица Лий. От нея знам, че ме харесваш. И то доста повече, отколкото би позволила въпросната госпожица! Колко вълнуващо! Да се ожениш за три жени наведнъж!
— Толкова ли наивно съм се държала?
— Невероятно… прекрасно.
Разбирах, че е глупаво да отричам. Отново се отдадох на ласките му и се почувствах на седмото небе.
— Имам кошмарното предчувствие, че ще се събудя в леглото си в Маунт Мелин и ще открия, че съм сънувала.
— Аз чувствам абсолютно същото — напълно сериозно заяви той.
— Все пак за вас всичко е толкова различно. Можете да правите, каквото си поискате… да ходите, където си поискате… не зависите от никого.
— Вече не съм независим. Изцяло съм в ръцете на Марти, Марта и г-ца Лий.
Той говореше толкова сериозно, че ми идеше да се разплача от вълнение.
Боже мой, това е истинска любов, помислих си аз. Чувството, което ни води към висините на човешкото щастие; все пак не биваше да забравям, че от високо се пада най-болезнено.
В този блажен миг не исках да предизвиквам съдбата. Влюбена бях и о, чудо! любовта ми бе споделена. През онази нощ в библиотеката на Пенлъндстоу нито за момент не се усъмних, че Конън ме обича. За такава любов човек е готов на всичко.
Той обгърна раменете ми с ръце и дълго се взира в лицето ми.
— Ще бъдем много щастливи, скъпа моя. Ще бъдем най-щастливите хора на света.
Знаех, че ще бъде така. Горчивият жизнен опит щеше да ни помогне да оценим по-добре радостта, която бихме да си доставим един на друг.
— Скъпа, сега трябва да решим кога ще се оженим. Не искам повече да чакам. Ставам страшно нетърпелив, щом става дума за собствените ми желания. Утре ще се приберем в Маунт Мелин, за да обявим годежа си. Не, не утре… вдругиден. Имам още малко работа тук. Щом се приберем вкъщи, ще дадем голям бал в чест на годежа, а след месец тръгваме на сватбено пътешествие в Италия, ако не възразяваш.
Плеснах с ръце като наивна ученичка.
— Какво ли ще си помислят в Маунт Мелин?
— Кой, слугите ли? Бъди сигурна, че нищо не е останало скрито от тях. Те са истински домашни детективи. Не им убягва и най-дребната подробност. Защо трепериш, скъпа? Студено ли ти е?
— Не, но съм страшно развълнувана. Все още си мисля, че всеки момент ще се събудя и всичко ще свърши.
— Искаш ли да прекараме медения си месец в Италия?
— С теб бих отишла и на Северния полюс.
— Скъпа г-це Лий, вие сте незаменим събеседник. Представям си колко интересни и оживени разговори ни очакват. — Имах чувството, че прави сравнение между мен и Алис, и отново потръпнах.
— Виждам, че си доста разтревожена как ще бъде приета вестта за женитбата ни — продължи Конън. — Слугите… съседите… не се безпокой, скъпа. Г-ца Лий е трезвомислеща девойка. Копнея да съобщя на Питър Нанзълок, че ще ми станеш жена. Честно казано, много те ревнувах от този младеж.
— Мисля, че не е било необходимо.
— Въпреки това много се безпокоях. Непрекъснато си мислех, че той ще успее да те убеди да заминеш с него за Австралия. Бях готов на всичко, за да го предотвратя.
— Дори и да се ожениш за мен ли?
— Това е най-малкото. Щях да те отвлека и да те затворя в кулата, докато той замине.
— Не е имало нужда да се безпокоиш.
— Сигурна ли си? Той е много красив мъж.
— Може би, не съм забелязала.
— Бях готов да го убия, когато има нахалството да ти подари Джасинт.
— Мисля, че той е искал просто да се пошегува, защото е предполагал, че няма да приема подаръка му.
— Значи няма защо да се опасявам от него.
— Нито от него, нито от когото и да било.
Конън започна да ме целува страстно, цялото ми тяло тръпнеше. Мислех си като всички наивни влюбени, че никога не е имало любов, по-голяма от нашата.
