— Както сигурно вече сте се досетили — поде мъжът, — аз съм, ние сме клонове от един индивид. Преди 250 години моето име беше Кан. Сега е Човек.
— Имам пряк предшественик във вашия екипаж, Ефрейтор Лари Кан. Натъжава ме, че не се е върнал.
— Аз съм повече от десет милиарда индивида, но само едно съзнание — каза тя. — След като прочетете, ще се опитам да изясня. Знам, че ще е трудно да разберете.
— Никой от другите хора не е съживен, тъй като аз съм перфектното устройство. Индивидите, които умират, се заместват. Имам, разбира се планети, на които хората са родени нормално, като бозайници. Ако моето общество е много чуждо за вас, можете да отидете на една от тях. Ако искате да вземете участие в зачеване, ние няма да ви обезкуражаваме. Много от ветераните ни молят да променим полярността им към хетеросексуална, за да могат по-лесно да се приспособят към тези общества. Това аз мога да направя много лесно.
Не се притеснявай за това, човече, само ми подпечатай билета.
— Вие ще бъдете мои гости тук, на Старгейт, за десет дни, след което ще бъдете закарани там, където желаете — каза той. — Моля да прочетете книгата през това време. Чувствайте се свободни да задавате всякакви въпроси или да молите за всякакви услуги.
Двамата станаха и напуснаха сцената. Чарли беше до мен.
— Невероятно — каза той. — Те са оставили… те насърчават… мъжете и жените да правят това пак? Заедно?
Женският Човек на пътеката беше зад нас и отговори, преди аз да мога да оформя някакъв смислен отговор.
— Това не е решение на нашето общество—каза тя, без да забележи, че той го прие лично. — Аз само чувствам, че това е процес, който е полезен за евгениката. Нямам доказателства, че има нещо нередно около клонирането на една-единствена личност, но ако нещо не тръгне както трябва, ще има голям избор на генетично разнообразие, от което да се започне отново.
Тя го потупа по рамото.
— Разбира се, не е задължително да ходите на тези репродуциращи планети. Можете да останете на една от моите планети. Аз не правя разлика между хетеросексуалната и хомосексуалната игра.
Тя се качи на сцената и дълго ни обяснява къде щяхме да останем, да се храним и т.н., докато бяхме на Старгейт.
— Никога не съм бил прелъстяван от компютър досега — промърмори Чарли.
1143-годишната война беше започнала под фалшив претекст и беше продължила, тъй като двете раси не можеха да общуват.
След като можаха да говорят, първият въпрос беше: „Защо започнахте това?“, а отговорът беше: „Ние?“
Таурианците не познаваха войната от хилядолетия, а в началото на двадесет и първия век изглеждаше, че и човечеството ще я преодолее. Но старите войници бяха тук и много от тях имаха власт. Те практически командваха Изследователската и Колонизационна Група на Обединените нации, която използваше новооткрития принцип на колапсарните скокове, за да изследва междузвездното пространство.
Много от първите кораби претърпяха различни инциденти и изчезнаха. Бившите военни мъже бяха подозрителни. Те въоръжиха един колонизационен кораб и още първия път, когато срещнаха кораб на таурианците, го унищожиха.
Те изчеткаха праха от медалите си и останалото беше история.
Въпреки това не биваше цялата вина да се хвърля върху военните. Доказателствата, които те представиха за вината на таурианците, бяха смешно неубедителни. Малкото хора, които посочиха това, бяха игнорирани.
Истината беше, че земната икономика се нуждаеше от война и тази беше идеална. Тя предостави голяма дупка, в която да се хвърлят чували с пари, щеше да обедини хората, вместо да ги разедини.
Таурианците си припомниха войната, след като се поупражняваха. Те никога не станаха особено добри и вероятно накрая щяха да загубят.
Таурианците, обясняваше книгата, не можеха да комуникират със Земята, защото нямаха идея за индивидуалността; те са били естествени клонове от милиони години. В края на краищата земните кораби са били командвани от Човека, клоновете на Кан, и за първи път е било възможно да се договорят един с друг.
Книгата започваше с това като прост факт. Попитах Човека да обясни какво означава това, кое е специалното в комуникацията клон-клон и той каза, че аз apriori не бих могъл да разбера. Нямаше думи за това, а дори и да имаше, моят мозък нямаше да е способен да се приспособи.
Добре. Звучеше малко загадъчно, но аз желаех да го приема. Аз щях да приема, че горе е долу, ако това означаваше, че войната е свършила.
Аз току-що бях свършил с обличането след първата си спокойна нощ сън от много години, когато някой почука на вратата ми. Аз отворих и видях женски Човек, който стоеше там със странно изражение на лицето. Почти гримаса; дали не се опитваше да изглежда съблазнителна?
— Майор Мандела — каза тя, — мога ли да вляза?
Аз й преместих стола, но тя отиде направо към леглото и седна на смачканите чаршафи.
— Имам предложение за вас, майоре!
Чудех се дали знае архаичното второ значение на думата.
— Елате, седнете до мен, моля.
На мен ми липсваше резервираността на Чарли да бъде съблазнен от компютър и затова седнах.
— Какво предлагате?
Докоснах топлото й бедро и откроих, че тревожно лесно се владея. Дали рефлексите ми не са загубили тренинг?
— Нужно ми е разрешение да ви клонирам и заедно с това няколко грама тъкан. В замяна ви предлагам безсмъртие.
Не беше предложението, което очаквах.
— Защо мен? Мислех, че вече имате идеалната структура.
— За мои собствени нужди и в рамките на моята власт да решавам, да, аз съм идеална. Но аз се нуждая от вас за функции… които са противоположни на моята природа. И противоположни на природата на таурианските братя.
— Гадна работа.
Бях прекарал цяла вечност, чистейки канали; нещо подобно на безсмъртие.
— Може да не ви се стори такава. — Тя се размърда неспокойно и аз махнах ръката си. — Благодаря. Четохте ли първата част на книгата?
— Прегледах я.
— Тогава вие знаете, че и Човеците, и Таурианците са мирни същества. Ние не се бием помежду си или един с друг, понеже физическата агресивност е изкоренена изкуствено от нашите чувства.
— Постижение за адмирации — аз видях накъде водеше това и отговорът щеше да е „не“.
Но тази липса на агресивност позволи на Земята по това време успешно да води война с една култура, хилядолетия по-стара от нея. Страхувам се, че това може да се случи пак.
— Този път с Човека.
— Човекът и Таурианците; философски няма голяма разлика.
— Значи това, което искате от мен, е да ви осигуря армия. Банда от варвари, които да бранят границите ви.
— Това не е много приятен начин за…
— Това не е много приятна идея. Моята идея за ада. Не, не мога да го направя!
— Това е единственият ви шанс да живеете вечно.
— Абсолютно не. — Загледах се в пода. — Вашата агресивност е била изкоренена от вас. Моята беше избита от мен.
Тя се изправи, оглади гънките на туниката върху безупречните си бедра.
— Аз не мога да използвам измама. Няма да задържам тялото ви, ако вие не желаете.
