Натаниел Хоторн
Сестрите-години
Снощи, между единадесет и дванадесет часа, когато Старата година правеше последните си крачки към границите в царството на Времето, тя видя, че разполага с няколко свободни минути и седна не някъде другаде, а на стъпалата пред нашата нова община. На бледата лунна зимна светлина си личеше, че и тя е отпаднала духом и физически като всички други пътници по широкия свят. От постоянното им носене и излагане на лошо време одеждите й бяха в трагично състояние, а поради припряността на пътуването си, през което не й бе останало време за миг да си отдъхне, обувките й така се бяха износили, че едва ли можеха да се поправят. Трябваше да издържат и още съвсем малко бедната Стара година, и й се полагаше дълъг-предълъг сън. Забравих да спомена, че когато седна на стъпалата, тя положи до себе си много голяма чанта, където, както всички пътуващи от нейния пол, бе сложила доста ценни вещи. Освен този багаж, под мишница носеше дебела книга, която много наподобяваше подвързана папка с всички броеве на някой вестник през годината. Като постави книгата на колене, подпря лакти отгоре и закри лицето си с ръце, отпадналата, измърсена, изтощена от света Стара година въздъхна дълбоко и като че си припомни за изминалия си жизнен път с не много приятно чувство.
Докато седеше така в очакване на среднощния звън, който щеше да я призове към сестринското сдружение от безброй много оттеглили се Години, по улицата откъм железопътното депо се зададе съвсем млада девойка, която леко пристъпваше на пръсти. Очевидно идваше отдалеч и навярно бе пристигнала в града с вечерния влак. Върху хубавото й усмихнато моминско лице се четеше радост, издаваща пълната й увереност, че ще бъде дружелюбно посрещната от множеството хора, с които й предстоеше скоро да се запознае. Роклята й беше твърде въздушна за сезона и накичена с развети панделки и други украшения — те по всяка вероятност скоро щяха или да избелеят от жаркото слънце, или да бъдат откъснати от свирепите бури, които щяха да изпълнят криволичещия й път. Въпреки това, тя бе един прелестен образ — видът й беше толкова многообещаващ и вдъхваше такива огромни надежди, че едва ли някой би я посрещнал без очакването тя великодушно да изпълни негово голямо желание и да осъществи стара мечта. Тук-там по света биха се намерили някои други скептични хора, тъй често Мамени от девойки, млади и многообещаващи като нея, че бяха престанали да имат каквато и да било вяра по отношение на Новата година. Но що се отнася до мен, аз имах вяра в нея. И дори да съм жив да посрещна още петдесет години, пак ще очаквам да получа от всяка една поотделно нещо, за което си заслужава да се живее.
Новата година — защото тази млада девойка бе именно тя — носеше всичките си принадлежности в една не много голяма и тежка кошница, увиснала на ръката й. Тя поздрави печалната Стара година с голяма обич и седна до нея на стъпалата пред общината в очакване на сигнала да поеме скитанията си по света. Двете бяха родни сестри, внучки на Времето. Това, че едната изглеждаше много по-голяма от другата, се дължеше по-скоро на трудностите и несгодите, отколкото на възрастта, тъй като разликата между двете беше само дванадесет месеца.
— Е, скъпа сестро — каза Новата година след първоначалните поздрави — изглеждаш смъртно уморена. Какво направи по време на престоя си в тази част на Необятното пространство?
— Ох, отбелязала съм всичко тук в моята книга с хроники — отвърна Старата година с уморен глас. Няма да намериш нищо развлекателно. Скоро ще натрупаш достатъчно познания за тези неща от личен опит. Това четиво е МНого отегчително.
Все пак тя разлисти страниците на големия том и ги погледна на лунната светлина, тъй като почувствува прилив на непреодолим интерес към собствената си биография, макар че си спомняше случилите се неща без всякакво удоволствие. Папката, въпреки че бе наречена от нея „книга с хроники“, не съдържаше нищо друго освен всички броеве на Салемския вестник от 1838 година — мъдрата Стара година бе толкова сигурна в достоверността на този вестник, че не бе счела за необходимо да регистрира събитията собственоръчно.
— Какво направи в политическо отношение? — попита Новата година.
— Ами, курсът ми тук в Съединените Щати — отвърна Старата година, — макар че навярно признанието трябва да ме накара да се изчервя, политическият ми курс, нужно е да си призная, бе доста колеблив: понякога клонеше към Вигите — това караше управляващата партия да крещи тържествуващо, а после отново издигах почти падналото знаме на опозицията. Така че историците ще бъдат затруднени какво да мислят за мен в това отношение. Но Локо Фокос…
— Не ми харесват тези прякори на партии — прекъсна я сестра й, която удивително се засягаше от някои неща. — Навярно ще се разделим с по-добро самочувствие, ако избегнем каквито и да било политически дискусии …
— На драго сърце — отвърна Старата година, едва ли не вече до смърт измъчена от подобни препирни. — Не ме е грижа, ако имената на Вигите и Торите, с безкрайните им караници относно банките и финансите, премахването на робството, Тексас, войната във Флорида и един милион други теми — за които, за свое успокоение, ще научиш твърде скоро — не ме е грижа, повтарям, ако никога повече ушите ми не чуят и намек за тези неща. Но те ангажираха до такава степен моето внимание, че почти не ми идва на ум за какво друго да ти говоря. Истина че се водеше странна война на канадската граница, където-се проля кръв в името на Свободата и Патриотизма. Но може би някоя бъдеща, навярно далечна година ще реши дали е било редно или не да се споменават тези свети думи. В наблюденията ми на хорските дела нищо друго не ме потиска така силно, както съзнанието, че се прахосва голяма енергия, а човешкият живот и щастието се стъпкват заради цели, понякога неразумни, а най-често — груби. Но най-мъдрите и благородни хора непоколебимо вярват, че Човечеството се движи напред и нагоре и че трудностите и страданията по пътя служат само да се отстранят несъвършенствата на безсмъртния Вечен Пътник и те ще изчезнат, когато изпълнят предназначението си.
— Навярно — възкликна Новата година обнадеждено, — навярно аз ще видя този щастлив ден.
— Съмнявам се дали ще е толкова наскоро — отвърна Старата година, като се усмихваше тъжно. — Скоро ще се умориш да чакаш този благословен върхов момент и ще потърсиш развлечение (както аз самата често правех) в делата на някой спокоен малък град като Салем например. Седим на стъпалата пред новата община, завършена под мое ръководство, и ще те напуши смях като видиш как политическата игра, чиято главна шахматна дъска е Капитолът във Вашингтон, се разиграва тук в миниатюра. Тук се разпалват изгарящите амбиции, тук Патриотизмът говори смело в името на народа, а добродетелната Икономика иска еква да се намалят заплатите на фенерджиите! Тук длъжностните лица на Градския съвет подреждат сенаторското си достойнство около ръководния пост на кмета. Градският съвет се чувствува отговорен за свободата. Накратко казано, хорската слабост и сила, страстта и политиката, стремежите на човека, неговите цели и начините, за постигането им, индивидуалните му и общи черти могат да бъдат изучавани тук като в театъра на нациите, с това голямо предимство, че макар и поуката да е трагична, лилипутските размери карат зрителя да се усмихва.
— Погрижи ли се достатъчно за благоустройството на града? — попита Новата година. — Ако съдя по малкото, което видях, той изглежда остарял и разнебитен.
— Открих железницата — каза по-възрастната Година — и всеки ден ще чуеш многократно как камбаната, която преди призоваваше монасите от испанския манастир на богослужение, сега обявява пристигането и заминаването на вагоните. Старият Салем е придобил много по-оживен вид от мига, когато го съзрях за пръв път. От Бостон пристигат стотици пътници. По улица Есекс се тълпят новодошли. Автомобили и автобуси дрънчат по паважа. Броят на магазините за стриди чувствително се е увеличил, както и на другите заведения за улесняване на множеството екскурзианти. Но на старинния град предстои една много по-важна промяна. В своето свободно движение обществото ще се отърси от огромното количество натрупани мухлясали предразсъдъци. Някои характерни особености, почти неосъзнати и от самите жители, ще бъдат изпилени и премахнати чрез отстраняване на чуждите наслойки. Резултатът до голяма степен ще бъде добър, но ще има и някои не толкова хубави неща. За добро или зло, вероятно ще се ограничи нравственото въздействие на богатството и господството на аристократичната класа, която от незапомнени времена държи властта тук по-здраво, отколкото в който и да било град на Нова Англия.
Старата година, останала почти без дъх след тези приказки, затвори книгата с хрониките и се канеше да си тръгне, но сестра й я задържа още малко като я попита за съдържанието на голямата чанта, влачена с усилие.
— Това са просто някои дреболии — отвърна Старата година — събрани по време на скитанията ми. Ще
