Хигинботъм още не е намерен от собственото му семейство — как можеше тоя мулат, на повече от тридесет мили разстояние, да знае че виси в овощната градина? Още повече, че бе напуснал Кимбълтън преди нещастникът изобщо да бъде обесен? Тия объркани обстоятелства заедно с изненадата и уплахата на непознатия накараха Доминикъс да помисли за потеря и да се развика подире му като подир съучастник в убийство — след като убийство наистина бе извършено.
„Нека си върви беднякът“, помисли търговецът. „Не искам черната му кръв да тегне на съвестта ми — още повече, че обесването на негъра няма да върне господин Хигиботъм. Да върне стария господин! Знам, че е грях, но не ми се ще да видя как за втори път се връща към живота и ме изкарва лъжец!“
Потънал в тези мисли, Доминикъс Пайк навлезе в Паркърс Фолс — селище, както всеки знае, толкова оживено, колкото могат да го направят три памукопредачни фабрики и една дъскорезница. Машините още не вървяха и само няколко магазина бяха отворени, когато той разпрегна пред яхъра на хана и най-напред поръча четири кварти овес за кобилата. На второ място, разбира се, разправи на коняра за нещастието с господин Хигинботъм. Намери за благоразумно все пак Да не бъде много категоричен по отношение на датата на ужасното събитие, както и да не се изказва със сигурност дали убийството е било извършено — от ирландец и мулат или само от сина на далечния остров. Не посмя да обяви за източник на новината себе си или някой друг, а я разправи като непотвърден слух.
Новината обиколи града като мълния и всички толкова много говореха за нея, че никой не можеше да каже откъде е тръгнала. Господин Хигинботъм беше толкова известен в Паркърс Фолс, колкото който и да било жител на селището — съсобственик бе на дъскорезницата и притежаваше значителен брой акции от памукопредачните фабрики. Жителите на града смятаха, че собственото им благополучие е зависимо от неговата съдба. Възбудата бе така силна, че „Паркърс фоле газет“ изпревари деня на излизането си и бе пуснат с наполовина празна страница и двойна колона, набрана с главни букви, озаглавена „УЖАСНОТО УБИЙСТВО НА Г-Н ХИГИНБОТЪМ!“ Между останалите потресаващи подробности напечатаното съобщение споменаваше марката на въжето около шията на покойника, както и точната сума от хиляда долара, отнета от него. С много патос се говореше и за злочестината на племенницата, която преминавала от един припадък в друг, след като чичото й бил намерен виснал на крушата с обърнати джобове. Местният поет съЩо увековечи скръбта на младата госпожица в седемнадесетте стиха на една балада. Членовете на градската управа проведоха, заседание и като взеха пред вид имуществените интереси на господин Хигинботъм в града, решиха да се издадат афиши с обещание за награда от петстотин долара за залавяне на убийците и възстановяване на откраднатото.
Междувременно цялото население на Паркърс Фолс, състоящо се от собственици на магазини, съдържатели на пансиони, момичета от фабриките, работници от дъскорезницата и ученици, наизлезе по улиците и започна врява, която с излишък компенсираше мълчанието на памукопредачните машини — те се въздържаха да нададат обичайния си грохот поради уважение към покойния. Ако господин Хигинботъм бе държал на посмъртно признание, то без време появилият се негов дух би заподскачал от радост в тази глъчка. Нашият приятел Доминикъс, тласкан от суетата, забрави предпазните мерки, които искаше да спазва, качи се върху градската водна помпа и се обяви за източник на автентичната вест, предизвикала такава забележителна сензация. Веднага се превърна в голямата личност на момента и тъкмо когато с глас на уличен проповедник започна новото издание на разказа си, на улицата пристигна пощенската кола. Тя пътуваше по цяла нощ и трябва да бе сменила конете в Кимбълтън в три сутринта.
— Сега ще чуем всички подробности — завика тълпата. Кочияшът докара трополящата кола до верандата на хана следван от хиляда души — ако някой до тоя миг си бе гледал работата, сега я заряза на средата, за да чуе новините. Търговецът, пръв след преследвачите, забеляза двама пътника — и двамата изтръгнати от сладка дрямка, за да се озоват посред една тълпа. Всеки ги обсипваше с най-различни въпроси — всичките задавани едновременно — така че двамата бяха онемели, макар единият да бе адвокат, а другият — млада госпожица.
— Господин Хигинботъм! Господин Хигинботъм! Разкажете ни подробности за господин Хигинботъм! — ревеше тълпата. — Какво е становището на следователя? Задържани ли са убийците? Оправила ли се е племенницата на господин Хигинботъм от припадъците си? Господин Хигинботъм! Господин Хигинботъм!
Кочияшът не каза нищо, освен дето страховито наруга коняра, задето не му подаде отпочинал впряг коне. Адвокатът вътре обикновено не губеше самообладание, дори когато спеше — първото нещо, което стори след като разбра причината за суматохата, бе да извади голям червен портфейл. В същото време Доминикъс Пайк, който бе изключително възпитан младеж, и освен това предполагаше, че женският език ще разправи историята също така красноречиво както и адвокатският, подаде ръка на дамата да излезе от колата. Беше нежно хубаво момиче, сега напълно разбудено и свежо като цвете, с такава красива и сладка уста, че Доминикъс с почти еднакво удоволствие би изслушал казани от нея думи за любов или за убийство.
— Господа и дами — обърна се адвокатът към собствениците на магазини, работниците от дъскорезницата и момичетата от фабриките, — мога да ви уверя, че някаква необяснима грешка или по- вероятно умишлена лъжа, злонамерено предназначена да увреди интересите на господин Хигинботъм е предизвикала тази необикновена бъркотия. Минахме през Кимбълтън в три часа тази сутрин и повече от положително е, че щяхме да научим за убийството, ако такова е било извършено. Аз обаче имам доказателства за противното, което е почти така убедително, както и устното заявление на самия господин Хигинботъм. Ето една записка, отнасяща се до негово дело в съда на Кънектикът, която ми връчи той лично. Датирана е в десет часа снощи.
Като рече това, адвокатът показа датата и подписа върху записката, която безспорно доказваше, че или този опърничав господин Хигинботъм е бил жив, когато я е писал. или — според някои, които допускаха по- вероятната от двете съмнителни възможности — до такава степен е затънал в мирските дела, че е продължил да се меси в тях и след смъртта си. Предстоеше обаче едно неочаквано изявление. Младата госпожица, след като изслуша обясненията на търговеца, просто издебна момент да изпъне наметката и да оправи къдриците си, след което се появи на вратата на хана като направи скромен жест да бъде изслушана.
— Добри хора — каза тя, — аз съм племенницата на господин Хигинботъм.
Озадачено мърморене премина през тълпата, като видяха такава розова и свежа същата тая нещастна племенница, за която предполагаха, повярвали в авторитета на „Паркърс фолс газет“, че лежи припаднала пред прага на смъртта. Все пак някои проницателни момчета поначало се бяха усъмнили, че едно младо момиче може да се отчая до такава степен от обесването на богат стар чичо.
— Сами виждате — продължи госпожица Хигинботъм с усмивка, — че тази странна история е доста необоснована, поне що се отнася до мене. И струва ми се, мога да потвърдя, че тя е такава и по отношение на скъпия ми чичо Хигинботъм. Той е така мил да ме подслони в къщата си, макар аз сама да помагам за издръжката си като преподавам в училище. Заминах от Кимбълтън тази сутрин, за да прекарам едноседмичната ваканция с една приятелка, която живее на около пет мили от Паркърс фолс. Като ме чу на стълбите, моят щедър чичо ме извика при леглото си и ми даде два долара и петдесет цента да си платя билета и още един долар за други разходи. След това скри портфейла си под възглавницата, ръкува се с мене и ме посъветва да си сложа малко бисквити в багажа, вместо да закусвам по пътя. Затова се чувствувам сигурна, че оставих своя обичен роднина жив и вярвам да го заваря в същото състояние, когато се върна.
Младата дама направи реверанс в края на речта си, коя го бе така разумна и красноречива, и бе произнесена с такава грация и благоприличие, че всички я намериха достойна да бъде възпитателка в най- доброто учебно заведение на щата. Обаче някой чужденец би си помислил, че господин Хигинботъм е обект на всеобща омраза в Паркърс Фолс и че във връзка с убийството му се отслужва благодарствен молебен — така силно бе негодуванието на жителите, когато разбраха грешката си. Работниците от дъскорезницата решиха да окажат публични почести на Доминикъс Пайк. Колебаеха се само дали да го овалят в катран и пера, да го поносят вързан за прът или да го освежат с една промивка на градската помпа, която бе възседнал, обявявайки се за вестоносец. Общинарите, посъветвани от адвокатите, говореха, че искат да го дадат под съд за извършване на престъплението „разпространяване на слухове, нарушаващи сериозно спокойствието на областта“. Нищо не би отървало Доминикъс от съда на тълпата или правосъдието, ако не бе един красноречив апел, отправен от младата дама в негова защита. След като промълви няколко думи на сърдечна благодарност към своята благодетелка, той се качи в зелената каручка и подкара навън от града
