се оттеглят. Тогава Илбрахим затвори очи и се успокои и ако не смятаме по някоя нежна дума, която отправяше сегиз-тогиз към своята болногледачка, можеше да се помисли, че е заспал. Когато обаче настъпи нощта и започна да се надига буря, нещо сякаш смути покоя на детското съзнание и го накара да наостри слух. Разтърсеше ли се касата на прозореца от порив на вятъра, Илбрахим се мъчеше да се извърне към него, ако вратата проскърцаше насам-натам върху пантите си, той хвърляше дълъг нетърпелив поглед към нея, издигнеше ли се плътният глас на стареца, докато четеше Светото писание съвсем малко, детето почти спираше умиращото си дихание, за да слуша, плъзнеше ли снежен вихър край хижата като пола на дреха, Илбрахим сякаш очакваше да влезе някой гост.
След известно време той изостави тайната надежда, която го вълнуваше, и с тих жален шепот положи буза на възглавницата. После се обърна към Дороти с обичайната си приветливост и я помоли да приближи до него. Тя го стори, Илбрахим хвана с две ръце нейната, като я притискаше нежно, сякаш за да е сигурен, че я е уловил. На промеждутъци и без да се нарушава покоя на изражението му, много лека тръпка го разтърсваше от глава до пети, като че нежен, но малко хладен вятър го лъхаше и го караше да потръпва. Водена така за ръка от момчето в спокойния му преход през границите на вечността, Дороти почти си представи, че може да види близкото, макар и неясно очарование на дома, до който той щеше скоро да стигне. Тя не би призовала малкия пътник назад, макар да й се плачеше задето трябва да го изостави и да се върне. Но тъкмо когато стъпките на Илбрахим докоснаха райската земя, той чу зад себе си глас, който го накара да отстъпи малко, само няколко крачки назад по уморителния път, който бе поел. Като погледна лицето му, Дороти съзна, че ведрият му израз бе отново смутен. Собствените й мисли бяха така погълнати от детето, че звуците от бурята и човешката реч не съществуваха за нея. Когато обаче пронизителният писък на Катерин отекна в стаята, момчето направи усилие да се изправи.
— Приятелко, тя е дошла! Отвори й! — извика то. След миг майка му бе коленичила до леглото. Тя притисна Илбрахим до гърдите си и той се сгуши там не с радостна стремителност, а кротко, сякаш се готвеше да заспи. Погледна я в лицето и като видя мъката й, промълви с немощна искреност:
— Не тъжи, скъпа моя мамо. Сега аз съм щастлив. — И след тези слова кроткото момче бе мъртво.
Кралският мандат за спиране на жестокостите на гонителите в Нова Англия има резултат що се отнася до предотвратяването на нови мъченичества. Колониалните власти обаче, като разчитаха на географската си отдалеченост и може би на предполагаемата слабост на кралската власт, в скоро време ги подновиха във всичките им останали форми. Фанатизмът на Катерин стана още по-див след скъсването на всичките й човешки връзки. Вдигнеше ли се някъде бич, тя бе там, за да получи удара. Отвореше ли се някъде врата на тъмница, ето ти я и нея, готова да заеме мястото. Но с течение на времето един по-християнски дух — дух на търпимост, ако не на сърдечност или одобрение — започна да прониква в страната по отношение на преследваната секта. И когато суровите стари пилигрими започнаха да я гледат по-скоро със съжаление, отколкото с омраза, когато майките започнаха да я хранят с храната, която даваха на децата си и й предлагаха подслон върху твърдо и скромно ложе, когато малките тълпи ученици престанаха да зарязват игрите си, за да замерват с камъни бродещата фанатичка, тогава Катерин се върна в дома на Пиърсън и го направи и свой дом.
Сякаш добротата на Илбрахим още витаеше край праха му, сякаш нежната му душа бе слязла от небето, та да въведе майката в правата вяра — нейният свиреп и отмъстителен дух бе смекчен от същите мъки, които някога го бяха събудили. Когато с течение на годините чертите на самотната опечалена станаха познати на всички в селището, тя стана предмет на недълбок, но всеобщ интерес — същество, на което можеха да бъдат дарени иначе безполезните симпатии на всички; Всеки говореше за нея с онази доза съжаление, което бе приятно да усеща човек. Всеки бе готов да й отдели онова малко внимание, което не струва нищо, но показва добра воля. И когато най-подир тя умря, дълга редица от някогашни нейни безмилостни гонители я следваше с благоприлична тъга на лицата и в очите със сълзи, които не причиняват болка, към мястото й до обраслия и хлътнал гроб на Илбрахим.
Информация за текста
© Весела Кацарова, превод от английски
Nathaniel Hawthorne
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 15 юли 2003 г.
Книжното тяло е любезно предоставено от Галина Янакиева
Публикация:
Натаниъл Хоторн, ГОЛЯМОТО КАМЕННО ЛИЦЕ
РАЗКАЗИ
Преведе от английски ВЕСЕЛА КАЦАРОВА
Съставител НАТАЛИЯ КЛИСУРСКА
Художник КОСТАДИНКА МИЛАДИНОВА
Редактор ОГНЯНА ИВАНОВА
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ПЕТЪР БАЛАВЕСОВ
Коректор АЛБЕНА НИКОЛАЕВА
АМЕРИКАНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 800. ДАДЕНА ЗА НАБОР 10. 1. 1983 г. ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ 12. II. 1983 Г. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ 25. V. 1983 Г. ФОРМАТ 1/16/60/90. ПЕЧАТНИ КОЛИ 17. ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 17. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 15.71.
ЦЕНА 1.34 лв.
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ „Г. ДИМИТРОВ“. КЛОН ЛОЗЕНЕЦ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2а
ТНЕ portable hawthorne
viking press, new york 1969
hawtornes short stories
vintange book’s, new york 1946
Съдържание:
[[2396|Предговор от Наталия Клисурска]]
[[2397|Голямото каменно лице]]
[[2398|Творецът на прекрасното]]
[[2399|Дъщерята на Рапачини]]
[[2400|Злочестината на господин Хъгинботъм]]
[[2401|Егоизъм или змия в гърдите]]
[[2402|Експериментът на доктор Хейдигър]]
[[2403|Белегът]]
[[2404|Беловласия покровител]]
[[2405|Моят роднина майор Молино]]
[[2406|Кроткото момче]]
[[2407|Амбициозният гост]]
[[2408|Мантията на лейди Елеанор]]
[[2409|Големия гранат]]
[[2410|Пророчески портрети]]
[[2411|Сестрите-години]]
[[2412|Итън Бранд]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2406]
