— Извинете, не чух последните ви думи.
— Възнамерявах да ви разкажа каква е целта на посещението ни, когато негово благородие Уфнам заговори за скакалците. Не му обръщайте внимание, господин Ейдър. Той има навик да излиза от състоянието си на транс и да изтърсва по някоя странна забележка. Погледнете нещата откъм забавната им страна — кажете си, че вече знаете как да определяте температурата навън, и забравете казаното от чичо ми.
— Но защо? Методът изглежда благонадежден, стига да имаш подръка скакалец.
— И да не разполагаш с термометър — добави девойката.
— Което може да се случи, ако се разхождаш из полето. И тъй, какво ви води при мен, госпожице?
— Ще започна с това, че при вас ме изпраща госпожа Уелсли Корк.
— Името ми се струва познато.
— Знаех си, че ще се сетите коя е госпожа Корк.
— Мисля, че въпросната дама се занимава с лов на едър дивеч.
— Именно.
— Ами да, онзи ден видях снимката й във вестника — гледаше на кръв някакъв мъртъв лъв.
— Аз съм нейната секретарка. Казвам се Ан Бенедик. Дамата живее под наем в Шипли Хол — имението на чичо ми в Кент.
— Така ли? Много интересно…
— Тя настоява да наемем детектив, който да живее в имението.
В този момент лорд Уфнам отново излезе от хипнотичното си състояние.
— Откачена дъртачка — заяви, сякаш беше адвокат, изказващ мнението си пред съда, и пак потъна в мълчание.
Джеф окуражително кимна на девойката:
— Госпожата държи в къщата да живее детектив, така ли? Желанието й е, меко казано, необичайно. Защо й е притрябвал детектив?
— За да наблюдава иконома.
— Сигурно си струва да го държи под око. Привлекателен ли е?
— Причината е съвсем друга. Всъщност се озовах тук, защото ви препоръча някоя си госпожа Молой.
— Защо госпожа Корк наема човек да следи нейния иконом?
— Защото го подозира в непочтеност. Гостите се оплакват, че често го заварват да тършува из стаите им.
— Ясно. Защо не го уволни, вместо да търси помощта на детектив?
— Невъзможно е. В договора за отдаване на имението под наем чичо ми е включил клауза, според която наемателката няма право да уволни иконома.
— Нима тя не се е възпротивила, като е подписала договора?
— Изобщо не го прочете. Аз се занимавах с формалностите. Госпожа Корк искаше да наеме къща близо до Лондон, а чичо ми възнамеряваше да даде под наем стария семеен дом, затова всичко се уреди съвсем лесно. Прецених, че онази точка в договора с нищо не заплашва наемателката. Разбирате ли, аз много добре познавам Кейкбред.
— Нищо не разбирам. Кой е този Кейкбред?
— Икономът.
— Наистина ли се казва Кейкбред?
— Защо не?
— Ами… името е прекалено типично. Всеки втори иконом се казва Кейкбред. Сякаш си го е измислил, за да измами доверието на работодателката си. Госпожице, вие сигурна ли сте, че този човек не е мошеник?
— Гарантирам за почтеността му.
— Смятате, че е неопетнен като току-що паднал сняг?
— Той е още по-чист.
— Тогава защо тършува из стаите на гостите?
— Всъщност…
— Да?
— Нямам представа.
Джеф си каза, че трябва да пипа малко по-твърдо, както би сторил Джей Шерингам Ейдър, ако разпитваше посетителката:
— Госпожице Бенедик, четете ли криминални романи?
— Разбира се.
— В такъв случай знаете каква сцена се разиграва във всеки роман без изключение: в определен момент детективът високомерно заявява, че няма да се заеме с разследването, ако не се ползва с пълното доверие на клиента си. „Криете нещо от мен“ — казва и заплашително размахва пръст. Госпожице Бенедик, чувствам, че криете нещо от мен. Какво е то?
Той впери изпитателен поглед в девойката. Ан се замисли и на челото й се появи едва видима бръчица. Връхчето на изящното й носле потреперваше като на заек. Джеф реши, че никога не е виждал толкова привлекателна млада жена.
— Доста мислих по въпроса — обади се лорд Уфнам, след като в продължение на около пет минути изглеждаше като скъп покойник, прекрачил в отвъдния свят, както се казва в църковните химни — и стигнах до заключението, че мога да наблъскам цялото проклето човечество в ров, широк осемстотин метра и също толкова дълбок.
— На ваше място не бих го сторил — промърмори Джеф.
— Смили се над бедните хора! — възкликна Ан. — Помисли си колко зле ще се чувстват онези, които са на дъното.
— Имаш право — съгласи се лорд Уфнам, след като поразмисли. — Да, разбирам какво имаш предвид. Но идеята си я бива.
Пак потъна в мълчание, а Джеф, който учтиво го чакаше да продължи, след миг осъзна, че това е поредната obiter dictum2, подхвърлена от негова светлост ни в клин, ни в ръкав, и внезапно си спомни за героинята на Дикенс, бърбореща за километражните камъни по пътя към Дувър. Почака още малко и отново се обърна към Ан:
— Какво криете от мен, госпожице Бенедик?
— Защо си мислите, че не съм откровена с вас?
— Не забравяйте, че съм детектив и имам усет за тези неща.
— Странен детектив сте.
— Така ли? Какво ми е странното?
— Изобщо не изглеждате като човек, който се занимава с проследяване на престъпници. Мислех, че детективите са безсърдечни и надменни като адвокатите.
— Споделям мнението ви за адвокатите — побърза да се съгласи Джеф. Контактът му с господин Шусмит го бе научил, че правозащитниците са образец на безсърдечност и на надменност. — Но аз не съм като тях. Какво е мнението ви за мен?
— Колкото и да е странно, имам ви доверие. Чувствам, че каквото и да ви кажа, няма надменно да повдигнете вежди.
— О, в никакъв случай! Може да притисна един към друг върховете на пръстите си, но за нищо на света няма надменно да повдигна вежди. Спокойно можете да ми доверите и най-съкровената си тайна. Предчувствах, че криете от мен нещо важно, което ще хвърли светлина по въпроса с иконома. Известни са ви факти, които ще измъкнат от кашата верния стар Кейкбред и ще отстранят петното от репутацията му, нали? Хайде, разкажете ми всичко от игла до конец.
— Питам се дали няма да сгреша, ако ви се доверя…
— Не се разколебавайте!
— Кажи му всичко — избуча лорд Уфнам, който изненадващо отново беше дошъл в съзнание. — Нали затова сме тук, разкажи му всичко от игла до конец. Накара ме да те придружа, за да присъствам на
