— Забелязала съм как го гледа. А днес следобед споделих с господин Тръмпър наблюденията си за странното й поведение, докато четеше на глас публикувания във вестника репортаж за явяването на моя племенник в съда. Гласът й трепереше, а когато заявих, че ми идва с голи ръце да удуша онзи Милър, тя въздъхна така, сякаш изпитваше същото желание. Забелязах, че очите й са насълзени.
— Милър ли? — попита Джеф, чието любопитство беше възбудено от странното съвпадение.
— Да, един нехранимайко на име Джей Джи Милър, който се изживява като адвокат.
Шилото сякаш повторно се заби в седалището на Джеф и той подскочи като пъстърва, която хвърля хайвера си. Всеки на негово място би се разстроил от новината, че гостува на жена, изгаряща от желание да го удуши с голи ръце. Огледа я изпод око и установи, че я превъзхожда по ръст, но стигне ли се до ръкопашна схватка, госпожа Корк ще му създаде доста неприятности.
— Племенникът ми Лайънел Грийн вчера беше призован в съда като свидетел, а този Джей Джи Милър, който бил адвокат на ищеца, направил бедното момче за смях и го нарекъл… как ли не. Както вече споменах, докато четеше репортажа за събитията в съдебната зала, госпожица Бенедик прояви учудващо негодувание. Господин Тръмпър е на мнение, че тя изпитва само приятелски чувства към Лайънел, но мен госпожичката не може да заблуди. Влюбена е в племенника ми… Почти съм сигурна. Тази вечер го очаквам да пристигне тук, а вашата задача е да ги наблюдавате, когато са заедно, и да разберете истината. Не ми се ще да уволня Ан, защото чудесно се справя със секретарската работа, но ако подозренията ми се оправдаят, тя незабавно ще напусне имението.
За щастие на Джеф монологът на госпожа Корк бе доста дълъг и му позволи да се овладее. Новината, че се е озовал в дома на лелята на Грийн Вонята, му бе подействала така, сякаш под него са взривили бомба. Още по-обезпокояваща беше вестта, че тази вечер в Шипли Хол ще пристигне самият Грийн.
Положението беше напечено и изискваше грижливо обмисляне. Едно беше ясно — че ако не попречи на Грийн (как да стори това, изобщо не му идваше наум), бившият му съученик, който със сигурност го недолюбва след последната им среща, ще го изобличи в разстояние на пет минути или още по-вероятно — на пет секунди. Сетне, ако случайно не загине от ръката на госпожа Корк, която след дълги години на ловуване така е заякнала, че е способна да удуши всичко, по-дребно от хипопотам, Шерингам Ейдър ще бъде принуден да се сбогува с Шипли Хол.
— Искам да си изясним още нещо, преди да приключим темата за Лайънел. Не зная дали госпожица Бенедик ви е обяснила, че съм основала тук малка колония. С моите последователи прилагаме на практика теорията за подчиняване на тялото на волята ни.
Госпожа Корк млъкна и впери изпитателен поглед в младежа, който така усилено размишляваше, че беше изпаднал в транс — състояние, обичайно за лорд Уфнам. За да привлече вниманието му, тя рязко почука по бюрото и повтори:
— Подчиняване на тялото на волята ни. — Отново се втренчи в Джеф, питайки се защо госпожа Молой й е препоръчала детектив, който не само е млад и зелен, ами отгоре на всичко е и глух.
В този момент той дойде на себе си и промърмори:
— О… ами… да… Чух за тези вегетариански… — Сепна се и за миг също млъкна — отчаяно търсеше с какво да замени думата „щуротии“, която му беше на езика, тъй като нещо му подсказваше, че не е препоръчително да я изрича. Спомни си названието на любимото й африканско племе и се хвана за него като за спасителен пояс: — Разбрах, че сте последователи на житейската философия на племето угубу.
— Точно така. Били ли сте в Африка, господин Ейдър?
— Никога не съм стъпвал там. Бил съм във Франция, в Швейцария, но не и в Африка.
— Значи никога не сте виждали хората от това племе. Всички до един имат атлетично телосложение, но по душа са като малки деца. Причината е в природосъобразния живот, който водят — хранят се само със зеленчуци и се отдават на характерните си ритмични танци. Надявам се след време да спечеля много последователи на угубу от цяла Англия, но разбира се, успехът зависи от сериозното отношение и от ентусиазма на първите членове на колонията. За съжаление не всички са достатъчно съзнателни. Например тази сутрин спипах един от тях в бараката да се тъпче с пай с месо.
Джеф изумено възкликна:
— Пай с месо ли?
— Точно така!
— Студен или топъл?
— Студен!
— Заварили сте го в бараката, тъй ли?
— Именно!
— Боже мой!
— Разказах ви всичко това, защото подозирам, че докато гостува в имението, Лайънел възнамерява да отскача до странноприемницата и да се тъпче с месо. Разбира се, взех предпазни мерки. Предупредих собственика на странноприемницата, че ще бъде под постоянно наблюдение, и му напомних, че скоро му предстои подновяване на лиценза от общинския съвет, в който членувам и аз. Мисля, че му взех страха. От вас искам да следите Лайънел да не намери друг доставчик на забранени храни. Искам да ми съобщавате и за най-незначителното му провинение, за да вземам мерки своевременно. И още нещо — той е беден като църковна мишка и е изцяло на моя издръжка, което означава, че съм в състояние да упражня натиск върху него. Да разчитам ли на съдействието ви?
Джеф кимна:
— Безусловно! Преди малко се поинтересувахте дали съм виждал представител на племето угубу. А сега е мой ред да ви попитам дали сте виждали еднорък тапетаджия, болен от копривна треска.
— Не ви разбирам.
— Давам ви го за пример, за да разберете колко зает ще бъда. Заръчвате ми да държа под око Кейкбред, добавяте, че трябва да наблюдавам госпожица Бенедик, накрая ми възлагате и проследяването на племенника ви. Ще изпълня желанията ви, госпожо Корк, дори да ми се схване вратът, като си въртя главата ту в една, ту в друга посока. Но това е един от рисковете на професията — трудова злополука, както бихте се изразили вие, — който един детектив трябва да приеме с подобаващо хладнокръвие. А сега — добави Джеф — предлагам час по-скоро да се запозная с вашия племенник. Част от стратегията ми е добре да опозная човека, когото трябва да следя. Спечелвам доверието му и той става като пластелин в ръцете ми. Ето защо, докато съм тук, често ще ме виждате заедно с госпожица Бенедик. Ще се постарая да вляза под кожата и на господин… Грийн, ако не ме лъже паметта. От вас разбрах, че го очаквате тази вечер.
— Влакът му пристига след половин час.
— Ще отида да го посрещна. Вярвам, че по пътя от гарата дотук ще поставим основите на едно сърдечно приятелство. Между другото, как изглежда племенникът ви?
— Има ли значение?
— Мисля, че е препоръчително, когато отидеш да посрещнеш някого на гарата, да можеш да го познаеш.
— О, разбира се. Лайънел е висок, слаб и много симпатичен. Има мустачки като от коприна, а очите му са с лешников цвят и са много нежни.
— Благодаря за изчерпателната информация — избърбори Джеф. — Време е да тръгвам — искам да бъда на перона преди пристигането на влака.
В действителност не се налагаше да бърза и спокойно можеше да побеседва с работодателката си още десетина минути, тъй като гарата се намираше недалеч от Шипли Хол, но не му се оставаше нито миг повече в компанията на човек, според когото мустачките на Грийн Вонята са като от коприна.
Девета глава
Когато един чувствителен млад човек, с високо самочувствие слезе от влака и на перона се сблъска с адвоката, който само преди ден го е направил за смях пред присъстващите в съдебната зала, напрежението помежду им е неизбежно. Рядко се случва при подобни обстоятелства разговорът да потръгне от самото начало.
Когато Лайънел Грийн зърна Джеф, очите му не промениха цвета си, но дори любящата му леля не би могла да ги нарече нежни. Отскочи като човек, който се е натъкнал на змия, изпъна рамене с явното
