— Казвам се Ейдър.
— Последвайте ме, сър.
Джеф тръгна по коридора по петите на лорд Уфнам, който се движеше така, сякаш е глътнал бастун, а изражението му оставаше все тъй резервирано. Вървяха мълчаливо, тишината се нарушаваше само от скърцането на излъсканите до блясък обувки на „иконома“. Спряха пред една врата, той почука и отвори. До слуха на Джеф долетя плътен женски глас — дамата говореше с презрение за качествата на слоновете самци. След секунда той застана лице срещу лице с прочутата ловджийка.
Първата му реакция при вида на госпожа Уелсли Корк напомняше на реакцията на безброй лосове и канадски елени, които бяха имали нещастието да се изпречат пред орловия й поглед. Също като тях той се стресна и краката му се подкосиха. Дори когато не беше въоръжена, госпожа Корк вдъхваше страхопочитание на онези, които за пръв път я виждаха не на снимка, а в оригинал. Беше едра здравенячка на около четирийсет и пет и сигурно би се сторила красива на почитателите на жените амазонки, но недотам привлекателна на онези, проявяващи предпочитание към по-женствените дами. Жарките лъчи на африканското слънце бяха нанесли непоправими поражения на лицето й и тя приличаше на по-възрастна Мъртъл Шусмит, която е прекалила със слънчевите бани.
Ан Бенедик седеше зад бюрото с отворен бележник пред себе си — очевидно си беше водила записки.
— Какво има, Кейкбред?
— Търси ви някой си господин Ейдър, мадам.
— О, така ли? Заповядайте, господин Ейдър, приятно ми е да се запознаем. Приключихме за днес, госпожице Бенедик.
Докато траеше размяната на реплики, Ан изпод око наблюдваше младежа. Нормално е една девойка да проявява жив интерес към човека, който (поне според уверенията на чичо й) се е влюбил в нея от пръв поглед. Анализирайки чувствата си, тя откри, че изпитва симпатия към младежа. Харесваше й хората да я харесват… дори да се влюбят в нея, ако предпочитат.
Освен това тя се възхищаваше от смелите мъже, а този псевдодетектив, промъкнал се в Шипли Хол под чуждо име, заслужаваше медал за храброст. Ако бяха изправени пред избора да си разменят любезности с госпожа Корк или да разровят с къса пръчка гнездо на стършели, повечето младежи, които познаваше, щяха да предпочетат стършелите.
За разлика от чичо си тя не беше склонна в името на ролята си да загърби стария си познайник — докато прекосяваше стаята, ослепително се усмихна на Джеф, което му вдъхна нови сили и го окрили. Страховитата амазонка вече не го плашеше, уверен бе, че лесно ще преодолее и това препятствие.
Междувременно обектът на размишленията му го оглеждаше като под микроскоп.
— Седнете, господин Ейдър — промърмори. — Струвате ми се прекалено млад — добави, моментално откривайки един от недостатъците на дегизировката му. — Мислех ви за много по-възрастен.
Джеф се извини, задето е прекалено млад. На езика му беше да каже, че на неговата възраст и баща му е бил същият, но в последния момент се отказа. Нещо в изражението на домакинята му подсказа, че с нея шега не бива.
— Но въпреки младостта си сигурно имате богат опит — продължи тя.
— Разбира се.
— Радвам се да го чуя. Предполагам, че госпожица Бенедик ви е обяснила защо се обръщам към вас.
— Да, разказа ми всичко с най-големи подробности.
— Човекът, който ви посрещна на входната врата, е въпросният Кейкбред.
— Така и предположих.
— Не го изпускайте от погледа си.
— Непременно.
— Този тип е или откачен, или крадец. Ще ми се да разбера що за птица е, преди да се оплача на лорд Уфнам, което възнамерявам да направя в най-скоро време. Ще го попитам как си позволява да поставя в договора такива идиотски клаузи. Какво е мнението ви по въпроса?
— Смятам, че условието за незаменимост на иконома е доста необичайно.
— Не проумявам защо госпожица Бенедик не ми го посочи своевременно. Между другото, какво мислите за нея?
Джеф беше готов часове наред да обсъжда тази тема и дори да допусне някои лирични отклонения, но тъй като прецени, че домакинята няма да погледне с добро око на поетичните му излияния, се задоволи да отговори, че според него госпожица Бенедик е привлекателна млада дама. Сетне не издържа и добави:
— Забелязали ли сте колко очарователно мърда връхчето на нослето си?
Госпожа Корк недоумяващо го изгледа:
— Никога не съм я виждала да мърда връхчето на носа си.
— Може би само детективите забелязват такива подробности — побърза да замаже положението Джеф.
Тя дълго време мълча — изглежда, разсъждаваше върху проблема за подвижността на носа на секретарката си. После забеляза, че антилопата на стената я наблюдава, и сякаш зърна укор в погледа й, защото побърза да премине към същността на въпроса:
— Съмнявам се в госпожица Бенедик.
— Искате да кажете — в Кейкбред — услужливо я поправи младежът.
— Нямам предвид Кейкбред, а именно нея — намръщи се домакинята. — Приех предложението на госпожа Молой да потърся помощта на детектив най-вече, за да науча нещо повече за госпожица Бенедик, която живо ме интересува. Вашата задача по време на престоя ви в имението е да я следите неотлъчно. Не се доверявам на тази госпожица, струва ми се прикрита и лукава.
Този път Джеф не успя да се въздържи. Отвратителните епитети накараха душата му да направи салтомортале. Не възрази, когато госпожа Корк взе да петни името на Кейкбред, но хулите й по адрес на Ан преляха чашата на търпението му.
— Прикрита и лукава ли? — възкликна. — Откъде ви дойде наум? Госпожица Бенедик не е нито прикрита, нито лукава! — добави с нескрита топлота в гласа си. — Мисля, че е много почтена и откровена като… е, знаете като кого.
В душата на госпожа Корк се зароди неприязън към нахакания младеж. Предпочиташе мъжете, които я заобикалят, безпрекословно да й се подчиняват като герои от стар холивудски филм. В погледа й припламнаха искрици, които бяха добре познати на чернокожите носачи, участвали в експедициите й и на пътуващите из цяла Африка търговци метиси. Именно заради смразяващия й поглед те я наричаха „мгобо- мгумби“, което в свободен превод означава „жената, с която шега не бива“.
— Изглежда, вече сте си съставили мнение за нея, въпреки че я видяхте само за няколко секунди — процеди тя с леден тон.
— Най-важното за детектива е умението с един поглед да преценява характера на даден субект.
— Да речем, че е така. Но аз имах възможност да наблюдавам поведението на госпожицата в присъствието на племенника ми и съм сигурна, че тя се опитва да го впримчи.
Чудовищното предположение подейства на Джеф така, сякаш бяха забили шило в задните му части, и той едва се сдържа да не скочи от мястото си. Беше направил известен компромис и не беше вдигнал скандал, когато нарекоха любимата му Ан лукава и прикрита, но този път госпожа Корк бе минала всякаква граница.
— Способността ми от пръв поглед да определям характера на даден човек ми подсказва, че вие сте на погрешен път.
— Престанете да дърдорите за тази ваша способност! — кипна прочутата ловджийка. — Не съм ви повикала, за да ми противоречите на всяка дума.
Първата реакция на Джеф беше да й изкрещи, че още не е негова работодателка, да стане, да се обърне кръгом и с гордо вдигната глава да напусне бойното поле. Но се въздържа, тъй като се досети, че по този начин ще загуби възможността да вижда всеки ден Ан.
— Защо мислите, че госпожица Бенедик има непочтени намерения към племенника ви? — попита с престорено смирение.
