Тъй като в момента по отсрещното платно не се задаваше кола, девойката си позволи да се обърне и да изгледа спътника си. Забеляза, че очите му започват да се замъгляват — сигурен признак, че той ще изпадне в поредния транс, — затова отново го сръга в ребрата:
— Какви ги бръщолевиш?
— Това е самата истина. Отдалеч подушвам частните детективи — животът ми е отровен от тях. Когато бях млад, ме следваха на глутници. Тези типове са оформени простаци — ще ги познаеш от километър разстояние. Онзи младеж случайно беше там. Спомняш ли си какво му каза, когато влезе в кантората?
— Казах: „Господин Ейдър?“, използвайки въпросителна интонация.
— А той какво отговори?
— Май каза: „Безсъмнено.“
— Още едно потвърждение, че не съм се излъгал. Частният детектив щеше да измрънка: „На вашите услуги, мадам“, щеше да потрива мръсните си ръце и лицемерно да се усмихва като сервитьор. Младежът хилеше ли се угоднически?
— Не, само се взираше в мен.
— Именно. И знаеш ли защо? Защото е бил запленен от красотата ти. Всеки младеж, който те види, на мига загубва ума си. На мен си се метнала — жените винаги са ме намирали неотразим. Навремето това ми създаваше доста неприятности. Запознавам се с някоя дама, проявявам към нея само любезност и не си позволявам волности, но не щеш ли, тя решава да напусне съпруга си заради моя милост. Ето защо бях постоянна жертва на разни частни детективи.
— Забелязвам, че паметта ти изневерява само относно местонахождението на диамантите, а спомените за младежките ти похождения изобщо не са се заличили от съзнанието ти.
— За което горчиво съжалявам. Повярвай, че не ми е приятно да си припомням младежките си лудории — целомъдрено отбеляза лордът.
Ан отново насочи поглед към шосето, замисли се и прехапа долната си устна. Нужно й беше малко време, за да преосмисли фактите в светлината на новите доказателства. Чичо Джордж пък разсъждаваше защо, след като имат на разположение толкова много дървета, птиците кацат по телеграфните жици, които сигурно са неудобни за стъпване. Ето защо и двамата мълчаха, докато наближиха имението.
— Но това е пълно безумие! — възкликна Ан.
— Моля!? — стресна се лордът, тъй като гласът й го беше изтръгнал от задълбочените му размисли.
— Става въпрос за господин Ейдър.
— Какво за него?
— Сигурно не е с всичкия си.
— Защо?
— На един нормален човек не би му хрумнало да устрои подобен маскарад.
— Нищо му няма на момчето. Какво друго да стори при така създалите се обстоятелства? Смятам, че желанието му да бъде близо до племенницата ми е съвсем естествено, след като до уши се е влюбил в нея.
— Не говори празни приказки, скъпи мой.
— Нима ме обвиняваш, че дрънкам глупости? — засегна се лордът.
— Невъзможно е да се е влюбил в мен от пръв поглед.
— Защо?
— Защото любов от пръв поглед не съществува!
— Така ли мислиш? Ако се наредят една до друга всички жени, в които съм се влюбвал от пръв поглед…
— Сигурна съм, че грешиш.
— Младежът си призна.
— Какво!?
— Честна дума. След като ти излезе, го погледнах в очите и попитах: „Влюбен си в нея, а?“.
— Не е вярно, нали? — възкликна Ан.
— Вярно е.
— Но защо го направи?
— Исках да получа от сигурен източник потвърждение на подозренията си. Когато ти е необходима информация, пий направо от извора!
— Какво отговори той?
— Каза „да“.
— Май не е от разговорливите. Отговорът е доста лаконичен, не мислиш ли?
— Директният въпрос изисква директен и немногословен отговор. „Влюбен си в нея, а?“ — попитах, а младежът отвърна: „Да.“ Кратко и ясно, без увъртания. Гледай да не го изпуснеш. Едва ли ще срещнеш толкова симпатичен младеж. От пръв поглед много ми допадна.
— Изглежда, забравяш, че съм сгодена за Лайънел.
— Лайънел ли? Сигурно нямаше да му обърнеш внимание, ако не беше красив като манекените, които се мъдрят по витрините на магазините. Забелязал съм, че жените са неспособни да дадат правилна преценка на характера и се подвеждат по външния вид. Дай ми две буци въглища и малко глина и ще създам много по-достоен човек от Лайънел Грийн. Да му се не види, ще ми се вчера да бях в съда, за да видя как онзи адвокат прави на пух и прах любимия ти!
Ан удари спирачки. Намираха се в началото на алеята за коли, водеща към Шипли Хол. Лордът смръщи вежди и си помисли, че по разбираеми причини не е желателно да го видят в компанията на секретарката, но все пак племенницата му може да го остави по-близо до сградата.
Ала макар да беше пълна противоположност на Мъртъл Шусмит, тя споделяше мнението на бившата годеница на Джеф, че мъжете трябва да бъдат наказвани заради простъпките си.
— Слизай, скъпи! — изкомандва.
— Защо, още сме далеч от сградата!
— Слизай веднага! Дано те нападнат побеснели охлюви и да те изпохапят! Знаеш, че мразя да злословиш по адрес на Лайънел.
— Нямаше да ти е неприятно, ако дълбоко в себе си не осъзнаваше, че имам право.
— Вън! — изсъска Ан. — Дано не само да те изпохапят, ами да те набодат с рогцата си!
Лорд Уфнам слезе от колата — или по-точно — свлече се като вековно дърво, повалено от брадвата на дървар, а девойката подкара по алеята. Отново се беше замислила и машинално хапеше долната си устна. От ума й не излизаше онзи сатана в човешки образ, наречен Джеф Милър. Питаше се дали някога съдбата ще й предостави възможност да се запознае с него и да го постави на мястото му.
Надяваше се, че някой ден щастието ще й се усмихне.
Осма глава
Сенките на вековните дървета, издигащи се от двете страни на алеите в градината, пропълзяваха по прилежно окосената морава, когато таксито, което Джеф беше взел от гарата, спря пред входната врата на Шипли Хол. На позвъняването откликна лорд Уфнам, който вече се беше превъплътил в ролята на иконом и посрещна госта с подобаващото на поста му надменно изражение.
— Здравейте отново — поздрави го младежът с фамилиарността на човек, който среща стар приятел. — Вече сте на поста си, а? Дайте ми десет минути да се запозная със страшилището на Черния континент, после ще се уединим в покоите ви, за да се подкрепим с чаша портвайн.
— Сър? — Изреченото с леден тон обръщение и придружаващият го недоумяващ поглед подсказаха на Джеф, че пред него стои великолепен актьор. Очевидно когато изпълняваше задълженията си на иконом, лорд Уфнам не позволяваше дружеският разговор, състоял се само преди няколко часа, да влияе на изпълнението на ролята му. Когато бе в центъра на общественото внимание, той беше Кейкбред, само Кейкбред и нищо друго освен Кейкбред. Сякаш леден душ поля младежа, който веднага промени линията си на поведение, съобразявайки се със студеното и официално изражение на мнимия иконом.
— Госпожа Корк вкъщи ли е? — запита бързо.
— Да, сър. За кого да предам?
