Последните дни не беше спряло да вали, та спортната проява се очертаваше като извънмерно лепкава. Нека си го кажа направо, че съм виждал блата, по-сухи от игралното поле. Рижият кръволок от „Зеленото прасе“ доцапурка до топката и даде начален удар, насърчаван гръмогласно от съвкупното селячество. Топката отхвръкна право към Тъпи, елегантно издържан от главата до петите в ослепителен електрик с оранж. Тъпи ловко я подхвана, още по-ловко я подаде и именно в този момент ми направи впечатление, че играта между Горно Блийчинг и Хокли-насред-Местън притежава отличителни черти, които обикновено не се наблюдават на футболното игрище.
Защото Тъпи, след като изпълни блестящо подаването, просто си остана на мястото да излъчва скромност, когато се чу тупурдия от огромни крачища и рижият го сграбчи за врата, тръшна го в калта и рипна връз него. Мерна ми се лицето на Тъпи, изкълчено от недоумение, болка и общо недоволство от развитието на играта, но после бързо го изгубих от поглед. Докато изплува отново в зрителното ми поле, противоположният край на игрището вече тънеше в крамола. Двама яки земеделци бяха навели глави като бичета и се блъскаха енергично, а топката, предмет на разногласието, се мотлявеше нейде помежду им.
Тъпи избърса от очите си една съществена част от графство Хампшир, огледа се замаяно, съзря масовката, хукна натам и пристигна тъкмо навреме, за да бъде загребан от трима здравеняци и подложен на повторна кална терапия. Това за жалост го нагласи в удобна поза, позволяваща на четвърти снажен селяк да му хвърли един къч в ребрата с обувка като калъф за контрабас. Рижият съзря в това своя шанс да се метне отгоре им. Хубава енергична игра, както ми се видя от тази страна на парапета.
Сега чак проумях грешката на Тъпи. Беше ненужно издокаран. При подобни състезания основно правило е да не се набиваш на очи. Най-добрите му приятели биха го натъкмили в трезво бозаво, сливащо се с общата тоналност на пейзажа. Но дори да не беше неустоимата привлекателност на екипа му, пак се натрапваше убеждението, че населението на Хокли-насред-Местън принципно не одобрява присъствието му на игрището. То беше уверено, че като неместен жител Тъпи си вре столичния нос в лични препирни, които не го касаят, и изобщо не му е тук мястото.
Така или иначе, неминуемо се налагаше впечатлението за преференциално отношение към него. При всяка от описаните скотобойни сцени, когато теренът се огъваше и тонове агрокултурни маси се овъргалваха всестранно в сочно пльокащата земна повърхност, последният, измъкнал се най-изотдолу, неизменно се оказваше Тъпи. А в редките случаи, когато по чудо успяваше да се задържи за миг във вертикално положение, неизбежно се намираше някой, най-често моят риж познайник, който всеотдайно се юрваше напред и го поваляше в най-тинестата локва.
Започнах да се питам дали телеграмата не е пристигнала прекалено късно, за да спаси един човешки живот, когато в поголовната сеч настъпи необичайно затишие. Веселието се бе завихрило почти в непосредствена близост до мен и тъкмо съзерцавах поредното кълбовидно окалване на всички заинтересовани, когато те взеха, че се надигнаха, преброиха оживелите и установиха, че един възедър екземпляр в бивш бял екип е останал да лежи в калта. Съдейки по единодушния възторжен рев от стотина патриотични гърла, Горно Блийчинг бе повалило първата си жертва.
Последната бе отнесена от двамина бойни другари, докато останалите поседнаха да помислят над живота. Това бе моментът, по моя преценка, когато ми се отваряше възможност да изведа Тъпи от кланицата. Прескочих парапета и се отправих към мястото, където той се остъргваше от пластовете чернозем. Видът му бе на току-що мината през центрофуга свинска кайма и в очите му, или поне в онова, което се виждаше от тях, различих странен изпепеляващ пламък. Беше така успешно скрит под засъхваща кора наносна почва, че тъжно си помислих колко малко всъщност би могло да се постигне с една обикновена вана. За да може отново да бъде пуснат в употреба сред обществото, Тъпи наложително трябваше да мине през химическо чистене. Дано само някой не прецени, че е по-безболезнено просто да бъде изхвърлен.
— Тъпи, старче — започнах аз.
— Ъ?
— Имаш телеграма.
— Ъ?
— Получи се телеграма за теб.
— Ъ?
Побутнах го с върха на бастунчето си и той незабавно прояви признаци на живот:
— Внимавай какви ги вършиш, глупаво магаре такова! Малко са ми другите синини! Какво бръщолевеше преди малко?
— Казах, че се получи телеграма за теб. Реших, че може да е важна.
Той изпръхтя с много горчивина.
— Да не би да смяташ, че ми е само до телеграми?
— Може да е жизненоважна — настоях аз. — Ето я.
Само че, не знам дали разбирате, нищо подобно. Как е станала тая работа представа си нямам, но по всяка вероятност при преобличането я бях оставил в джоба на другото сако.
— Божичко — изохках аз. — Забравил съм я.
— Няма значение.
— Има! Вероятно съдържа нещо, което трябва да бъде прочетено още сега. Искам да кажа незабавно. Хайде, сбогувай се надве-натри с наказателния отряд и бързо да се прибираме.
Той повдигна вежди. Или поне предположих, че ги е повдигнал, защото калта по челото му се нагъна, сякаш под повърхността й се случваха неща.
— Нима допускаш — ледено изрече Тъпи, — че ще се измъкна, докато Тя ме гледа? Как не! Пък и — продължи той с бавна замисленост — няма сила на този свят, която да ме помръдне от игрището, преди да съм изкормил онзи риж върколак. Направи ли ти впечатление как ме атакува, когато топката не е у мен?
— Това не е ли редно?
— Не е, разбира се. Затова го очаква кървава разплата. Писна ми. Оттук нататък ще тропна с крак и ще наложа властно присъствието си.
— Малко не съм наясно с правилата на това забавление, но дали не би могъл да го ухапеш?
— Ще опитам, пък да видим — промълви Тъпи, доволен от хрумването ми.
В този момент се върнаха двамата, изнесли ковчега, и всеобщите бойни действия се възобновиха по цялата фронтова линия.
Малко отмора и поемане на въздух вършат чудеса със скапания спортист. В мръсното дело, подхванато наново след краткия отдих, се вляха много свежи сили, та беше удоволствие да ги наблюдавам. А Тъпи бе душата на компанията.
Знаете ли, ако виждаш един човек само по купони, обяда, конни надбягвания и в безделно размотаване из хорски имения, изобщо не получаваш представа за неговите скрити дълбини. Макар да познавах Тъпи Глосъп, откак помнех себе си, ако ме бяха попитали за него, бих го охарактеризирал като пацифист по природа и кротък като даденост. А ето, че го гледах как търчи напред-назад с огън, бълващ от ноздрите, и определено се изживяваше като опасност за движението по пътищата.
Насърчаван от факта, че съдията или бе привърженик на философската школа да не пречиш на ближния да прави, каквото му скимне, или свирката му се бе задръстила с кал, в резултат на което следеше играта с миролюбива непричастност, Тъпи се прояви крайно впечатляващо. Дори на мен, дето хабер от понятие си нямам за тънките страни на ръгбито, ми стана ясно, че ако Хокли-насред-Местън желае успешен завършек, то трябваше с цената на всичко да очисти Тъпи, при това час по-скоро. И едно мога да кажа за хоклинасредместънци: в опитите си да убият Тъпи те не пожалиха ни усилие, ни средства, а рижият бе направо всеотдаен. Ала Тъпи се оказа издръжлив. Всеки път, когато опозицията го смилаше в тинята и сядаше върху главата му, той се издигаше над мъртвото си „аз“ към нови, неподозирани висоти. И дори успя да вида сметката на рижия.
Не знам как точно осъществи това, защото вече падаше здрач, пък и мъгла взе да се спуска, но както онзи си препускаше волно из терена, непомрачаван от грижа на този свят, така изневиделица го сполетя Тъпи, двамата осъществиха контакт с гръм и трясък и докато разбера какво става, тленните останки на рижия бяха изведени на куц крак от неколцина съиграчи.
