— Бърти, заложил съм всичко на мача в четвъртък. Засега имам чувството, че Тя гледа на мен като на крехкотелесен мухльо само защото си протрих пришка на крака онзи ден и ми се наложи да се върна с рейса от Хокли. Но като ме види как помитам селската опозиция като всепоглъщащ горски пожар… Как смяташ? Ще се позамисли ли? Ще се отворят ли очите и? А?
— А?
— Аз казах „А?“
— Аз също.
— Исках да кажа „Нали?“
— Ами…
На това място удари гонгът за вечеря, макар че хич не ми беше до храна.
Предпазливи допитвания през следващите два-три дни ме наведоха на убеждението, че в помещенията на прислугата в Блийчинг Корт знаят какво говорят, когато издигат предположението, че младият Тъпи, роден и откърмен в кротката и снизходителна атмосфера на метрополията, би благоразумствал, ако не се забърква в местните препирни и крамоли и стои по-надалеч от футболните игрища. Наляво и надясно се изказваха мнения, че чувствата между двете села са стигнали точката на вренето и кипенето.
Знаете как става в тези отдалечени пасторални райони. Животът е склонен силно да забави темпото. Човек няма какво да прави през дългите зимни вечери, освен да слуша радио и да разсъждава навъсено какъв кърлеж е съседът му. Току си припомниш, че чичо Джайлс те е извозил при продажбата на прасето, докато чичо Джайлс изведнъж се сеща, че не друг, а по-големият ти син Ърнест е замерил с тухла кобилата му две недели преди Благовещение. Никой не съумя да ме информира как е започнала настоящата разпра, ала коледните празници, посветени на мира и всеопрощението сред народите, я свариха в пълния й разгар. Единствената тема на разговор в Горно Блийчинг бе предстоящият мач в четвъртък, като трудещите се селяни недвусмислено го очакваха в настроение, което мога да опиша единствено като касапско. Доколкото разбрах, жителите на Хокли-насред-Местън били настроени не по-малко стръвнишки.
Отидох до Хокли-насред-Местън в срядата преди мача, изгарящ от нетърпение да хвърля едно око на населението и да проверя степента на неговата кръвожадност. С ужас установих, че всеки втори индивид от мъжки пол изглежда като по-големия брат на селския ковач. Мускули като стоманени въжета. А компанията в местната кръчма „Зеленото прасе“, където се отбих инкогнито на халба бира, се изказваше за предстоящото спортно събитие по начин, от който би се смръзнала кръвта на всеки, чийто приятел от детинство се кани да се впусне безразсъдно в мелето. Все едно, че слушах Атила и приближените му хуни да обсъждат следващата си военна кампания.
Върнах се при Джийвс с твърдо решение в ръка.
— Джийвс — казах, — ти, който бе принуден да сушиш и гладиш онзи прекрасен мой вечерен костюм, знаеш най-добре от всички колко жестоко си изпатих от безобразието на младия Тъпи Глосъп. По право би трябвало да приветствам с хляб и сол факта, че Гневът Небесен най-сетне се сети да надвисне гръмовно над него. Но въпреки всичко според мен Небесата изгубиха чувство за мярка и изтърваха положението от контрол. Дори в най-необузданите си мечтания не съм искал да видя клетото магаре умъртвено по особено мъчителен начин. А преобладаващото намерение в Хокли-насред-Местън е, че не бива да пропуснат натиканата в ръцете им възможност да направят щедър коледен подарък на тукашната погребална служба. Имаше днес един риж субект в „Зеленото прасе“, който, съдейки по изказванията му, несъмнено се явява делови партньор на гробаря. Затова се налага да действаме без разтакаване. Трябва да спасим Тъпи от самия него, въпреки самия него.
— Какъв курс на действие бихте сметнали за препоръчителен, сър?
— Сега ще ти кажа. Понеже той отказва да постъпи разумно и да се измъкне овреме от заварката, тъй като момичето щяло да присъства на мача и клетникът си въобразява, че ще блесне и ще я заслепи с великолепието си, принудени сме да прибегнем към подмолни методи. Заминаваш още днес за Лондон и утре заран изпращаш телеграма, подписана с „Анджела“ и гласяща следното… Запиши си.
— Да, сър.
— „Толкова съжалявам…“ — Аз се замислих. — Какво би казало едно момиче, Джийвс, което след кавга с годеника си, обидил я на кацнал бръмбар на трънка, желае да му протегне маслиновата клонка?
— „Толкова съжалявам, че се държах зле с теб“ според мен е подходящ за случая текст, сър.
— Достатъчно ли е силно?
— Може би едно „скъпи“ ще придаде необходимата правдоподобност на посланието, сър.
— Точно така. Продължи да пишеш. „Толкова съжалявам, скъпи…“ Стоп! Задраскай всичко. Прозрях къде стъпваме накриво. Подпиши телеграмата не с „Анджела“, а с „Далия Травърс“.
— Много добре, сър.
— А съдържанието е следното: „Още сега се върни“.
— „Незабавно“ е по-икономично сър, тъй като е една дума. И звучи по-непреклонно.
— Прав си. Значи „Незабавно се върни. Анджела много го е закъсала със здравето“.
— „Тежко болна“ е за предпочитане, сър.
— Добре. Анджела тежко болна. Има висока температура и постоянно вика името ти в трескавото си състояние, като все разправя, че няма значение какви си ги бил надрънкал по адрес на шапката й…
— Ако ми позволите да направя едно предложение, сър…
— Давай.
— Според мен следният текст би постигнал нужния ефект: „Незабавно се върни. Анджела тежко болна. Висока температура и треска. Жално вика името ти. Бълнува нещо за шапка и че си бил прав. Вземи първия влак. Далия Травърс“.
— Не звучи зле.
— Да, сър.
— Това „жално“ добре ли е все пак? Не е ли по-силно да кажем „непрестанно“?
— Не, сър. „Жално“ носи по-наситен емоционален заряд.
— Щом казваш. Ти най-добре знаеш. Прати телеграмата навреме, за да се получи тук преди два и половина.
— Добре, сър.
— Два и половина, Джийвс. Прозря ли колко съм демонично вероломен?
— Не, сър.
— Ама как така! Виж сега. Ако телеграмата пристигне по-рано, ще я отвори преди мача. Но в два и половина вече ще е излязъл на игрището. Ще му я подам в миг на временно затишие във военните действия. Дотогава вече ще е получил представа за естеството на битката между Горно Блийчинг и Хокли- насред-Местън. Не допускам някой, поспортувал с главорезите от „Зеленото прасе“, да не разцелува краката и на най-куцото оправдание за вдигане на белия байрак. Следиш ли мисълта ми?
— Да, сър.
— Много добре, Джийвс.
— Много добре, сър.
На Джийвс може да се разчита. Два и половина казах, в два и половина телеграмата беше в замъка. На минутата. Грабнах я и само се отбих за малко в стаята си, колкото да се преоблека в нещо по-топло. Нахлузих няколко ката дебела вълна и отпраших с колата към полесражението. Отборите тъкмо се строяваха. Минута по-късно чух свирката и кръвопролитието се отпочна.
В моето училище ръгбито не бе сред практикуваните спортове, поради което то така и си остана дълбоко законспирирано от мен. Мога да следя бегло широките му параметри и знам, че основният стремеж е с цената на всичко топката да се пренесе през полето и по всякакъв начин да се прехвърли отвъд линията. Също така ми е известно, че с оглед постигането на тази цел на играчите им е позволено да използват силови методи и да вършат с ближния си неща, които при други обстоятелства биха им спечелили две седмици на топло без право на обжалване в комплект с пиперливи поучения откъм съдийската скамейка. Оттам нататък обаче всичко ми се губи. Тънкостите на играта са затворена книга за Бъртрам Устър, но както разбрах от специалистите край мен, въпросният мач не съдържал никакви тънкости, тъй че нямаше опасност да изпусна нещо съществено.
