кажат, че е отпратил за провинцията да флиртува с някаква кучкарка?
— Какво беше това? Я пак ми го кажи.
— Кучкарка. Една от тези трижди проклети любителки на чистия въздух, дето замърсяват селския пейзаж, като трамбоват неуморно с дебели подметки и вълнени костюми, следвани от глутници кучета, по едно от всяка порода. Много добре ги познавам, тъй като и аз бях от тях на млади години. Затова именно съм наясно колко са опасни. Въпросната пепелянка е щерка на стария полковник Далглиш. Живеят в околностите на Блийчинг.
Взех да проглеждам.
— Ясно значи за какво е телеграмата. Току-що я получих. Тъпи иска от мен ирландски воден шпаньол. Явно го гласи за коледен подарък на това момиче.
— Нищо чудно. Катрин пише, че е хлътнал до уши. Следвал я по петите, бетер нейните кучета, изплезил език и проточил лиги. Мъркал като коте и блеел като овца.
— Същинска подвижна менажерия.
— Бърти, не че съм такъв човек, но още една лекомислена закачка и такъв ще ти отперя, че ушите ти ще пищят оттук до Коледа.
— Ама, лельо, няма защо да си скубеш косите. Убеден съм, че снаха ти преувеличава, и нямаш никакви основания за бели коси.
— Така ли смяташ? Ти, който го познаваш по-добре от себе си! Забрави ли вече главоболията с онази певачка?
Как ще ги забравя. Кора Белинджър й беше името. Учеше за оперна певица и младият Тъпи високо оцени таланта й. За щастие, тя му друсна един юмрук по време на хубавата чиста веселба, дадена от Бийфи Бингам, и Любовта на бърза ръка се спомина.
— Освен това — продължи леля, — забравих да спомена още нещо. Малко преди Глосъп да замине за Блийчинг, двамата с Анджела се сдърпаха.
— Ами!
— Да. Чак тази сутрин го научих от горкото дете. Щеше да си изплаче очите, клетата. Нещо във връзка с последната й придобивка от магазина за шапки. Доколкото успях да установя, той казал, че шапката била кацнала на темето й като бръмбар на трънка, а тя естествено му наредила да не й се мярка пред очите дори на онзи свят. Тъпи казал „Дадено!“ и отпрашил. Сега вече разбираш какво е станало. Кучкарката го е спипала разголен и уязвим душевно и ако не предприемем скоротечни действия, един Господ знае какво ще ни сполети. Затова изложи фактите пред Джийвс и го накарай още с пристигането си там да положи нужните усилия.
Неизменното и безапелационно твърдение на тази моя роднина, че при всяко задънване на хоризонта единствен Джийвс е в състояние да разсее облаците, винаги ме глади срещу косъма и ме кара да скърцам със зъби. Затова й отговорих сухо, през стиснати устни:
— Не се нуждаем от услугите на Джийвс. И сам ще се справя. Такава програма съм набелязал, че на младия Тъпи хич няма да му бъде до любовно блеене. Възнамерявам още първата вечер да пусна в спалнята му Луминесцентния Заек. Той свети и подскача в тъмното, като същевременно издава прегадни пискливи звуци. Последните ще бъдат изтълкувани от Тъпи като зов на съвестта и аз се надявам, че дори след еднократна процедура ще му се наложи да прекара две седмици в санаториум за нервноболни. А тъй като той не е в състояние да помни цели две седмици, като излезе оттам, няма и да се сети за кучкарката.
— Бърти — произнесе леля Далия със странно, вледеняващо спокойствие. — Ти си най-глупавото магаре, с което ме е сблъсквал животът. Чуй сега внимателно. Много те обичам и благодарение на моите връзки в Комисията за психически неуравновесени още не са те прибрали в килия с тапицирани стени. Но ако по обичайния си начин оплескаш и тази история, да знаеш, че ще оттегля протекцията си. Толкова ли не можеш да проумееш, че това е прекалено сериозно, за да бъдеш оставен да се вихриш на воля? На карта е цялото щастие на Анджела. Прави каквото ти казвам и изложи случая пред Джийвс.
— Щом настояваш — казах оскърбено.
— Настоявам. Още сега!
Върнах се в спалнята.
— Джийвс — казах, без да се опитам да скрия огорчението си. — Забрави Луминесцентния Заек.
— Много добре, сър.
— Също и Гигантския Воден Пистолет.
— Много добре, сър.
— Те паднаха жертва на унищожителна критика и вече нямам щение. А, да, още нещо, докато не съм забравил.
— Да, сър?
— Госпожа Травърс иска от теб щом пристигнем в Блийчинг Корт, да откъснеш господин Глосъп от кучкарката.
— Много добре, сър. Ще сторя необходимото.
Още на другия ден ми стана ясно, че леля Далия изобщо не е преувеличила размерите на опасността. Двамата с Джийвс наближавахме Блийчинг в двуместната ми кола и някъде по пътя между селото и замъка пред нас замержеля неизбродно кучешко стадо, насред което се открояваше младият Тъпи, суетящ се около едро, хранено със зърно и прясно мляко момиче. Беше се наклонил предано над нея и дори от разстояние се виждаше, че ушите му розовеят. Поведението му не оставяше съмнение, че прави опити да се пробута на момичето, а когато наближих и установих, че същото е облечено във вълнен костюм и обуто в обувки с дебели подметки, всичко си дойде на място.
— Забелязваш ли, Джийвс? — попитах тихо и многозначително.
— Да, сър.
— Обърна ли внимание на момичето?
— Да, сър.
Натиснах дружелюбно клаксона и нададох тиролски трели. Двамата се обърнаха. Тъпи, както ми се стори, не остана особено доволен.
— Ъ… Здрасти, Бърти — каза.
— Привет.
— Това е моят приятел Бърти Устър — обърна се Тъпи към момичето е извинение в гласа. Сякаш би предпочел да ме потули.
— Здравейте — поздрави момичето.
— Приятно ми е — рекох аз.
— Здрасти, Джийвс — каза Тъпи.
— Добър ден, сър.
Настъпи напрегната пауза.
— Е, довиждане, Бърти — наруши я младият Тъпи. — Сигурно искаш да продължиш.
Ние, Устърови, разбираме от намеци.
— Ще се видим по-късно — казах.
— Ами… може — отвърна Тъпи.
Натиснах педала и ние отфучахме.
— Зловеща работа, Джийвс. Направи ли ти впечатление, че субектът силно наподобяваше препарирана жаба?
— Да, сър.
— И с нищо не показа, че желае да се присъедини към компанията ни?
— Да, сър.
— Според мен опасенията на леля Далия са напълно оправдани. Работата е сериозна.
— Да, сър.
— Така че напъни мозъка, Джийвс.
— Много добре, сър.
Видях се отново с младия Тъпи чак когато се обличах за вечеря. Нахълта в стаята ми, докато си завързвах вратовръзката.
