— Отговорих му, че за мен ще бъде удоволствие.
— Нали не искаш да кажеш, че си приела?
— Разбира се. Всичко е уредено.
— Допуснала си племенник на Парслоу да шета на воля из имението, когато до селскостопанската изложба остават само две седмици?
— Той пристига утре с влака в два и четирийсет и пет.
И тъй като вече бе хвърлила своята бомба и се бе насладила на експлозията, а и понеже бе достигнала парадния вход и не изпитваше желание да слуша напразни пелтечещи протести, тя влезе величествено в къщата, оставяйки лорд Емсуърт да стърчи като поразена от гръм статуя на шадраван.
Той стоя така в продължение на близо минута. Сетне повелителната нужда да сподели траурната вест с по-хладен и проницателен ум от своя собствен го върна към движение и живот. С посърнал лик той се понесе на дългите си разтреперани нозе към моравата, където брат му Галахад отмаряше в своя шезлонг с чаша уиски и сода в ръка.
4.
Охладен от кедровата сянка, освежен от кехлибареното съдържание на чашата, в която кубчетата лед звънтяха тъй мелодично, щом я повдигнеше до устните си, Достопочтеният Галахад бе достигнал близко до нирвана блаженство, когато се появи лорд Емсуърт. Другаде из земите на замъка Бландингс може и да бушуваха бури, но тук, на полянката край него, цареше мир — съвършеният, безметежен мир, който на този свят навестява единствено онези, които с нищо не са го заслужили.
В своята петдесет и седма година Достопочтеният Галахад Трипуд бе спретнат дребен джентълмен, върху чиято посребрена, но още далеч не плешива глава, бремето на един пропилян със системна и педантична последователност живот ни най-малко не се усещаше. Елегантният костюм стоеше наперено върху жилестата му фигура, монокъл с черна рамка проблясваше още по-наперено в едното му око. Всичко в този мускетар на деветдесетте години бе наперено. Неразгадаема мистерия за всички, които го познаваха, бе откъде-накъде мъж, угаждал си тъй напористо през целия си живот, ще се радва на несъкрушимо здраве в неговия залез. Прежълтелите му връстници, обръщали навремето осветения от газени фенери Лондон надолу с главата в неговата компания и обречени сега на жалко съществуване на препечени сухари, минерална вода и санаториуми с кални бани, преживяваха особено болезнено този факт. Човек с неговото минало, считаха те, бе редно да довършва дните си в инвалидна количка, вместо да пърха жизнерадостно нагоре-надолу, да се джафка с оберкелнерите както на младини и да разгръща менюто за напитки с нетрепваща ръка.
Същинско накокошинено петле бе този мъж, истински боец от Старата гвардия, който умира, но не се предава. Седнал под стария кедър, той имаше вид, сякаш се готви да отскочи до някой танцувален салон от времето, когато танцувалните салони са били танцувални салони и откъдето в тихото утро щяха да са нужни трима келнери, двама биячи от заведението и един полицай, за да го изхвърлят на тротоара.
В един свят, тъй преизпълнен с красиви неща, където според него всички трябваше да са щастливи като принцове, Достопочтеният Галахад бе шокиран от покрусения вид на своя брат.
— За Бога, Кларънс! Приличаш на опечалена тения. Случило ли се е нещо?
Лорд Емсуърт за миг изхърхори, останал без дъх. Сетне думите дойдоха.
— Галахад, с нас е свършено!
— Какво?
— Парслоу ми нанесе удар!
— Удар? Нима те напердаши?
— Не, не, не. Искам да кажа че всичко стана точно така, както ти ме предупреди. Той се оказа твърде изврътлив и хитроумен за нас. Усукал се около Кони и я убедил да вземе племенника му за мой секретар.
Достопочтеният свали монокъла си и се зае замислено да го бърше. Сега вече вникна в дилемата на своя събеседник.
— Тя ми го докладва само преди минута. Досещаш ли се какво означава това? Той е твърдо решен да провали Императрицата и сега си е наумил да внедри свой агент в самото сърце на дома ни. О, всичко ми е до болка ясно — извиси треперлив тенор лорд Емсуърт. — След като се провали с Бакстър, идва ред на ново коварство с помощта на тоя Бодкин.
— Бодкин? Това да не е младият Монти Бодкин?
— Същият. Какво ще правим, Галахад?
Той зачака, отпуснал безпомощно ръце. Нищо неподозиращият Монти би се задръстил до крайност, ако разбереше отнякъде, че в този момент бъдещият му работодател си го представя като лукава плъхоподобна личност с шарещи очички, жител на подземния и подмолен свят, готов при първа възможност да се промъкне в кочините на невинни прасета и да заложи осколочни гранати в копаните им с помия.
Достопочтеният върна монокъла на мястото му.
— Монти Бодкин? — каза, освежавайки се с нова глътка от чашата. — Даа, помня го добре. Свястно момче. Ни най-малко не принадлежи към онези, които биха погодили мръсен номер на състезателно животно. Дай ми малко време, Кларънс. Това трябва да се обмисли.
Той се вглъби в разсъждения.
— Не — рече накрая, — можеш напълно да изключиш младия Бодкин като вражески елемент.
— Какво?
— Забрави за опасенията си — настоя Галахад. — Парслоу изобщо не смята да действа чрез него.
— Но, Галахад…
— Не. Чуй ми думата. Нима не виждаш, че това е твърде директно, прекалено явно, съвсем не в обичайния стил на подлеца Парслоу? Мисли логично. Той би трябвало да знае, че ние начаса ще заподозрем всеки негов племенник. Защо тогава ще си прави труда да ни го праща на тепсия? Да ти кажа ли отговора, Кларънс?
— Кажи ми го — едва намери сили да промълви лорд Емсуърт, преглъщайки като риба на сухо.
Тъй като главата на семейството стърчеше в изправено положение, а самият той се излягаше в шезлонг, Галахад нямаше как да потупа многозначително брат си по рамото. Затова го ръгна многозначително в кокалестия крак.
— Защото — рече той — Парслоу
— Иска да го заподозрем?
— Да, иска — потвърди Достопочтеният. — Надява се, че като вкара Монти Бодкин тук, ще ни накара да го наблюдаваме, да следим всяка негова стъпка, да не сваляме очи от него, тъй че, когато същинският съучастник влезе в играта, погледите ни да са насочени другаде.
— Мили Боже! — възкликна лорд Емсуърт, ужасен.
— О, всичко е наред — успокои го Галахад. — Уловката е хитра, но и ние не сме вчерашни, за да й се вържем. Предупреден, значи въоръжен. — Той отново ръгна многозначително кълката на брат си. — Искаш ли да ти кажа какво ще се случи, Кларънс?
— Кажи ми — промълви лорд Емсуърт.
— Кроежите на Парслоу за мен са отворена книга. Ден или два след пристигането на младия Монти в близост до кочината на Императрицата ще се вести тайнствен непознат. Той ще се промъкне там, защото Парслоу — сигурен, че цялото ни внимание е приковано в младия Монти — ще си въобразява, че брегът е чист.
— Мили Боже!
— И брегът наистина ще бъде чист, но само на пръв поглед. Ние ще се погрижим за това. Отсега нататък, Кларънс, не бива да се шляеш край Императрицата открито. Трябва да се притаиш на заден план. И да инструктираш Пърбрайт също да се таи на заден план. Така ще заблудим оня тип, че бдителността е отслабена, и ще успеем да го заловим на местопрестъплението.
Във взора на лорд Емсуърт, отправен към неговия брат, се долавяше благоговението на ученик, коленичил в нозете на своя пророк. Той винаги бе знаел, че като източник на практически съвети, свързани с тъмната страна на живота, Достопочтеният е класа сам по себе си. Според него това бе резултат на
