— Не ми казвай, че тая дървена глава е имала достатъчно пипе, за да роди подобен план! — възкликна Галахад, сразен.
— Няма да търпя да наричаш моя мил Рони „дървена глава“. Той е много умен. При все това трябва да призная, че според собствените му думи е заимствал идеята от теб.
— От мен?
— Твърди, че ти си му разказал как веднъж си крал свиня.
— Това е вярно — призна Достопочтеният. — Двамата с Пъфи Бенгър задигнахме свинята на стария Уивънхоу в нощта на бала в Хамър Ийстън през деветдесет и пета. Пъхнахме я в спалнята на Плъг Башъм. Така и не разбрах как е протекла срещата между нея и Плъг. Дано са намерили общ език. Помня обаче, че самият Уивънхоу буквално се пукаше по шевовете от яд. В това отношение беше същински Кларънс. Боготвореше своето добиче.
— Какво кара лорд Емсуърт да мисли, че сър Грегъри крои шапка на Императрицата?
— Както разбирам, Кони е склонила да наеме неговия племенник за секретар на Кларънс и той подозира, че става дума за задкулисен заговор. Същото подозирам и аз. Но вътрешно съм убеден, както и казах на Кларънс, че в случая Парслоу използва младия Монти Бодкин единствено за параван.
— Монти Бодкин!
— Това е племенникът. И доколкото си го спомням, младеж като него никога не би…
— О, Гали! — проплака Сю.
— А?
— Монти Бодкин пристига тук? — Очите на Сю бяха разширени в безсилна тревога. — О, Гали, каква ужасна каша!
Ах, знаех си, че нещо ще се случи. Тъкмо казвах на Рони, че от няколко дни имам предчувствие.
— Мило дете, какво става с теб? Какво лошо има в това, че младият Бодкин ще дойде тук?
— Та аз бях сгодена за него! — отвърна Сю.
Достопочтеният Галахад остана с впечатлението, че напредващата възраст и относително спокойният ритъм на живот напоследък са притъпили едновремешната му остра като бръснач схватливост. Лицето на Сю бе пребледняло като восък, красивите й очи бяха забулени от тревога и смут, а той все тъй не успяваше да вдене за какво става въпрос.
— Така ли? — запита. — И кога беше това?
— Преди две години… Две и половина… Три… Вече не помня. Във всеки случай, преди да срещна Рони. Но има ли значение? Казвам ти, че бях сгодена за него.
Галахад продължаваше да пребивава в мъгла.
— И какво от това? За какво е всичкото това вълнение? Защо мисълта, че ще го видиш отново, трябва да те разстройва? Или ще кажеш, болезнени асоциации? Неловкост? Нежелание да пробуждаш разкъсващи спомени в душата на младежа?
— Разбира се, че не. Нищо подобно. Проблемът е в Рони. Той е толкова ревнив. Ти поне го познаваш.
Достопочтеният започваше да стопля.
— И не може да стори нищо, миличкият — продължи Сю. — Просто не зависи от него. Измъчва се и от най-дребните неща. Представяш ли си какво ще стане, когато Монти се появи? Какъвто е бъбрив, ще вземе да прелива от топли чувства, да пуска мехури и да плещи за доброто старо време. „Спомняш ли си, Сю…“ „Сладката ми Сю, нали не си забравила…“ Майко мила, бедният Рони ще издивее.
Достопочтеният кимна.
— Разбирам какво имаш предвид. Носталгичният мотив действително е смущаващ.
— Ами представи си само, че колкото и да се мъчи да го прикрива, Рони ме ревнува дори от Пилбийм!
Галахад кимна повторно. Едно сериозно кимване. Той напълно осъзнаваше, че мъж, способен на подобни чувства спрямо собственика на бюро за разследвания „Аргус“, не е мъжът, на когото може с лека ръка да се представят бивши годеници с външността на Монти Бодкин.
— Трябва да отделим на въпроса малко по-задълбочено внимание — рече замислено той. — Какво ще кажеш да приемеш твърда линия и да посъветваш Рони да си подвива опашката и да спре да се прави на глупак в случай, че вземе да вдига пара?
— Но ти нищо не разбираш — простена Сю. — Той изобщо няма да вдига пара. Рони не е такъв. Той просто ще се напуши, ще стане хладен и учтив и ще се самоизтезава с оная кошмарна дървена физиономия, на която са го научили в Итън11 и Кеймбридж. Тогава не бих могла да сторя нищо, за да го върна в нормално състояние.
Достопочтеният бе осенен от внезапна идея.
— Слушай, ти наистина ли си сигурна, че обичаш тоя млад Фиш?
— Бих искала да престанеш…
— Извинявай, забравих. И все пак, сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. И преди съм ти казвала, че за мен не съществува друг на света освен него. Вероятно се питаш как е станало тъй, че съм се сгодила за Монти? Сега, като погледна назад, и аз самата не знам. Той беше голям сладур, пък и когато си на седемнайсет, се чувстваш толкова поласкана, че някой иска да се ожени за теб. И просто не си в състояние да му откажеш. Всичко продължи само две-три седмици и, естествено, в крайна сметка не излезе нищо. Но Рони веднага ще си въобрази, че това е бил един от най-големите романи в историята на човечеството. Ще провеси нос, ще се поболее от съмнения дали все още не чезна по Монти и всичко ще пропадне. Той е същинско дете, щом опре до тези неща.
— А според теб можем да сме напълно сигурни, че Монти ще се изпусне, така ли?
— Сто на сто, каквото е дрънкало.
— Даа, такъв си го спомням и аз. Има образи, на които винаги можеш да разчиташ, че ще кажат точно каквото не трябва. Подсеща ме за един мой познат от младини на име Багшот. Боко Багшот, тъй му викахме. Отишъл веднъж с момиче на ресторант и тъкмо привършвали с вечерята, когато някакъв възрастен господин нахлул в салона и взел да тресе юмрук пред лицето на Боко. Тогава нашият герой се изправил с галантен жест и рекъл: „Не бива да храните опасения, сър. Аз съм почтен мъж. Обещавам да се оженя за вашата дъщеря.“ — „Дъщеря? — отвърнал старецът, запенвайки се леко край устата. — По дяволите, та това е жена ми.“ Подозирам, че на Боко му се е наложило да бъде крайно тактичен, за да се измъкне от положението.
Той се умълча, зазяпан вглъбено през монокъла си в един паяк, който изпълняваше циркови номера върху надвисналата наблизо клонка.
— Но нашият случай, естествено, е елементарен.
— Елементарен!
— Не създава никакви затруднения, стига човек да му посвети за миг цялото си внимание. Рони се връща от онази сватба чак утре вечер, и то късно. Следователно ти трябва, още щом пукне зората, да отскочиш до Лондон и да разясниш на младия Монти как стоят нещата. Кажи му, че когато дойде тук, трябва да се държи с теб като с напълно непозната. Бъди категорична. Спомени му за печалния недостатък на Рони. Набий му добре в чайника, че цялото ти щастие зависи от това да се преструва, че никога по-рано не те е виждал, и мисля, че няма да имаш никакви главоболия. Не бих нарекъл Монти Бодкин особено схватлив, но вярвам, че ще се справи с една такава задача, особено ако му разясниш пределно ясно какво се иска от него.
Сю си пое дълбоко дъх.
— Гали, миличък, ти си невероятен.
— Е, опитен може би — редактира я скромно Достопочтеният.
— Но дали ще може да се осъществи? Имам предвид влаковете…
— Няма проблеми. Този в осем и петдесет от Маркет Бландингс те стоварва в Лондон около обяд. Докъм два и половина приключваш с инструктажа на Бодкин. За насам има влак в два и четирийсет и пет, който пристига тук малко преди седем. Хващаш таксито от гарата, слизаш по средата на алеята, за да не те видят, и извървяваш останалото разстояние пеш. Прибираш се в стаята си и разполагаш с още цял час да се преоблечеш за вечеря, като никой дори не подозира къде си била. Всъщност нещата се уреждат дори още
