в лицето! Влачи се пред нея върху окаяния си стомах. Въргаляй се по пода и лай. А в това време аз ще се кача в салона да разменя няколко думи с твоята майка и с Констанс.
Суров, решителен израз се спусна връз чертите на Достопочтения Галахад.
— Ще им разваля следобедния чай! — каза доволно той.
Но в салона, където нахлу, вземайки стъпалата по три наведнъж в оня свой младежки стил, който така вгорчаваше дните на скованите му от подагра връстници, той завари единствено сестра си Джулия. Тя седеше в едно кресло, пушеше цигара и четеше илюстриран седмичен вестник. Чаят, който се бе надявал да развали, се намираше в процес на отсервиране от Бийч и един лакей.
Сестра му Джулия изглеждаше доволна и се чувстваше доволна. Растящата навъсеност на Рони през последните два дни не й беше убягнала и в желанието си да бъде радушна към всички, дори и към онзи, когото винаги бе разглеждала като семейно леке, тя приветства Достопочтения Галахад със сърдечно кимване.
— Ако идваш за чай, закъснял си — рече.
— Чай! — изсумтя презрително брат й.
Той остана да пуска пара на мястото си, докато вратата не се затвори.
— Слушай, Джулия — каза тогава, — искам да разменя няколко думи с теб.
Лейди Джулия повдигна изящните си вежди.
— Скъпи Галахад! Това звучи тъй заплашително и злокобно. Случило ли се е нещо?
— Много добре знаеш какво се е случило. Къде е Кони?
— Ако не се лъжа, отиде да се обади по телефона.
— Е, като за начало и ти ще ми свършиш работа.
— Галахад, наистина!
— Остави тоя вестник.
— Добре, добре.
Достопочтеният отиде до камината и застана с гръб към празното огнище. Наследеният от дедите инстинкт го караше да се чувства по-сигурен в тази позиция. Той свъси неприязнено вежди.
— Джулия, повдига ми се от теб.
— Нима? И защо?
— Какво, по дяволите, целиш, като тровиш съзнанието на Рони срещу Сю Браун?
— Наистина, Галахад!
— Нима ще отречеш, че тъкмо това правиш от мига, в който пристигна тук?
— Може и да съм му изтъкнала веднъж или два пъти неуместността на един брак с момиче, което очевидно е влюбено в друг мъж. Ако това е грях, готова съм да чуя обвиненията ти. Вярвам, че ще ги обосновеш блестящо.
— Мислиш, че тя е влюбена в младия Бодкин?
— А не е ли?
— Ако отскочиш до билярдната — подхвърли Галахад, — допускам, че може и да промениш мнението си.
Част от самоувереността на лейди Джулия се спаружи.
— В какъв смисъл?
— Беше направо трогателно — рече мазно Достопочтеният. — Точно така. Трогателно. Едва сдържах сълзите си. Никога не съм виждал по-сплотена двойка. Две млади сърца, разчистили помежду си всички съмнения и грижи…
— Какво?
— Сключени обятия, щастливи въздишки, просълзени очи… Трябва да им хвърлиш едно око, Джулия. Впрочем има време. Представлението се очертава да не е от краткотрайните. Е, тъй или иначе, това беше първото нещо, което се качих да ти кажа. През последните дни ти се върза на фльонга, за да провалиш щастието на това момиче, и сега получаваш официално съобщение, че не си успяла. С онези двамата всичко е наред. Гукат си като гугутки.
Достопочтеният Галахад разпери полите на сакото си срещу въображаемия пламък в камината и продължи.
— Другото, което искам да знаеш, е, че за в бъдеще да не съм видял подобни глупости. Ако имаш някакви възражения момчето да се ожени за Сю, не ги споменавай пред него. Те го тревожат и той провесва нос, а това тревожи Сю и я прави нещастна, което пък тревожи мен и ми разваля деня. Ясно?
Позициите на лейди Джулия бяха поразклатени, но бойният й дух бе несломим.
— Боя се, че ще трябва да понесеш някой и друг развален ден, Галахад.
— Да не искаш да кажеш, че след всичко това пак ще продължиш да си вреш гагата?
— Изразяваш се тъй несполучливо. Предполагам, смисълът на въпроса ти е дали все тъй имам намерение да давам на детето си майчински наставления. Естествено, че да. Не си ли се замислял понякога, че най-добрият приятел на едно момче е неговата майка? За момента Рони, възпрепятстван от обстоятелството, че е на практика полуумен и донякъде невменяем, може и да не намира за уместно да се вслуша в съветите ми, но ако навремето ти случайно си успял да отделиш някой час от основното си занимание да бъдеш изхвърлян от нощни клубове с неароматна репутация, за да надникнеш в „Аделфи“29, то вероятно си спомняш израза: „Ще удари и тоя час!“
Достопочтеният Галахад впери в тая несломима жена взор, изпълнен едва ли не с възхита.
— Да пукна дано!
— Няма да е зле.
— Ти винаги си била костелив орех, Джулия.
— Благодаря.
— Дори като дете. Помня, че умирах да гледам как поредната гувернантка постепенно проумява що за стока си. Всичко можеше да се прочете по лицето й, бедната. Първо вижда Кони и човек направо я чува как си казва: „Опа! На ти сега едно прегадно екземплярче.“ А после се появяваш ти с големите сини очи и ленени къдрици и тя, заляна от огромна вълна на облекчение, те грабва в обятията си с мисълта: „Слава Богу, поне с това ангелче всичко ще е наред!“ И дори не подозира, че току-що е стоплила в гръдта си най- коравосърдечната, злонравна и изобщо отровна във всяко едно отношение малка гърмяща змия в цял Шропшир.
Лейди Джулия изглеждаше искрено поласкана от тази характеристика. Тя се засмя звънливо.
— Колко си глупав, Галахад.
Достопочтеният намести монокъла си.
— Значи не сваляш гарда?
— Нито за миг, миличък.
— Но какво толкова имаш против Сю?
— Не си падам по кабаретните танцьорки в ролята на мои снахи.
— Но в името на всичко свято, Джулия, нима не виждаш, че Сю изобщо не е такова момиче, каквото имаш предвид, като казваш „кабаретни танцьорки“ по тоя противен надут начин?
— Не бива да очакваш от мен умения да оценявам и класифицирам кабаретния персонал. Все пак не разполагам с твоя опит. За мен всички те са вземи едната и удари другата.
— Има мигове, Джулия — произнесе мечтателно Достопочтеният Галахад, — когато ме сърбят ръцете да те удавя в кофа вода.
— Бъчонка отлежало вино би била повече по твоята част, струва ми се.
— Твоето отношение към младата Сю ме вбесява. Как не проумяваш, че това е едно мило… сладко… хубаво момиче… и истинска дама, ако става за въпрос.
— Кажи ми, Галахад — заинтересува се лейди Джулия, — просто между другото, тя твоя дъщеря ли е?
Достопочтеният се наежи.
— Не, не е. Баща й се е казвал Котърли и е бил офицер от Ирландския гвардейски полк30. Доли се омъжила за него, докато аз съм гниел в Южна Африка.
Той замълча за миг, отдаден на спомените си.
