Реквием за една светица

СТИВЪНЗ:

Гауън е познавал собственика на къщата, той е настоял да отидете там.

ТЕМПЪЛ:

И дори тогава…

СТИВЪНЗ:

А когато сте се блъснали, на кормилото е бил той.

ТЕМПЪЛ:

(Към Стивънз, рязко) И затова се ожени за мен. Нима трябва два пъти да плаща за това? А не си струваше и веднъж дори да се плаща, нали? (Към губернатора) И тогава…

ГУБЕРНАТОРЪТ:

А колко струваше това?

ТЕМПЪЛ:

Кое?

ГУБЕРНАТОРЪТ:

Женитбата му за вас.

ТЕМПЪЛ:

На него ли колко му е струвало? По-малко отколкото плати.

ГУБЕРНАТОРЪТ:

И той ли мисли така?

(Гледат се. Темпъл е нервно възбудена, осторожна и малко нетърпелива.)

Вие ще ми разкажете неща, за които той не знае, иначе бихте го довела със себе си. Нали?

ТЕМПЪЛ:

Да.

ГУБЕРНАТОРЪТ:

А щяхте ли да говорите, ако и той беше тук?

(Темпъл е приковала погледа си в него. Без тя да го забележи, Стивънз прави едва доловимо движение. Губернаторът го спира с жест, който Темпъл също не забелязва.)

След като сте дошла чак дотук и след като, както казвате, ще трябва всичко да разкриете, говорете! Не за да спасите Нан… тази жена, а защото още преди да тръгнете, сте решила, че не ви остава друго, освен да говорите.

ТЕМПЪЛ:

Как да ви кажа, не зная дали бих говорила…

ГУБЕРНАТОРЪТ:

Да кажем, че беше тук, седнал на мястото на чичо ви.

ТЕМПЪЛ:

Или може би в някое от чекмеджетата на вашето писалище, а? Той си е у дома. Дадох му приспивателно.

ГУБЕРНАТОРЪТ:

Но само да предположим, че беше тук. Щяхте ли пак да говорите?

ТЕМПЪЛ:

Да, щях. Но сега, моля ви, замълчете и ме оставете да приказвам. Ако не млъкнете с Гейвин, как… Дори не си спомням докъде бях стигнала. О, да! Аз видях убийството, или може би само неговата сянка, и човекът ме отмъкна в Мемфис. Зная, зная, имала съм очи да видя, имала съм крака да побягна, можех просто да изпищя по улицата на някое от градчетата, през които минахме, точно тъй, както бих могла да си отида още когато Гау… когато ние блъснахме колата в дървото. Можех да спра и някой автомобил да ме откара до най-близкия град или гара, или пък да се прибера в колежа, че дори и у дома, в ръцете на баща ми и брат ми. Но не, това Темпъл не можеше да стори. Аз избрах убиеца…

СТИВЪНЗ:

(Към губернатора) Беше психопат, макар че това на процеса не се изнесе, а когато стана ясно, или можеше да стане ясно, бе вече твърде късно. Бях там, видях го. Един черен дребосък с италианско име, подобен на щурец, само че доста деформиран щурец, мелез, полово импотентен. Но всъщност тя ще ти каже.

ТЕМПЪЛ:

(С горчив сарказъм) Скъпи чичо Гейвин! (Към губернатора) О, да, на всичко отгоре и това! Лош късмет! Да паднеш заради едно същество, което няма дори слабостта да бъде мъж, а само убиец… (Млъква за миг и притваря очи, ръцете й са пак скръстени в скута.) Нали ще оставите да довърша, без да ме прекъсвате?

ГУБЕРНАТОРЪТ:

Да, продължавайте. Не бил мъж.

ТЕМПЪЛ:

Той именно не беше… Беше по-лош от баща и от чичо. Щеше да бъде по-хубаво, ако бях богатата заложница на някоя застрахователна компания. Но няма как, отведе ме в Мемфис и ме затвори в публичния дом на улица Манюел, подобно на десетгодишна годеница в испански манастир. А там съответната мадам, с по-орлов поглед и от майка. И една прислужница, негърка, която да пази вратата, когато мадам отсъства — къде ходеше, не знам; къде могат да ходят следобед съдържателните на подобни домове: или в полицията да си платят глобите и подкупите, или в банката, или просто някъде на гости. Не беше много лошо, защото прислужницата отключваше вратата, влизаше при мен и можехме… (за секунда се поколебава) да, точно така, можехме да си говорим. Затворница. Може би в позлатена клетка, но все пак затворница. С парфюми разполагах на килограми. Избираха ги, естествено, продавачките и не ми харесваха, но имах. Той ми купи и кожено палто. Разбира се, нямаше къде да го нося, нали не излизах, но все пак го притежавах. И фантанстично бельо и нощници, също избирани от продавачките, но все от най-хубавите и най-скъпите, според вкуса на портфейла в джоба на една от важните клечки на престъпния свят. Защото искаше нищо да не ми липсва, да съм доволна. Иначе хич и не помисляше дали съм щастлива. Държеше ме за в случай, че полицията го намеси в онова убийство. И не само не се питаше дали съм щастлива, но и труд не си направи да разбере. И така, най-после стигаме до главното. Ще ви го разкажа, за да видите, че е имало защо да ви безпокоим посред нощ с молбата да спасите една убийца.

(Млъква, посяга и взема незапалената цигара от пепелника, схваща, че не е запалена. Стивънз поема запалката от писалището и се наканва да се изправи. Губернаторът му прави знак да не става. Стивънз размисля, сетне плъзва запалката по писалището към Темпъл и сяда. Темпъл я хваща,