прелетя над Западна Германия, над страните от Бенелюкса и над Англия. Когато самолетът напусна въздушното пространство на Уелс, британските авиодиспечери предадоха полета със съветската търговска делегация на ирландските си колеги. В Ирландия полетът бе поет от военните диспечери и след два часа самолетът с „делегацията“ кацна в базата на ирландските ВВС „Балдонел“ край Дъблин.
Съветската машина паркира между два хангара, далеч от главната сграда на военното летище. Посрещнаха я съветският посланик, един ирландски заместник-министър на външните работи и шест лимузини. Външният министър Риков и екипът му се качиха в автомобилите, които незабавно напуснаха базата.
Високо над брега на река Бойн, недалеч от градчето Слейн, сред изключително красивата природа на областта Мийт се издига замъкът Слейк на графовете Конингам. Ирландското правителство бе помолило младия граф да прекара заедно с очарователната си съпруга една седмица на държавни разноски в един луксозен хотел и да предостави замъка си на властите. Той се бе съгласил. Ресторантът, разположен в едно от крилата на замъка, бе затворен уж поради ремонт. Персоналът бе пуснат в едноседмичен отпуск. Замъкът бе обкръжен от ирландски полицаи, облечени в цивилни дрехи. Двете кавалкади от лимузини влязоха в двора на замъка през страничния му вход. Местните жители бяха достатъчно дискретни да не забележат всичко това.
Двамата държавници седнаха да закусят пред мраморната камина в старинната трапезария.
— Радвам се да те видя отново, Дмитрий — каза Дейвид Лорънс.
Риков му се усмихна топло. После огледа сребърните сервизи, подарени от Джордж IV, и портретите на графовете Конингам.
— Добре си живеете вие, капиталистите — каза той.
Лорънс избухна в смях.
— Де да живеех в такъв замък!
В единадесет часа двамата мъже, придружени всеки от своите помощници, седнаха да преговарят в красивата, овална, готическа библиотека, проектирана от известния архитект и декоратор Джонстън. Бяха приключили с любезностите.
— Господин външен министър — започна Лорънс, — всеки от нас си има свои проблеми. Надпреварата във въоръжаването между нашите две страни ни тревожи повече от всичко друго. Вие пък си имате грижи с реколтата. Надявам се да намерим начин взаимно да си помогнем.
— Аз също, господин държавен секретар — предпазливо му отвърна Риков. — Какво по-точно имате предвид?
От Атина до Истанбул има само един директен полет седмично. Всеки вторник по това трасе лети „Сабена“. Самолетът излита от летище „Еленикон“ в четиринадесет часа и каца в Истанбул в шестнадесет и четиридесет и пет. На двадесет и осми септември, вторник, Мирослав Камински се качи на него, за да купи в Турция кожени якета за черния пазар в Одеса.
Същия следобед в Овалния кабинет държавният секретар Лорънс завърши доклада си пред работната група към Съвета за национална сигурност.
— Господин президент, господа, мисля, че постигнахме целта си. Стига Максим Рудин да се удържи на поста си и да осигури съгласието на повечето членове на Политбюро. С Риков се разбрахме всяка от двете страни да изпрати по два екипа, които да възобновят преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия. Предлагаме това да стане пак в Ирландия. Ирландското правителство се съгласи да осигури подходяща зала и място, където да се настанят делегациите. Чакат само потвърждение от нас и от руснаците. Едната двойка екипи ще преговаря за ограничения на оръжията. И което е най-важно: Дмитрий Риков даде съгласие разговорите да се разпрострат върху термоядрените, стратегическите, космическите и тактическите оръжия, както и върху конвенционалните средства. Съгласи се преговорите да включват и прилагането на инспекции на място!
Сред останалите седем мъже се разнесе шепот на изненада и одобрение.
На нито една от досегашните американо-съветски срещи по проблемите на разоръжаването не бе обсъждан такъв широк кръг проблеми. Ако във всички тези области се постигнеше разбирателство, преговорите биха могли да завършат с подписване на мирен договор!
— За тези преговори ще узнае светът. Журналистите ще получават редовно бюлетини за развитието им — продължи Лорънс. — Успоредно с тях, тайно, другите два екипа ще преговарят за това, да продадем на СССР петдесет и пет милиона тона зърно, технологични линии за производство на потребителски стоки, компютри и технологии за нефтодобивната промишленост. Цената на зърното тепърва ще се договаря, но поех ангажимент, ако всичко върви добре, тя да е по-ниска от средната на световните пазари. Между преговарящите за оръжията и за зърното непрекъснато ще се поддържа връзка. Щом руснаците направят отстъпка в разоръжаването, ние ще правим отстъпка и в количествата стоки.
— За кога с запланувано началото на преговорите? — попита Поклевски.
— Доста ще се изненадате! — рече Лорънс. — Знаете, че руснаците обикновено действат бавно. А сега явно времето ги притиска. Искат да започнем преговорите след две седмици.
— Господи! Няма да успеем да се подготвим дотогава! — възкликна министърът на отбраната.
— Трябва да успеем! — отсече президентът. — Никога няма да имаме друг такъв шанс. Освен това екипите ни от предния кръг на преговорите САЛТ са сформирани и подготвени. Бързо трябва да изберем подходящи специалисти от министерствата на земеделието и на търговията за втората маса на преговорите, на която ще се обсъжда продажбата на зърно и технологии. Господа, незабавно се заемете с тази задача!
На следващия ден Максим Рудин не представи нещата по същия начин пред Политбюро.
— Хванаха се на въдицата — каза той, когато всички насядаха около голямата маса. — Щом те отстъпят по въпроса за зърното и за технологиите в едната зала за преговори, ние ще направим минимална отстъпка в другата заседателна зала. Ще получим нужната ни пшеница, другари! Ще нахраним народа, без това да ни струва почти нищо. В края на краищата американците никога досега не са успявали да ни надхитрят на масата за преговори!
Разнесе се одобрителен шепот.
— Какви отстъпки ще направим? — изсъска Вишнаев. — И с колко те ще отдалечат повсеместната победа на марксизма-ленинизма?
— Отговорът на първия въпрос ще научим чак когато започнем преговорите — отвърна му Рудин. — А що се отнася до втория, сигурен съм, че гладът при всички случаи ще забави развитието на нашето общество. Искам да изясня две неща, преди да решим дали да преговаряме или не. Първо: Политбюро ще е непрестанно в течение на преговорите. Ако видим, че американците искат прекалено много за зърното си, ще преминем към плана на другаря Вишнаев за война през пролетта. Второ: след като веднъж получим зърното, не е необходимо повече да спазваме поетите от нас ангажименти.
Неколцина от присъстващите се усмихнаха доволно. Такава политика прилягаше повече на членовете на Политбюро. С подобни хитрости те бяха успели да превърнат договора от Хелзинки във фарс.
— Добре — каза Вишнаев. — Но мисля, че трябва поне да очертаем точно пълномощията на нашата делегация.
— Нямам възражения по този въпрос — рече Рудин.
Заседанието продължи още час и половина. Членовете на Политбюро обсъдиха въпроса детайлно. Накрая отново със седем срещу шест гласа Рудин прокара решението за преговори.
Беше последният ден на септември. Ендрю Дрейк стоеше в сянката на един пристанищен кран и гледаше „Санадрия“. На борда й имаше машини, предназначени за Одеса, които приличаха на огромни прахосмукачки. Те служеха за изсмукване на зърно от трюмовете на корабите и изсипването му направо в чакащите на кея камиони или контейнери. „Съветският съюз явно обновява своя парк от машини за пристанищно разтоварване“ — помисли си Дрейк, без да подозира причината за това. Освен това „Санадрия“ караше мотокари за Истанбул и селскостопански машини за Варна. Товарът й представляваше част от една голяма доставка, пристигнала от Америка в Пирея.
