на които им е отказана изходна виза за Израел. Естествено в разследването търсим и евентуална връзка между тях и смъртта на Иваненко, но засега не сме открили такава.
— Надявам се, че ако откриете, веднага ще ни уведомите — обади се Вишнаев.
— Разбира се, другарю Вишнаев — изръмжа Рудин.
Повикаха стенографките и заседанието продължи с обсъждане на напредъка в касълтаунските преговори и на закупуването на десет милиона тона фураж от САЩ. Риков със задоволство съобщи на присъстващите за постигнатия успех и ги увери, че постепенно, с минимални отстъпки Съветският съюз ще получи необходимото му зърно. Маршал Керенски изрази несъгласие по въпроса, но Комаров бе принуден да признае, че десетте милиона тона фураж ще предотвратят поголовното избиване на добитъка. Фракцията на Максим Рудин отново запази нищожния си превес.
След заседанието генералният секретар дръпна Петров настрана.
— Има ли някаква връзка между убийството на Иваненко и двамата евреи? — попита го той.
— Възможно е — отвърна му Петров. — Нападението в парка е явно тяхна работа. Доста отрано са подготвяли бягството си. В квартирите им не открихме обувки, които да пасват на следите, оставени на строежа, но… Имаме още нещо. От колата, която е блъснала майката на Юрий, снехме доста ясен дланов отпечатък. Сега нашите хора в Берлин се опитват да вземат отпечатъци от дланите на двамата терористи.
— За всеки случай подготви план за ликвидирането на двамата в берлинския затвор. Ако установиш, че те са убили Иваненко, не съобщавай на Политбюро, а само на мен! Първо ще отстраним евреите и чак след това ще кажем на другарите.
Петров преглътна на сухо. Да лъжеш Политбюро не е шега работа. Едно подхлъзване и край! Той си спомни какво му бе казал Рудин преди две седмици пред камината на усовската вила: „Гласовете са шест на шест, Иваненко е мъртъв, Степанов и Шушкин се готвят да минат в противниковия лагер.“
Двамата с Рудин наистина нямаха повече козове.
— Добре — отговори той.
Минаваше средата на януари. Западногерманският канцлер Дитрих Буш прие своя министър на правосъдието в новата сграда на канцлерството, намираща се в съседство на старинния палат Шаумберг. Шефът на правителството на ФРГ бе застанал до прозореца и гледаше снега навън. В модерната правителствена сграда, извисяваща се над площада на федералното канцлерство, температурата бе толкова висока, че държавните чиновници ходеха по ризи, а навън януарският студ бе сковал столицата.
— Как върви случаят с Мишкин и Лазарев? — попита Буш.
— Поведението им, честно казано, ме учудва — призна си министърът на правосъдието Лудвиг Фишер. — Всячески съдействат на следствието. Явно искат бърз процес.
— Чудесно — отвърна му канцлерът. — И ние това искаме. В какъв смисъл съдействат на следствието?
— Бе им предложен един от най-известните адвокати от крайната десница. Предполагам, че са му платили частни германски организации или може би американската „Лига за защита на евреите“. Той искаше да превърне процеса в спектакъл и публично да заклейми терора, на който КГБ подлага евреите.
— Доживяхме и адвокат от крайната десница да защитава евреи!
— За да оплюят Русия, десните са готови на всичко. Но интересното е, че обвиняемите не са пожелали този адвокат да ги защитава. Те се признават за виновни и искат съдът да вземе предвид смекчаващи вината обстоятелства. Ако докажат, че пистолетът е гръмнал случайно, от удара на колесника в пистата, съществува вероятност да бъдат осъдени за непредумишлено убийство.
— Да. Можем да уредим това — каза канцлерът. — И колко години ще им дадат?
— Заедно с обвинението в отвличане, общо петнайсет до двайсет с право да обжалват след три. Двамата са още млади, на по двайсет и пет години. Ще излязат от затвора на около трийсет.
— Значи след пет години — изсумтя Буш. — Но мен ме вълнуват идните пет месеца. Хората лесно забравят. След пет години никой няма да се сети за Мишкин и Лазарев.
— Признават се за виновни и твърдят, че пистолетът е гръмнал случайно. Бихме могли да го сметнем за непредумишлено убийство.
— Добре — съгласи се канцлерът. — Руснаците ще се сърдят, но какво да правим?! Двамата ще получат доживотни присъди, което на практика днес означава двайсет години.
— Има още нещо. Терористите искат след процеса да бъдат прехвърлени в западногермански затвор.
— Защо?
— Страх ги е от КГБ. Мислят, че в Западна Германия ще са на по-сигурно място, отколкото в Западен Берлин.
— Глупости! — отсече Буш. — Ще си излежат присъдите там, където са съдени — в Западен Берлин. Руснаците не биха посмели да си разчистват сметките в западноберлински затвор. След година може и да ги прехвърлим тук, но не по-рано. Действай, Лудвиг! Приключвай с този процес, за да се отърва от натиска на пресата и от руския посланик. Не забравяй, че ни чакат избори!
В Чита утринното слънце огряваше лъскавия корпус на „Фрея“. Вече два месеца и половина върху нея се извършваха довършителните работи. За тези седемдесет и пет дена тя бе вътрешно променена. Стотици дребни човешки фигури пълзяха по нея денонощно, полагаха стотици километри кабели, свързваха многобройни тръби и вършеха още куп други неща. Огромната и подобна на лабиринт електроинсталация на кораба бе монтирана и изпробвана. Сложната хидравлика също бе в изправност. Бяха поставени и компютрите, които пълнеха и изпразваха товарните и баластните секции, поддържаха автоматично курса на танкера и следяха дъното на океана.
Кухненските помещения бяха оборудвани с необходимите електроуреди и камери за дълбоко замразяване на хранителните продукти.
Всичко на „Фрея“, от електрическите крушки до бравите на вратите, бе готово за използване: тоалетните, климатичната инсталация, киносалона, сауната, трите барчета, двете столови и елегантно обзаведените каюти.
Пететажната й надстройка се превърна в луксозен хотел. Капитанският мостик и радиорубката — в модерни компютризирани центрове за управление.
Последните работници събраха инструментите си и слязоха от борда. „Фрея“ беше готова да отплава. Тя бе най-големият, най-мощен и най-луксозен кораб в света, оборудван с най-съвършените технически средства.
Останалите членове на нейния екипаж бяха пристигнали в Япония две седмици по-рано, за да опознаят кораба. Екипажът се състоеше от капитана Тор Ларсен, първи помощник-капитан, втори помощник-капитан, трети помощник-капитан, главен механик, първи помощник-механик, втори помощник-механик и първи помощник-механик по електрооборудването. Към командния състав се числяха също така радистът и главният стюард. Редовият състав се състоеше от готвач, четирима стюарди, трима пожарникари-машинни техници, майстор по поддръжката на двигателя и единадесет матроса.
Две седмици преди отплаването няколко влекача изтеглиха на буксир „Фрея“ в средата на залива Исе. Огромните й винтове загребаха вода и тя потегли. Започнаха морските изпитания. В продължение на четиринадесет дена офицерите и матросите, заедно с дузина японски инженери и техници, щяха да изпробват всички системи на кораба, който струваше сто и седемдесет милиона долара.
Гигантският танкер бавно плаваше към открито море, а екипажите на корабите, които чакаха ла влязат в пристанище Нагоя, го гледаха със възхищение и дори със страхопочитание.
На двадесет километра от Москва се намира бившето дворянско имение Архангелское. То е превърнато в туристически обект. Към него има музей и ресторант, прочут с пържолите си от мечешко месо. Беше последната седмица на януари и Адам Мънроу бе запазил маса в ресторанта за себе си и за поредната
